11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 610
гр. София, 06.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4912 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. М. и Б. П. М., чрез адвокат Р. С., срещу решение № 4249 от 25.05.2016 година по гр. дело № 13335/2015г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV – Г състав.
Ответницата – Б. Ф. Д., чрез адвокат Д. Г. е подала отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, с който възразява, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решението от 12.05.2015 година, постановено по гр. дело № 34/2014 г. от Софийски районен съд /СРС/, І гражданско отделение, 48 състав, с което касаторите В. П. М. и Б. П. М. са осъдени да заплатят по 9 000 лв., всеки от тях или общо 18 000 лв. на ответницата по касация – Б. Ф. Д. по уважените субективно съединени искове с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, за връщане в двоен размер на заплатен задатък по сключения на 12.11.2011г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумите от по 90.18 лв. или общо 180.36 лв., мораторна лихва за периода от 20.06.2013 г. до 01.01.2014 г., както и разноски в размер на 1 762.63 лв. С решението на Софийски градски съд /СГС/ са присъдени разноски за второинстанционното производство, в полза на въззиваемата – Б. Д., в размер на сумата 1 100 лв. За да постанови този резултат въззивната инстанция, препращайки към мотивите на първоинстанционният съд по реда на чл. 272 ГПК и излагайки свой собствени мотиви е приела, че между ответниците, като продавачи и ищцата, като купувач на 12.11.2011 г. е сключен предварителен договор с предмет покупко-продажбата на Ѕ идеална част /ид.ч./ от правото на собственост върху апартамент, находящ се в [населено място] за сумата от 20 000 евро. Прието е още, че в деня на сключване на договора ищцата платила сумата от 3 300 лева като задатък, а като безспорно е констатирано обстоятелството, че ищцата е платила на ответниците по исковете сумата 9 000 лв. СГС е определил за спорно обстоятелството, относно неизправността на ответниците по претенциите. След като е приел, че ответниците по исковете не са се явили за сключването на окончателния договор на уговорената в предварителния договор дата, а ищцата се е явила в кантората на нотариус Д. за сключване на продажбата, решаващият състав е направил извод, че ищцата е изправна страна, а ответниците неизправна страна по процесната сделка. Развити са съображения за изпадане на ответниците по исковете в забава след 20.06.2013 г., както и за внасяне на сумата 9 000 лв. от ищцата, което плащане е преценено от СГС, като изменение съдържанието на предварителния договор, относно размера на задатъка. Изложени са мотиви за надлежно упражняване на правото за разваляне на договора от страна на ищцата, съответно надлежно упражняване от нейна страна на правото да иска връщане на дадения задатък в двоен размер. Възражението на ответниците по претенциите за това, че ищцата е неизправна страна е отхвърлено с мотив за неоказване на необходимото съдействие от тяхна страна за сключване на договора – ищцата е предложила изпълнение на определената дата, но не е получила съдействието на кредиторите, същите не са се явили за сключването на окончателен договор, изпаднали са в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, което освобождава длъжника от последиците на собствената му забава и му дава право да се откаже от договора.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния въпрос:
„Допустимо ли е непроизнасяне по представени и приети от съда писмени доказателства и възражения и препращане към мотивите на първата инстанция по чл. 272 ГПК ?”.
Във въпроса не са посочени писмените доказателства и възражения, по които въззивният съд не се е произнесъл, т.е. въпросът не произтича от описано конкретно процесуално правно разрешение. Формулиран общо същият въпрос не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Препращането към мотивите на първата инстанция по чл. 272 ГПК с излагането на свои собствени мотиви по спора, по какъвто ред е процедирал СГС не съставлява отклонение от задължителната практика по чл. 291 ГПК. В случая изложението не е мотивирано, както спрямо общите предпоставки за допускане на касационен контрол, поради въвеждането на въпрос, неотговарящ на характеристиките им, подробно разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, така и спрямо допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, чрез обсъждане на изводите във въззивното решение и тълкувателната съдебна практика по идентични правни въпроси. Необходимо е да се посочи, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В тази връзка е и приетото в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС правно разрешение, относно последицата от невъвеждането на правен въпрос, респективно въвеждане на въпрос, която няма характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно, че липсата на такава предпоставка е основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК по цитирания въпрос.
Друг въпрос по реда на изложението е формулиран, както следва:
„Считаме, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно наличието на предвидените в разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД кумулативни предпоставки : налице ли е виновно неизпълнение на задълженията на доверителите ми по предварителен договор, изправна страна ли е ищцата по договора за да възникне правото й да търси задатък в двойния му размер ?”.
Цитираният въпрос не произтича от конкретен извод на въззивния съд, обективиращ правно разрешение по тълкуването на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, а се отнася до правилността на приетите от съдебния състав съображения във връзка с предпоставките за основателност на иска. В посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че правният въпрос не трябва да бъде от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В разглеждания случай въпросът е за правилността на въззивното решение и с въвеждането му не се формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което обуславя посочената по- гора правна последица – недопускането на касационно обжалване. Вместо допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторите са развили доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и с които не е допустимо да се обосновават предпоставките за допускане на касационно обжалване. Практиката, посочена от жалбоподателите /решение по т. дело № 623/2009 г., решение по т. дело № 726/2009 г. на състави на І т.о., както и решение по гр. дело № 906/2009 г. решение по гр. дело № 457/2009 г. на състави на ІV г.о./ не е обсъдена, чрез съпоставяне на изводите, които съдържа с изводите на въззивния съд по идентичен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е лаконично обобщена с изречението – „Постигането на съглашение за задатък зависи от свободната воля на договарящите дали да предадат на определена престация значение на задатък, който да потвърждава сключването на договора и да гарантира изпълнението му.”. Това обобщение е изложено в контекста на доводи по чл. 281, т. 3 ГПК и поради това не аргументира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид горните съображения следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК по цитирания въпрос.
По – нататък в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведен въпросът: „Следва ли да се приеме, че страните с издавани от доверителите ми разписки, т.е. с едностранен частен документ, или както е приел съда „чрез конклудентни действия“ са изменили съдържанието на сключения между тях предварителен договор по отношение на размера на задатъка и начина на плащане на остатъка от продажната цена?”.
И този въпрос не произтича от конкретен извод на въззивния съд, обективиращ правно разрешение по тълкуването на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, а се отнася до правилността на приетите от съдебния състав съображения във връзка с предпоставките за основателност на иска. Както се посочи по – горе ВКС е приел с цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, че правният въпрос не трябва да бъде от значение за правилността на обжалваното решение, а когато е с това съдържание, както е в настоящия случай, не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Следващият въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран, както следва: „В случай, че по делото са налице безспорни доказателства по отношение размера на задатъка, фиксиран в чл. 5 от предварителния договор и своевременно направено възражение с отговора по чл. 131 ГПК, допустимо ли е съдът да тълкува волята на страните и да я променя като приема за „безспорни“ спорни между страните факти?”.
От съдържанието на цитата е видно, че касаторите не извеждат правен въпрос от правно разрешение в съдебния акт, тъй като виждането, че съдът тълкува волята на страните и я променя, като приема за „безспорни” спорни между страните факти не съставлява извод на СГС, а становище на жалбоподателите, тяхна преценка за мотивите на въззивната инстанция. Общото основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК не се формира от становища на страните, а от изводи на въззивния съд. Поради това следва да се приеме, че посоченият въпрос не релевира основание по чл. 280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат допълнителни основания по разпоредбата. В случая в приложението вместо допълнителни основания са въведени доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, чиято ирелевантност за настоящото производство бе подробно аргументирана по – горе.
Следващият въпрос, въведен от жалбоподателите е със следното съдържание: „При положение, че са налице доказателства, че разликата от 5700 лева, платена на доверителите ми, представляваща заплатен на части остатък от продажната цена по предварителния договор, то с обжалваното съдебно решение съдът произнесъл ли се е свръхпетитум като е приел, че въпросната сума представлява задатък, а не е неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 ЗЗД?”.
Този въпрос е формулиран, както предходния с оглед становище на касаторите, обективиращо от една страна становището им в процеса – че са налице доказателства, че разликата от 5700 лева, която ищцата им е заплатила, представляваща погасен на части остатък от продажната цена по предварителния договор, а от друга страна преценката им, че съдът се е произнесъл свръх петитум, като е приел, че въпросната сума представлява задатък, а не е неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55 ЗЗД. Както вече бе обосновано по – горе правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се извежда от становище на страната, както и от нейни изводи, отразяващи преценка за правилността на правни изводи. В случая въпросът съдържа именно тези становища и преценки, които не дават основание да бъде квалифициран, като общо основание за допускане на касационен контрол. Липсата на общо основание е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се обсъждат допълнителните основания по нормата. За това следва да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Следващият въпрос, въведен от жалбоподателите е формулиран, както следва: „Допустимо ли е съдът със съдебния си акт да поправя допуснати фактически грешки в предварителния договор без страните по предварителния договор да са изразили воля в допълнително писмено споразумение-неразделна част от договора?”.
Този въпрос е изведен изцяло от становище на касаторите, че въззивният съд бил поправил фактически грешки в предварителния договор /тези грешки не са посочени във въпроса/, без страните да са изразили воля за това в допълнително споразумение. При селектиране на касационната жалба, за да допусне разглеждането й по същество касационният съд преценява дали изводите, приети от въззивния съд съответстват на разрешенията в казуалната и задължителната тълкувателна практика, респективно изследва необходимостта от изменение или осъвременяване на съществуващата практика, а при липсата й изследва възможността да бъде тълкувана правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива. За това общите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК представляват правни въпроси, произтичащи от решаващите изводи на въззивния съд. В случая касаторите отново извеждат въпрос от своето становище за поправяне от съда на „допуснати фактически грешки в предварителния договор без страните по предварителния договор да са изразили воля в допълнително писмено споразумение-неразделна част от договора”. Изложеният въпрос не е изведен от извод на съда и не съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което и за него важат посочените правни последици – недопускане на касационно обжалване.
Касаторите твърдят, че „Съдът в съдебните си актове се е произнесъл и неправилно и незаконосъобразно и по отношение на това ищцата изправна страна ли е по процесния предварителен договор, като е приел, че „нейното задължение за заплащане на продажната цена се е „погасило“ в деня, в който следва да се сключи окончателния договор, но тъй като доверителите ми не са се явили пред Нотариус, ищцата не е могла да изпълни задължението си и се е освободила от него.”. Изложеният цитат е твърдение за неправилност на въззивното решение по възражение, поддържано от ответниците по исковете. Текстът няма характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК по вече изложените съображения за неотносимост на въпроси, третиращи правилността на съдебния акт към основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Поради това със същият въпрос не се формират предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Следващите въпроси се предхождат от доводи на касаторите, в подкрепа на виждането им, че ищцата е неизправна страна по предварителния договор и че „Плащането на сума на дата 04.07.2013 г., след „съставянето” на констативен протокол удостоверяващ неистински факти и обстоятелства, трансформира предварителния договор сключен между страните в безсрочен”. Тези въпроси са формулирани, както следва: „Може ли да се приеме, че задължението за заплащане на продажната цена на купувача по предварителен договор се погасява в деня, в който следва да се сключи окончателния договор, и в случай, че продавачите не се явят пред Нотариус за сключване на окончателен договор, купувача да е освободен от задължението си към продавачите?” ; „Следва ли съдът при направено признание от страна на ищцата на неизгодни за страната факти, а именно: че след 20.06.2013 г. ищцата е продължила да заплаща остатъка от продажната цена, т.е. има действия от нейна страна по изпълнение на договора и след датата в исковата молба, за която твърди, че доверителите ми са неизправна страна, да приеме за безспорно установено, че ищцата е неизправна страна по договора, както и, че тези действия са конклудентни и превръщат сключения между страните предварителен договор в безсрочен?” ; „Може ли да се приеме, че ищцата е изправна страна по предварителния договор между страните, след като същата на 04.07.2013 г., т.е. 14 дни след датата, на която твърди, че се е явила пред Нотариус и е имала готовност да заплати остатъка от уговорената продажна цена, саморъчно е написала разписка за всички платени от нея суми в това число и сумата, платена на доверителите ми на 04.07.2013 г. – задатък в размер на 3300 лева и платените части от продажната цена в размер на 5700 лева, след като самата ищца в издадената разписка изрично е посочила, че същата следва да й послужи пред [фирма] за отпускане на банков кредит?” ; „С издадената от ищцата разписка на 04.07.2013 г. същата извършила ли е конклудентни действия и трансформиран ли е в безсрочен предварителния договор?” ; „Извършеното плащане от страна на ищцата на дата 04.07.2013 г. представлява ли доказателство, че същата не е изпълнила задължението си да заплати уговорената с процесния предварителен договор сума както към дата 20.06.2013 г., така и след това, поради това, че не е разполагала с парични средства за заплащане на цялата продажна цена на закупуваната от нея Ѕ идеална част от недвижимия имот-предмет на предварителния договор.” ; „ Разполага ли с възможност купувачът да се откаже от договора и да предяви претенция за двоен размер на задатъка предвид материалноправната норма и съдебна практика, че с това потестативно право разполага само кредитор, който е изправен и точно и добросъвестно е изпълнил своите насрещни договорни задължения”.
Цитираните текстове представляват въпроси относно правилността на приети от съда изводи, както и относно правилността на поддържани от въззивниците, сега касатори становища в процеса. Предпоследният по реда на изложението въпрос – „Извършеното плащане от страна на ищцата на дата 04.07.2013 г. представлява ли доказателство, че същата не е изпълнила задължението си да заплати уговорената с процесния предварителен договор сума както към дата 20.06.2013 г., така и след това, поради това, че не е разполагала с парични средства за заплащане на цялата продажна цена на закупуваната от нея Ѕ идеална част от недвижимия имот-предмет на предварителния договор.” е и фактически въпрос, т.е. въпрос относно доказаността на определени факти. Въпроси, които са формулирани с оглед правилността на приети от въззивния съд изводи, както и въпроси, които са изведени от становища на страните, а също така и фактически въпроси, каквито са цитираните по – горе въпроси, не формират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл са разясненията, дадени с цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, които касаторите не са съобразили при изготвяне на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Доводите изложени във връзка с тези въпроси представляват общи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които са неотносими към настоящото производство и чието обсъждане в същото производство е недопустимо. Поради това следва да се приеме, че с цитираните въпроси касаторите не са обосновали приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложението са поставени и следните въпроси:
„При наличието на гласни доказателства, че отразеният час в констативния протокол е неверен, както и при липса на изписване на пълните имена на страната, нарушена ли е нормата на чл. 580, т. 1 и т. 6 ГПК?” ; „Следва ли при установяване на нищожност на констативния протокол същият да бъде изключен от доказателствата по делото ?”.
Първият от цитираните въпроси е изведен от становище на страната и без оглед на изводите на въззивния съд. С поставянето му не се формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е относим към правилността на въззивното решение. Другият въпрос е формулиран в хипотеза, по която въззивният съд не се е произнесъл. Същият съд е мотивирал изводи обективиращи правни разрешения, относно материалната доказателствена сила на констативния протокол, съдът е приел, че процесният документ се ползва с такъв правен ефект. По тези изводи въпроси не са поставени. Цитирана е и практика на окръжни и районни съдилища, която съдържа непълни текстове на съдебни актове, за които няма данни да са влезли в сила, т.е. те не формират съдебна практика. Не са мотивирани основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, възпроизведен е само текста на нормата. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че с поставените въпроси касаторите не са обосновани наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответницата по касация разноски за касационното производство, които видно от копието от договор за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1100 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4249 от 25.05.2016 година по гр. дело № 13335/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-Г състав.
ОСЪЖДА В. П. М. и Б. П. М. да заплатят на Б. Ф. Д. разноски за касационното производство в размер на сумата 1100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: