О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 28.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 429/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт С. Р. и по касационна жалба вх.№17360/14.11.2016 г. от ищците Ц. Р. Д. и П. Д. Д. в лично качество и като законни представители на децата Н. П. Д. и Рая П. Д. срещу решение № І-90/07.10.2016 г. по гр.д.№ 413/2016 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 1933/ 04.12.2015 г. по гр.д.№ 2193/2015 г. на Районен съд-Бургас,поправено с решение от 07.12.2015 г. по същото дело. С него са уважени частично предявените като частични искове срещу дружеството, с правно основание чл.49 ЗЗД и то е осъдено да заплати на Ц. Р. Д. и П. Д. Д. по 10 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от настъпил на 16.10.2012 г. взрив в трафопост, разположен под жилището им, като исковете до пълния претендиран размер от по 24 950 лв., като част от целите претенции в размер на по 65 000 лв. са отхвърлени.Уважени са частично и предявените от децата Н. П. Д. и Р. П. Д., двете със съгласието на своя баща и законен представител П. Д. Д. ,като ответникът е осъден да им заплати по 5000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от същия деликт вреди. Исковете до пълния претендиран размер от по 24 950 лв., като част от целите претенции в размер на по 65 000 лв. са отхвърлени.
Решението е обжалвано от ответника в осъдителните части , а от ищците в отхвърлителните му части.
В касационнната жалба на ответника се прави оплакване, че съдебното решение е основано на заключението на съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение за допуснати нарушения в поддръжката на трафопоста, които не са предмет на нормативна уредба. Действията,които според експерта е трябвало да бъдат предприети следва да бъдат преценени като негова лична препоръка.Навежда се довод, че експертизата като доказателствено средство няма приоритет пред останалите доказателства, а от тях не може да бъде установено, че трафопостът не е поддържан в съответствие с техническите правила и норми. Образуваните досъдебни производства са прекратени поради липса на виновно поведение от страна на служители на ответника. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички направени възражения. Иска се отмяна на решението в осъдителните части и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ответникът поставя материалноправния въпрос:
-когато въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд,това дерогира ли изискването на чл.236 ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли го от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания ; допустимо ли е препращане към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника.
Твърди, че е налице отклонение от приетото разрешение в задължителна съдебна практика по гр.д.№ 2623/2013 г., ІV г.о.,според което въззивният съд следва да отговори на всички въпроси по същество, чрез извеждане на свои изводи, включително и когато препраща към мотивите на първоинстанцинното решение.Това според него не е сторено.
По-нататък в изложението следва анализ на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза.Направено е оплакване, че вещото лице не е отговорило на въпроса каква е причината за възникналия взрив. На критика е подложена и назначената от въззивния съд експертиза.В заключение ответникът прави оплакване,че доводите му не са обсъдени от въззивния съд.
В касационната жалба на ищците се поддържа оплакване, че въззивното решение в обжалваната от тях част е постановено в нарушение на чл.281 т.3 ГПК. Намират, че неправилно е приложен чл.52 ЗЗД и че размерите на присъдените им обезщетения не отговарят на критерия за справедливост, установен с ППВС № 4/1968 г. Твърдят,че не са съобразени всички събрани по делото доказателства, включително и тези ,съдържащи се в приобщеното досъдебно производство. Изтъкват , че негативните изживявания на децата не са по-малки от тези на родителите им,че семейството сред зима е останало буквално на улицата. Искат отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на ново,с което исковете им да бъдат уважени изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя въпросът:
-справедливо ли е определен размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и как следва да се определи справедлив размер във връзка със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. и задължителната съдебна практика по приложението на нормата.
Намират,че въззивното решение се отклонява от приетото в цитираното ППВС и в решение по т.д.№1398/2014 г.,ІІ т.о.
Поставят и въпросите:
-длъжен ли е съдът да изложи мотиви, които да съдържат исканията , доводите и възраженията на страните, като разгледа всички представени по делото доказателства и посочи кои приема и кои отхвърля, да обясни защо приема едните и отхвърля другите и да обсъди всички доводи на страните във връзка с техните твърдения;
-длъжен ли е съдът да изложи мотиви и да аргументира решението си, когато за едни от пострадалите /възрастните/ определя по-висок размер на обезщетението, а за други /децата/ определя по-нисък размер.
Намира,че по поставените въпроси въззивното решение противоречи на ППВС № 1/13.07.1953 г., решение по гр.д.№1285/2012 г., ІІІ г.о., т.д.№2366/2013 г., ІІ т.о.,гр.д.№761/2010 г., ІV г.о.,гр.д.№795/2014 г., ІV г.о.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя въпроса:
-съществува ли възрастов критерий при определяне на обезщетението по чл.45 вр.чл.49 ЗЗД; допустимо ли е при едни и същи факти и обстоятелства при настъпил инцидент и при едни и същи неблагоприятни последици върху потърпевшите за възрастен човек да се определи едно обезщетение, а за детето наполовина по-малко.
Страните взаимно оспорват подадените жалби.
Третите лица ЗК [фирма] [фирма] и [фирма] и заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“-Б. не вземат становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и са процесуално допустими.
За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел, че по делото е било безспорно установено,че ответникът е собственик и експлоатира трафопост вграден тип намиращ се в партерното помещение на жилищна сграда в [населено място],на посочен адрес. На 29.03.2012 г. е бил поставен нов трансформатор, с подробно описани технически параметри и фабричен номер.Той е бил произведен от третото лице –помагач [фирма] по показатели зададени от ответника. На 16.10.2012 г. около полунощ на ЕЕН 112 бил подаден сигнал,че трафопостът е гръмнал и от него излиза дим; 18 минути по-късно било подадено ново съобщение, че от трафопоста мирише на изгоряло и има опасност да възникне пожар.На място пристигнали служители на ответника, които извършили подмяна на предпазител с нов и възстановили електроподаването. Около 3 часа през нощта в трафопоста възникнала мощна експлозия, последвана от пожар. Жилището на ищците било разрушено, ведно с всички вещи в него.На ищеца П. Д. била причинена лека телесна повреда,изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищците временно обитавали общинско жилище, а собственият им апартамент бил ремонтиран и обзаведен от ответника. Образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.333 НК, извършено от неизвестен извършител, било частично прекратено поради несъставомерност на деянието. По-късно производството е прекратено и относно деянието по чл.216 ал.5 НК извършено от служителите по ремонта, тъй като наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.От назначената съдебнопсихологическа експертиза е било установено,че ищците са преживели силен стрес, че в тях се поражда тревога при напомняне на събитията, забелязват се нарушения на общото психофизиологично функциониране, има явни симптоми на психологически травматизъм. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд относно събраните доказателства и е препратил към тях. Посочил е, че те са основани на заключението на назначената съдебно техническа експертиза и на писмените доказателства.Приел е,че според писмения доклад на назначената комисия от ресорния министър аварията е възникнала в резултат на вътрешно късо съединение в трансформатора. Образувалите се въглеводородни изпарения от загрятото масло са предизвикали взрив с разрушителна сила в двете помещения на трафопоста и над които се намирало жилището на ищците. Монтираните предпазители не отговаряли на мощността на трансформатора, което представлява нарушение на чл.835 от Наредба №3 за устройството на ел.уредби и електропроводните линии.Били допуснати и множество други нарушения: не били съставяни документи ,не били извършени огледи изисквани от нормативни актове, включително не бил извършен оглед от дежурните при ликвидирането на възникналата авария. Тези изводи на въззивния съд са основани на заключението на вещото лице дадено в първоинстанционното производство.Допусната повторна експертиза във втората инстанция потвърдила изводите,че причина за увреждането са неправомерните действия на служителите на ответника по монтиране, пускане в действие, защита на трансформатора и по ликвидиране на аварията. Направен е извод,че е било възможно тя да бъде отстранена, но вместо това е продължила да се развива по –ускорено и това е довело до взрива. Нанесените на ищците вреди са в причинна връзка с бездействието на служителите на ответника.Въззивният съд е приел, че присъдените обезщетения са съобразени със събраните гласни доказателства относно причинените вреди, психичните изживявания на ищците в резултат на деликта, като е съобразил и заключението на психологическата експертиза. Намерил е за неоснователни възраженията за неубедителност на свидетелските показания и необоснованост на експертното заключение, както и за съпричиняване на вредоносния резултат.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение . За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допускането й. Общо основание е извеждането на правен въпрос обуславящ решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото. Той не трябва да е от значение за правилността на обжалвания съдебен акт и за възприемането на фактическата обстановка по делото. Във връзка с въпроса следва да бъде обосновано наличието на допълнително основание, като бъде развит в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът поставен от ответника не е релевантен, тъй като е свързан с правилността на решението и е обусловен от становището му за необоснованост на изводите на въззивния съд и за допуснати от него процесуални нарушения. Обжалващият трябва да прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящото производство. Не е доказано и твърдяното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не е налице отклонение на изводите, направени от въззивния съд от правните разрешения в представената задължителна съдебна практика. По –нататък в изложението на ответника се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство. Касационният съд не може сам да формулира въпроси въз основа на направените оплаквания, тъй като ще наруши диспозитивното начало, а и не е сигурно,че те ще са в съответствие с вижданията на страната.
Въпросите, формулирани в изложението към касационната жалба на ищците, страдат от същите недостатъци. Всички те произтичат от становището им за неправилност на обжалвания съдебен акт и за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. Втората част от първия въпрос е формулирана много общо и касае теоретични проблеми. Не е налице и твърдяното отклонение от приложената задължителна съдебна практика.Последният въпрос не е релевантен, тъй като липсва произнасяне на въззивния съд по него. За да съответства на приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК изведеният от страната въпрос трябва да е обусловен от решаващите правни изводи по предмета на спора, а не да се отнася до проблеми,които страната счита за важни, но които не са обсъждани в обжалваното решение. Не е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не са изложени никакви аргументи за обосноваването му. В този случай касаторът следва да приложи съдебна практика, която според него е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството. Ако се твърди липса на съдебна практика , следва да се посочат конкретни разпоредби и да се обоснове непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, за да се създаде съдебна практика по приложението й. В този смисъл са разясненията в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК. Всичко това не е сторено.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-90/ 07.10.2016 г. по гр.д.№ 413/2016 г. на Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: