7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 281
гр. София, 23.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 3366 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. В. П. и Д. Г. П., подадена чрез адвокат А. Г. П. срещу решение № 195 от 23.05.2017 г. по гр. дело № 114/2017 г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответниците – И. Д. К. и Д. Д. В. са подали отговори по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, първият чрез адвокат В. П. С., а втората чрез адвокат К. И. Г., в които са изложил съображения за процесуална недопустимост на касационната жалба против въззивното решение в частта, с която Великотърновски окръжен съд /В./ се е произнесъл по иска за неимуществени вреди и по иска за имуществени вреди, последните определени от ищеца, като унищожена и повредена покъщнина, а в останалата част, с която В. се е произнесъл по иска за имуществени вреди, определени от ищеца, като напълно и частично унищожени и повредени части на къщата са изложили съображения за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която В. се е произнесъл по исковете по чл. 48 ЗЗД, предявени от И. К. против касаторите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 2000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 956 лв., унищожена и повредена покъщнина /движими вещи/, които е уважил, искът за имуществени вреди частично до посочения размер, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в редакцията й обн. ДВ бр. 50/03.07.2015г., приложима към настоящия случай, предвид датата на подаване на касационната жалба – 29.06.2017 г. е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая въззивното решение в посочената част е постановено по искове за парични вземания с цена, всеки един от тях под 5000 лв., поради което не подлежи на касационно обжалване в същата част. Преценката за процесуална допустимост на решението се прави за всеки от исковете. Жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Касационната жалба против въззивното решение в останалата част, с която съставът на въззивната инстанция се е произнесъл по иска, предявен от И. К. против касаторите, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, относно напълно и частично унищожени и повредени части на къщата, който е уважил до размер на сумата 6522 лв., е процесуално допустима, като постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която е процесуално легитимирана да подаде жалба, при наличие на правен интерес, породен в случая от неблагоприятния за касаторите правен резултат.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
С обжалваното пред настоящата инстанция решение в частта, с която окръжният съд е уважил иска по чл. 48 ЗЗД, предявен от И. Д. К. против А. В. П. и Д. Г. П. до размер на сумата 6522 лв., имуществени вреди, причинени от ненавършилите пълнолетие деца – Д. В. В. и Г. Д. П., последният техен син, вследствие на предизвикан от тях пожар в къщата на ищеца – [населено място], [улица] на 05.03.2015 г. е прието, че ответниците отговарят за неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето Г. П.. Изложени са съображения за наличието на предпоставки по чл. 48, ал. 1 ЗЗД, относими към задълженията на родителите за надзор и възпитание и към отговорността на непълнолетният им син Г.П.. Мотивирани са и съображения за размера на имуществените вреди /повредени части на къщата/ при условията на солидарност на задължението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, към които като допълнително основание е посочена разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /в редакцията, обн. ДВ, бр. 47/2009 г., приложима към настоящия случай, предвид датата на подаване на касационната жалба – 29.06.2017 г./. Въпросите са формулирани, както следва:
„Предвид гореизложеното съдът се е произнесъл по въпрос, от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно при искове за вреди от непълнолетни с правна квалификация чл. 48 от ЗЗД част ли е от предмета на доказване способността на непълнолетния да разбира свойството и значението на постъпките си предвид, че за съпричиняването се изисква общност на умисъла по отношение на резултата от обединените им действия и следва ли съдът да определи степента на участие, на всеки от непълнолетните причинители, на вредоносния резултат.“; „По настоящото дело съдът не се е изследвал въпроса дали причинителите на вредата разбират свойството и значението на извършеното.“.
Първият от цитираните въпроси е изведен от довод на касаторите, който въвеждат за първи път по делото, във фазата на процеса, в която се провежда производство по селектиране на касационната жалба и е недопустимо да се въвеждат твърдения по фактическата обстановка на спора, респективно не се събират доказателства. Д. е за необоснован извод на въззивния съд, относно причиняване на увреждането от двете деца и по – конкретно за необоснован извод на състава във връзка с участието на Г. П. в непозволеното увреждане на ищеца, поради неизследване на вменяемостта на Г. П. /способността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи/. Способността на непълнолетния Г. П. да разбира свойството и значението на постъпките си не е била въведена, като спорно обстоятелство в отговорите на исковата молба на ответниците А. В. П. и Д. Г. П., съответно не са мотивирани правни разрешения по наличието й, като спорно обстоятелство, още повече поради предявяването на иска не срещу детето Г. П., а против неговите родители, които отговарят за собственото си виновно и противоправно поведение, за това, че не са упражнили надзор спрямо детето си за извършеното от него неправомерно деяние. Искът за непозволено увреждане, според разрешенията, приети в тълкувателните мотиви на решението по гр. дело № 1589/2011 г. на състав на ІV г.о. на ВКС може да бъде предявен срещу всички гражданско отговорни субекти в едно или отделни производства, чиито кръг е очертан в ППВС № 7/1959 г. – срещу прекият непълнолетен причинител на вредата, на основание чл. 45 ЗЗД, както и срещу родителите, на основание чл. 48 ЗЗД, тъй като отговорността им е солидарна и произтича от закона. В конкретният случай исковете са били предявени против родителите на двете деца на основание чл. 48 ЗЗД. Съгласно правилата, на същата разпоредба – ал. 1 са очертани предпоставките на отговорността на ответниците – причиняване противоправно вреди на ищеца, в случая осъществяване обективния състав на непозволеното увреждане от непълнолетните деца Д. В. и Г. П., наличието на причинна връзка между вредите и деянията на последните, установена по делото от писмените и гласните доказателства, противоправност на поведението на децата, което в разглежданата хипотеза е реализирано от Д. В. и Г. П. с причинените вреди, по чието установяване въззивният съд е мотивирал изводи, неизпълнение на задълженията за надзор и възпитание, в което се проявява противоправното поведение на родителите и от което произтича вината им. Изложените предпоставки за отговорността на ответниците сега касатори са разгледани от въззивния съд в съответствие с практиката по чл. 291 ГПК /отм. ДВ, бр. 86/2017 г., приложима към настоящия случай/, произтичаща от ППВС № 7/1959 г., решение по гр. дело № 1589/2011 г. на състав на ВКС, ІV г.о., решение по гр. дело № 171/2011 г. на състав на ВКС, ІV г.о., поради което не е налице отклонение на окръжния съд от приетото в цитираните актове на ВС и ВКС.
От изложените съображения следва, че цитираният въпрос не формира общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не произтича от решаващи мотиви на въззивния съд, а от становище на касаторите, от което съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не е допустимо да се извежда правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е обосновано и наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационен контрол, както поради липсата на общо основание, така и предвид позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която разпоредба е неприложима при създадена задължителна практика по правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, в съответствие с разрешенията в същата, а също така и при необосноваването на необходимост от отпадането на задължителната съдебна практика в хипотезата на неточно тълкуване на закона или неактуалност на приетото от ВС или ВКС тълкуване на конкретни норми. Следва да се посочи още, че основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК /в приложимата за конкретния случай редакция, обн. ДВ, бр. 47/2009 г./ – в случая по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не се кумулират, а взаимно се изключват – ако практиката вече е уеднаквена с тълкувателно решение, както и с актове по чл. 290 ГПК или чл. 274, ал. 3 ГПК по конкретен въпрос, както е в настоящия случай и не се налага промяната й. Другата част от въпроса, поставен от касаторите, чрез процесуалният им представител, а именно: …следва ли съдът да определи степента на участие, на всеки от непълнолетните причинители, на вредоносния резултат“, е релевантна за преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и по – конкретно на общото основание, предвид мотивирането на съображения във въззивното решение по този въпрос, но приетите от съда правни разрешения не са в противоречие с практиката на ВКС. В решението по гр. дело № 171/2011 г. на състав на ІV г.о. е прието, че в производството по иска за обезщетение за причинените вреди /искът е по чл. 48 ЗЗД, какъвто е и предявеният по настоящото дело иск/ съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. К. съд е изяснил в тълкувателните мотиви на акта по чл. 291 ГПК /отм., но приложим по делото/, че произнасяне по въпроса за съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците. Мотивите във въззивното решение са развити в съответствие с тези правни разрешения, отразяващи разбирането на ВКС по приложението на закона в практиката по чл. 291 ГПК /отм. ДВ, бр. 86/2017 г./, която не се нуждае от промяна, произтичаща от неточно тълкуване на закона или актуализиране на тълкуването, а и мотиви в тази насока, които настоящата инстанция да разгледа липсват в изложението, тъй като не са развити от касаторите. Към изложените съображения следва да се добави още и горният мотив, засягаш въпроса за недопустимостта на кумулирането на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК /в приложимата за конкретния случай редакция, обн. ДВ, бр. 47/2009 г./ – в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, който трябва да се съобразява при обосноваване на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не е съобразен от касаторите, с оглед въвеждането на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – развитие на правото, въпреки че практика по чл. 291 ГПК /отм. ДВ, бр. 86/2017 г./ е формирана по въпроса и окръжният съд е съобразил разрешенията й при постановяване на решението си. При тези обстоятелства следва да се приеме, че и по цитирания въпрос не са обосновани поддържаните от страната предпоставки за допускане на касационен контрол.
В заключителната част на изложението касаторите твърдят, че „По настоящото дело съдът не се е изследвал въпроса дали причинителите на вредата разбират свойството и значението на извършеното“. По този въпрос трябва да се имат предвид вече изложените съображения за неотносимостта му към предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и формираните във въззивното решение мотиви, съгласно които са разграничени спорните от безспорни обстоятелства и са разгледани спорните факти, а именно осъществяването на противоправно поведение от непълнолетния Г. П. и пряката му причинно следствена връзка с възникването на пожара, т.е. съответстващите на чл. 48 ЗЗД, предвид предявяване на иска срещу родителите на преките причинители, елементи от обективния състав на непозволеното увреждане. По тези изводи и обективираните с тях разрешения жалбоподателите не са поставили правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в разглежданата част. При този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответника по касация – И. К. разноските за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 680 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх. № 6557/29.06.2017 г. по регистъра на Окръжен съд – Велико Търново, подадена от А. В. П. и Д. Г. П. срещу решение № 195 от 23.05.2017 г. по гр. дело № 114/2017 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете, предявени от И. Д. К. против А. В. П. и Д. Г. П. на основание чл. 48 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 2000 лв. и обезщетение за имуществени вреди – унищожени и повредени движими вещи до размер на сумата 956 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3366/2017 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 23.05.2017 г. по гр. дело № 114/2017 г. на Великотърновски окръжен съд в останалата обжалвана част, с която съдът се е произнесъл по иска, предявен от И. Д. К. против А. В. П. и Д. Г. П. на основание чл. 48 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – повредени части на къщата на ищеца в [населено място], [улица] до размер на сумата 6522 лв.
ОСЪЖДА А. В. П. и Д. Г. П. да заплатят на И. Д. К. разноски за касационното производство в размер на сумата 680 лв.
Определението може да се обжалва в частта, с която касационната жалба на А. В. П. и Д. Г. П. е оставена без разглеждане пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните, че е обявено.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: