О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 25.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1300/ 2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. В. М. чрез пълномощник адв.Н. П., срещу решение № 9392/27.12.2016 г. по гр.д.№15311/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-г състав. С него е отменено решение № ІІІ-56/16.07.2015 г. по гр.д.№ 41222/2014 г. на Софийски районен съд, 113 състав в частта, с която ответникът [фирма] е осъдено да заплати на касатора на основание чл.215 КТ вр. с НСКСЧ сумата 1 190 евро и 18 890 щ.долара, представляващи неизплатени командировъчни дневни пари за периода м.01.2008 г.- м.07.2008 г. и за периода м.10.2011 г.-м.12.2011 г.,ведно със законната лихва и вместо това е постановил отхвърлянето им.Присъдени са разноски.В останалата му част решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд, че касаторът не е работил в държавата Г., тъй като не са обсъдени всички доказателства, събрани по делото и неправилно е разпределена доказателствената тежест. Отправя се искане предявените искове да бъдат уважени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:
-когато още с исковата молба е отправено особено искане да се задължи ответника да представи данни и доказателства, намиращи се у него и съдът не се е произнесъл по него и на двете инстанции и е постановил своето решение, това представлява ли процесуално нарушение;
-когато работодателят не представя по делото и на вещото лице документацията по начисляване възнагражденията на работниците, включително за командировки, следва ли да се счита, че работникът не е провел пълно и главно доказване;
-когато работодателят отказва да представи доказателства и единственото такова е представена служебна бележка, неоспорена от работодателя, следва ли съдът да се позове на това доказателство, изхождащо от него;
-когато по делото има достатъчно доказателства, касаещи работата на ищеца в чужбина, непредставянето на първичната документация по начисляването, въз основа на което е изготвена служебната бележка, представлява ли злоупотреба с право и следва ли да се приеме за доказано твърдяното от ищеца;
-при имуществени трудови спорове доказателствената тежест е на ищеца, но когато всички доказателства се намират при ответника, следва ли да се приеме от съда, че претенциите са доказани.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Ц. Б., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на което касаторът е изпълнявал при ответника длъжността инженер самолетно оборудване. То е прекратено на 02.04.2012 г. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която е прието за установено , че в периода 01.01.2008 г.-31.03.2012 г. дължимото и неизплатено от работодателя трудово възнаграждение е в размер на 33 778,30 лв. Не са установени в счетоводството на ответника данни за начисляване суми за командировки на касатора. Не е установено също така да е бил командирован в Република Г. и в У. за посочените периоди, че е изпълнявал трудовите си задължения в населено място извън страната, че е уговорено заплащане на командировъчни пари в претендирания размер, над установения с НСКСЧ. С доклада си първоинстанционния съд е разпределил доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства на касатора. Относно служебната бележка, издадена на 26.06.2013 г., подписана от управителя на ответното дружество, неоспорена в първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че в нея действително е отразено, че касаторът е бил командирован в Г., начислени са му били командировъчни, пътни и квартирни пари в посочения размер, но не е посочен периода за който се отнасят и общият им размер, нито че са само дневни, каквито се претендират. Направил е извод, че дори да е налице признание на факти, съдържащо се в тази служебна бележка, при обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност, не се установява задължение на ответника за заплащането на командировъчни пари в тези размери. Посочил е, че ищецът не е провел доказването, за което са му дадени указания и независимо, че служебната бележка не е оспорена, неправилно само въз основа на нея първоинстанционният съд е направил извод,че искът е доказан.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК касаторът трябва да обоснове общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.Той не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Допълнително основание е развитието на въпоса в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Поставените от касатора са детерминирани от становището му за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд и се отнасят до обсъждане на доказателствата по делото. Но дори и да се приеме, че някои от тях са релевантни, не е обосновано някое от поддържаните допълнителни основания. Това не може да стане само с цитиране на законовата разпоредби.
Следва на ищеца при този изход на делото да бъдат присъдени направените разноски в това производство за адвокатско възнаграждение, които са установени с отбелязване в представения договор за правна защита и съдействие на заплащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9392/ 27.12.2016 г. по гр.д.№15311/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-г състав.
ОСЪЖДА Х. В. М. да заплати на [фирма] сумата 2000 /две хиляди/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: