О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 01.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 5397/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Е. Ч. Я. против определение № 2515 от 19.10.2016 г. по ч. гр. дело № 1541/2016 г. на Варненски окръжен съд.
Ответниците С. А. П., М. М. Д. и Е. П. А. оспорват частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С определението, предмет на обжалване състав на Варненски окръжен съд е оставил без уважение искането на настоящата частна жалбоподателка за допълване на постановеното от него определение по същото дело в частта му за разноските. За да постанови този резултат съдът е приел, че в договорът за правна защита и съдействие, сключен между Е. Я. и адвокат А. Г. не е отразен начина на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, което лишава представения договор от неговото доказателствено значение относно претендираното плащане.
Определението е неправилно.
Производство пред Варненски окръжен съд е било образувано по частна жалба на С. А. П., М. М. Д. и Е. П. А. против определение № 6505 от 14.06.2016 г. по гр. дело № 7487/2015 г. на Варненски районен съд, ХVІІІ състав, по която въззивният съд е постановил определение, с което е потвърдил първоинстанционното определение. При този изход на спора и с оглед представените по делото договор за правна защита и съдействие, списък по чл. 80 ГПК, както и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от Е. А. молбата по чл.248 ГПК е следвало да се уважи. В договора за правна защита и съдействие изрично е отразено, че договорената като адвокатско възнаграждение сума в размер на 200 лв. е платена, поради което изводът на ВОС, че плащането не било доказано, тъй като не бил отразен начина на плащане е необоснован. Отразяването на начина на плащане и доказателства за това се изискват при плащане по банков път, а когато плащането е в брой, то тогава отразяването на направеното плащане е достатъчно за установяване на твърдението, че са извършени разноски. В този смисъл е и представеното споразумение между частната жалбоподателка и процесуалният й представител, отразяващо че плащането е извършено на 27.07.2016 г., в брой. Като не е съобразил горното, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, поради което неговото определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се допълни въззивното определение, като се присъдят разноски в посочения размер – 200 лв.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2515 от 19.10.2016 г. по ч. гр. дело № 1541/2016 г. на Варненски окръжен съд. с което е оставено без уважение искането на Е. Ч. Я. по молба вх. № 25186/17.09.2016 г. за разноски на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение № 2246 от 16.09.2016 г. по ч.гр.дело № 1541/2016 г. на Варненски окръжен съд в частта му за разноските, като :
ОСЪЖДА С. А. П., М. М. Д. и Е. П. А. да заплатят на Е. Ч. Я. направените пред Варненски окръжен съд разноски в размер на сумата 200 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: