4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 11
гр. София, 05.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 1656 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. П. А. и А. А. А. срещу решение № 427 от 16.12.2016 г. по гр. дело № 635/2016 г. на Пернишки окръжен съд.
Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] и Окръжна прокуратура, [населено място] не са взели становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Пернишки окръжен съд е потвърдил решение № 789 от 23.06.2016 г. по гр. дело № 1084/2016 г. на Пернишки районен съд в частта, с която са определени мерки на лични отношения на родителите А. П. А. и А. А. А. с детето К. А. А., както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 часа до 13 часа и в частта, с която са осъдени А. П. А. и А. А. А. да заплащат ежемесечна издръжка на малолетното дете К. А. А. в размер на по 105 лв., дължима от всеки от двамата родители, считано от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
По реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са представили изложение, съдържащо твърдения за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата. В изложението се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – „…въззивният съд не е обсъдил съвкупно събраните по делото писмени доказателства и доводи, с които по безспорен начин са установени предпоставките за основателност на иска; решението е постановено в противоречие с практиката съдилищата”. По – нататък в изложението е отразено следното: „Считаме, че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата по приложението на чл. 132 ал. 1 т. 2 СК”. В изложението е посочено, че „При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално – правен или процесуален характер е „съществен” по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК съдът следва във всеки конкретен случай да прецени следва ли да бъде извършена от гледна точка на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора, както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права”.
Така въведено изложението не съдържа предпоставки за допускане на касационен контрол, поради неформулиране на правни въпроси /общи основания/ и немотивиране на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и доводи, „с които по безспорен начин са установени предпоставките за основателност на иска” не подкрепя становището на касаторите в качеството им на ответници по делото, а напротив е в полза на ищеца, тъй като поддържа виждането за основателност на иска. Тази позиция на касаторите по спора изразява съгласие с правилността на процедирането на съда, респективно определя общите и неконкретизирани твърдения за отклонение от съдебната практика, като ирелевантни, т.е. не съставлява обосновка, дори като твърдение, на виждането за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същото изложение не формира правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е правна категория, разяснена в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. ВКС в цитираното ТР на ОСГКТК е очертал следните характеристики на общото основание – правен въпрос, включен в предмета на делото, по който въззивният съд се е произнесъл с мотиви, обусловили изхода на спора. В изложението не са посочени доказателствата и доводите, които според касаторите окръжният съд не е обсъдил. Касационният съд не е длъжен служебно да извежда тези доказателства и доводи, респективно да формулира правни въпроси, съставляващи общи основания за допускане на касационен контрол и в този смисъл са дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Съгласно същите липсата на общи основания, каквато се констатира в настоящия случай обуславя крайния извод на касационния съд за недопускане на касационно обжалване. В констативно – съобразителната част на въззивното решение са мотивирани изводи за наличието на елементите от фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, разпоредбата е приложена и е уважено искането на Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] за лишаване от родителски права на ответниците. Уважаването на претенцията е обосновало прилагането от съда на разпоредбата на чл. 134 СК. Съставът на въззивната инстанция при обсъждане на въпроса за личните отношения на лишените от родителски права родители с детето е мотивирал постановяването на мерки по чл. 134, ал. 1, т. 2 СК с разбирането си за необходимостта от поддържане на лични отношения на родителите с детето, както при здравословни проблеми, така и при изготвяне на лични документи. Това процедиране на съда изхожда от виждането за личните отношения между лишените от родителски права родители и детето като мерки, които следва да бъдат предприети в интерес на детето. По така развитите в обжалваното решение мотиви касаторите не са постави правни въпроси, а и не са се позовали на съдебна практика в подкрепа на твърденията за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата по процесуално – правни въпроси /такива не са формулирани, както се изложи по – горе /, както и по материално – правни въпроси, по приложението на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. За да мотивира общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не е достатъчно касаторът да твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на съдилищата по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а следва да посочи конкретно въпросите, по които въззивният съд е провел тълкуване на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, правните разрешения, които в тази връзка е обосновал и да съпостави изводите на съдебния състав с разрешенията в задължителната съдебна практика или ако липсва формирана практика по чл. 290 ГПК да се позове на казуалната съдебна практика. В случая касаторите не са посочили правните въпроси по чл. 132, ал. 1 СК, по които въззивния съд се е произнесъл. Само на това основание следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Не са представили и съдебна практика, формирана от влезли в сила решения. Представените актове – решение по гр. дело № 03937/2015 г. на Пернишки районен съд, решение по гр. дело № 1160/2013 г. на Севлиевски районен съд, решение по гр. дело № 16999/2012 г. на Районен съд – Варна не съдържат данни за влизането им в сила. Цитирането на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също така не обосновава наличието на предпоставки за допускане на касационен контрол. Касаторите не са обосновали наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството или на обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми. Изложените лаконични разсъждения относно характеристиката на правния въпрос, като правна категория са общо теоретични, не обосновават приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и не са съобразени с решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г., обявяващо за противоконституционна част от нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно което от текста на разпоредбата отпадна думата „съществен” в израза „съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос”.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 427 от 16.12.2016 година по гр. дело № 635/2016 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: