Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
София, 13.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
с участието на секретаря Албена Рибарска,разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4131/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. С. Б.,чрез пълномощници адв. Д. П. и адв.С. А. срещу решение № 95/06.06.2016 г. по гр.д.№167/2016 г. на Апелативен съд-В., ГО.
Касаторката прави оплаквания, че неправилно: не е уважено правоизключващото й възражение, че сградата построена в дворното място, не е собственост на едноличния търговец и не е резултат от упражняваната от него търговска дейност; е разпределена доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство; са приложени постановките , дадени с ТР № 2/2001 г. на ОСГК и ТР № 44/ 18.05.1971 г. на ОСГК. Иска отмяна на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Е. К. Д. в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез пълномощник адв.Й. Ч., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 248/ 29.03.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса: допустимо ли е да се установява в отношенията между бивши съпрузи дали придобитото от съпруга- едноличен търговец е в резултат на неговата търговска дейност, в хипотезата на собственост на едноличния търговец върху земята, при въведено от другия съпруг възражение за общност на придобиването на изградената върху нея сграда, при поддържано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за противоречие с ТР № 2/27.12.2001 г. по тълк.д.№2/2001 г. на ОСГК и ППВС № 5/31.10.1972 г. на ППВС- т.ІV.
По така формулирания въпрос, ВКС състав на ІІІ г.о. намира следното:
Към момента на приемане на ТР № 2/27.12.2001 г. по тълк.д.№2 /2001 г. на ОСГК, чл.614 ал.2 ТЗ е бил в следната редакция:
/2/ В имуществото на длъжника- едноличен търговец се включват и:
1.вещите, правата върху вещи и паричните влогове съпружеска имуществена общност, включени в предприятието му;
2.една втора от вещите, правата върху вещи и паричните влогове съпружеска имуществена общност, които не са включени в предприятието му.
Според мотивировъчваната част на ТР, в закона е уредена възможност в предприятието на едноличен търговец, който е в брак, да бъдат включени вещи и парични влогове, които са съпружеска имуществена общност. Когато придобитото по време на брака от едноличния търговец е резултат от упражняваната търговска дейност и е включено в търговското предприятие, презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК/1985 г. отм./ се изключва и то не представлява съпружеска имуществена общност. Тогава при развод е допустим иск по чл.29 СК /1985 г.отм./ от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите или дял от вземанията, включени в предприятието.
Включването в предприятието на едноличния търговец на имущество, представляващо съпружеска имуществена общност, има транслативно действие изцяло, т.е. предприятието на едноличния търговец обхваща съответната вещ, право върху вещ или паричен влог напълно, независимо от съпружеския произход до този момент. За да бъде зачислена вещта в имуществото на търговското предприятие преди 2007 г. не се е изисквала особена форма. Придобиването е следвало да бъде отразено в счетоводните книги по реда на чл. 21 ЗОДФЛ /отм./ вр. с глава ІІ ЗКПО /отм./ В частност, ако се касае за построена сграда е трябвало да се заприходи и да се начисляват амортизационни отчисления и данък сгради. Според чл.27 на сега действащия ЗДДФЛ за включването на вещи семейна имуществена общност в имуществото на предприятието се изисква съгласие на другия съпруг, дадено с декларация с нотариална заверка.
Когато имуществото не е заприходено и служи за задоволяване на семейни нужди, съпругът на едноличния търговец може да може да претендира дял от него, респективно паричната му равностойност, ако е ликвидирано. Когато теренът е собственост на едноличния търговец, но построената върху него сграда не е включена в търговското предприятие и служи за задоволяване нужди на семейството, приложимо е разрешението дадено с ППВС № 5/31.10.1972 г. на ППВС- т.ІV, доколкото разпоредбата на чл.19 ал.1 СК/1985 г. отм./,респективно чл.21 ал.1 СК установява „друго“ по смисъла на чл.92 ЗС.
Когато имуществото е включено в търговското предприятие, то не е предназначено за задоволяване нуждите на семейството, а служи за реализиране на търговската дейност. Тогава същото е вън от обхвата на съпружеската имуществена общност. Съгласно чл. 22, ал.3 СК вещните права придобити от съпруг-едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие са лична собственост. С този текст нормативно се възприема даденото разрешение с т.1 от ТР № 2/27.12.2001 г. по тълк.д.№2 /2001 г. на ОСГК. Определящо за вещния статут е предназначението на вещта за упражняване на професия /търговска дейност/ към момента на придобиването й, а не произходът на средствата, вложени за това. В този смисъл е и решение по гр.д.№ 1475/2010г. на ІІ г.о. Когато е налице съвместен принос в придобиването, съпругът на едноличния търговец може да предяви облигационен иск по чл.29 СК /1985 г. отм./ , респективно по чл.30 ал.2 вр.чл.22 ал.3 СК, ако вещите са били налице към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла.Към този момент се определя и стойността им. В тази хипотеза съвместният принос касае облигационно вземане, а не вещно право. В този смисъл решение по гр.д.№1195/2015 г., ІV г.о.
По делото ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е сключен на 07.03.1976 г. и прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение на 01.09.2005 г. Ищецът е вписан в търговския регистър като [фирма] през 1996 г. и се счита заличен като такъв към 01.01.2012 г. на основание §5г, ал.1 ПЗР на ЗТР.С нот.акт за учредяване на договорна ипотека от 15.12.2004 г. е учредена такава от [фирма] в полза на [фирма] върху дворно място от 221,40 кв.м.,намиращо се в [населено място], на посочен адрес, с описани граници и индивидуализиращи белези ,ведно с построените в него обекти, а именно: първи етаж, състоящ се от аптека с площ 30 кв.м., включваща търговска зала, офис, вътрешно стълбище за сутерена и битовка, гараж с площ 20 кв.м., склад за търговия на едро с площ 80 кв.м.; втори етаж, състоящ се от аптечен склад с площ 50 кв.м. и аптечен склад с площ 80,53 кв.м. и трети етаж, състоящ се от едно жилище с площ 135,99 кв.м.,ведно с избено помещение с площ 192 кв.м., с описани граници. Договорната ипотека е учредена за обезпечаване на дадена в заем сума от обезпечения кредитор на двамата съпрузи в размер на 170 000 лв. Заетата сума не е върната и на основание чл.237 ГПК /отм./ през 2007 г. в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист за главницата,законната лихва и разноски. Проведено е принудително изпълнително производство, в което ипотекираният имот е изнесен на публична продан и за негов купувач бил обявен ипотекарният кредитор с продажна цена 321 920 лв., като по посочения и други изпълнителни листи срещу двамата длъжници били изплатени 232 792,72 лв.
Ищецът сезирал първоинстанционния съд с иск по чл.155 ал.2 ЗЗД за половината от тази сума и касаторката била осъдена да му заплати 116 396,95 лв.,ведно със законната лихва. С отговора на исковата молба тя е възразила, че по силата на разрешение за строеж, издадено на името на ищеца като физическо лице, в дворното място е построена сграда на три етажа. Изграждането е осъществено по време на брака с общи семейни средства и същата не е включена в предприятието на [фирма]. С изготвения доклад по чл. 146 ал.1 ГПК първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на касаторката, че не сочи доказателства за установяване на възражението си, че ипотекираният имот не е собственост на едноличния търговец и че не е включена в имуществото му. Защитата на ищеца е оспорила тези обстоятелства и е изразила становище, че имотът изцяло е собственост на едноличния търговец. Първоинстанционният съд не е уважил искането на касаторката за допускане на двама свидетели, които да установят произхода на средствата за построяване на сградата , като неотносими към предмета на спора. По идентични доводи, наведени от касаторката във въззивната жалба, въззивният съд с определение също е оставил без уважение искането й за събиране на гласни доказателства. С обжалваното решение е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Приел, че изпълнилият дълга ипотекарен гарант се е суброгирал в правата на кредитора срещу другия длъжник. Приел е също така, че касаторката се е обогатила чрез изпълнението до размера на присъдената сума, като лично и солидарно задължена по главния дълг. Ищецът встъпил в правата на удовлетворения кредитор до размера на регресните си права, които включват съответната част от главницата, лихвата и разноските. Намерил е за неоснователно възражението на касаторката, че има принос в придобиването на имота, защото влагането на лични средства не поражда вещни права за нея и не променя факта на притежание на правото на собственост от ищеца.
При така дадения отговор на поставения от касаторката обуславящ въпрос, някои от изводите на въззивния съд са неправилни.
Отношенията между страните в случая са регулирани от разпоредбите на СК /1985 г., отм./, ЗОДФЛ /отм./ и ЗКПО /отм./
По направеното от касаторката оплакване за дадени неправилни указания от първоинстанционния съд с доклада по чл.146 ГПК , въззивният съд е процедирал в нарушение на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело №1/2013 г. на ОСГТК-т.2. Разпределението на доказателствената тежест, по въпроса дали изградената триетажна сграда е включена в търговското предприятие на ЕТ, е неправилно. Доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство съгласно чл.154 ал.1 ГПК е на ищеца, а не на касаторката. Във връзка с направеното от нея възражение не може да й се възложи установяването на отрицателен факт. Тези процесуални нарушения не са констатирани от въззивния съд и не са дадени указания на страните да посочат относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради неточност на доклада и дадените указания. Следвало е също така съгласно ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г.-т.10, въззивният съд по своя преценка да назначи съдебно-счетоводна експертиза на основание чл.195 ал.1 ГПК за проверка дали сградата е била заприходена като елемент от търговското предприятие на ищеца, дали са се начислявали амортизационни отчисления и данък сгради за нея, какво е предназначението на различните построени обекти за упражняваната търговска дейност от ищеца към момента на придобиването й, дали средствата вложени за изграждането й са резултат от тази дейност. Вярно е, че е неотносимо установяването на семейния им произход при направеното от касаторката възражение за наличие на съпружеска имуществена общност относно сградата, но всички други посочени по-горе обстоятелства са относими към спора и страните е следвало да получат адекватни указания за установяването им.
Поради изложеното следва обжалваното решение да бъде касирано и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По исканията за разноски на основание чл.294 ал.2 ГПК следва да се произнесе въззивният съд.
При тези съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 95/06.06.2016 г. по гр.д.№167/2016 г. на Апелативен съд-В., ГО.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: