О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 02.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 724/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. П. Б., чрез пълномощник адв. И. И., срещу определение № 2950/06.12.2016 г. по гр. д. № 2826/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл.248 ГПК е изменено решение № 20/07.01.2016 г. по същото дело в частта за разноските и ОД на МВР – [населено място] е осъдена да заплати на жалбоподателя допълнително сумата от 2.43 лв., представляваща разликата между присъдените разноски в размер на 32.27 лв. и дължимите такива в размер на 34.70 лв. за въззивното производство , съразмерно на уважената част от исковете.
Жалбоподателят поддържа оплакване, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Наредба № 1 /09.07.2004г., според която минималното адвокатско възнаграждение за всяка инстанция е в размер на 300 лв. Твърди, че с молба с вх. № 4612 /15.02.2016 г. е претендирал разноски в този размер . В допълнителна частна жалба прави оплакване,че съставът постановил обжалваното определение е различен от този постановил решението и в него е включен съдия, който е разгледал друг спор, по който е бил страна. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по частната жалба ОД на МВР – [населено място] и контролиращата страна Прокуратура на РБ не вземат становище по нея.
ВКС на РБ, състав на III г. о. констатира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на въззивно обжалване определение и е допустима, но не е основателна.
С решение № 20/07.01.2016 г. по гр.д.№ 2826/2015 г. въззивният съд е потвърдил решение № 3457/06.08.2015 г. по гр. д. № 28/2015 г. на Районен съд-Варна в частта, с която ОД на МВР – [населено място] е осъдена на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерното му задържане на 24.04.2012г. за времето от 11,20 ч. до 19,10 ч. за проява на хулиганство, по повод на което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2013г. до окончателното изплащане на задължението и в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над тази сума до претендираните 5050 лв. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за присъждане на сумата от 450 лв., представляваща имуществени вреди в резултат на неправомерното му привличане като обвиняем по ДП № 893/2012г. Присъдени са разноски въззивното производство за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 10 ал.3 ЗОДОВ в размер общо на 32,27 лв.
За да постанови обжалваното определение за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва производството в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по своевременно заявеното искане за разноски. В производство ,в което се разглежда иск по ЗОДОВ ,когато извършването им е доказано, те се присъждат по правилата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ. Приел е, че искането за разноски пред въззивната инстанция е своевременно заявено от жалбоподателя с въззивната му жалба, ангажирани са доказателства за извършването на разноски в размер на 5 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Според цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът дължи на ищеца разноски за държавна такса в пълен размер и разноски за възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част на иска. Направил е извод, че съответстващото на уважената част от иска възнаграждение за адвокат е в размер на 29.70 лв. , тъй като защитавайки материален интерес от 5050 лв. претенцията му е уважена за сумата 500 лв. Заедно с държавната такса от 5 лв. е присъдил на жалбоподателя общо разноски в размер на 34,70 лв.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни. Уговореното между страните или редуцирано при съответно възражение възнаграждение за адвокат до предвидените величини в Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения представлява основа, върху която се изчисляват дължимите разноски по това перо. Те се определят пропорционално на съотношението между уважената и и отхвърлената част на предявения иск. В. размер в различните хипотези, уредени от Наредбата е минималният, но дължим при уважаване на предявения иск изцяло. Въззивният съд правилно е определил дължимите разноски за адвокатско възнаграждение според правилото на чл. 10, ал.3 ЗОДОВ съразмерно с уважената част от иска.
Неоснователни са оплакванията, съдържащи се в допълнителната частна жалба. Няма законови пречки решението по въззивното дело и определението по чл.248 ГПК, което го изменя в частта за разноските, да бъдат постановени от различни състави.Липсват доказателства, че при постановяване на обжалваното определение е взел участие и съдия, който разгледал друг спор, по който жалбоподателят е страна.Дори и този факт да е налице, няма основание за отвода му по чл.22 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2950/06.12.2016 г. по гр. д. № 2826/2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: