5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 577
гр. София, 27.06. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 5378 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. И. Й., подадена чрез адвокат В. В. Б. срещу решение № 4564 от 03.06.2016 г. по гр. дело № 4105/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
Ответникът – Сметна палата на Република България, [населено място] поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по предявените против касатора от настоящия ответник по жалбата искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 2 КТ, които е отхвърлил, след като е отменил първоинстанционното решение от 23.12.2015 г. по гр. дело № 43651/2015 г. на Софийски районен съд /СРС/, ІІ гражданско отделение, 52 състав, допълнено по реда на чл. 248 ГПК с определение от 07.03.2016 г. За да постанови този резултат СГС е приел, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата относно длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места” е законосъобразно. Този извод е обоснован с доказаността на приложението от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, която според решаващият състав произтича от обстоятелството, че съкращаването на щата – премахване на четирите бройки за процесната длъжност е реално. В. съд е мотивирал разбирането си за реалност на съкращаването на щата, като е посочил, че фактическият състав на нормата е налице не само когато длъжността е премахната и не съществува, но и когато реализираната с нея трудова функция е разпределена за изпълнение между други служители. В тази връзка в мотивите са обсъдени доводите на ищеца за фиктивност на уволнението и е изведено съображение за тяхната неоснователност след обсъждане на длъжностните характеристики за длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места” и „работник – техническа поддръжка на сгради и съоръжения”. СГС е констатирал съществено различие в задълженията на двете групи служители, за което е посочил, че не се променя и от събраните по делото заповеди за възлагане управлението на автомобили на служителите, изпълняващи длъжността „работник – техническа поддръжка на сгради и съоръжения” и заключение на съдебната експертиза. В решението на въззивната инстанция са развити мотиви за необорването на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ от ищеца, които съдържат констатации за липсата на пълно и главно доказване от негова страна на недобросъвестност на работодателя, която да се състои в изменение на щата с цел уволнение на Й.. Изводите са формирани въз основа обсъждането на представените щатни разписания от 04.03.2015 г. и от 13.07.2015 г., както и след анализиране показанията на свидетеля И. В.. Мотивирани са разрешения относно обсъждането на обстоятелства, по които не е заявено оспорване на уволнението, конкретно във връзка с приложението на чл. 329 КТ и е аргументирано виждането, че при премахване на всички щатни бройки в дискреция на работодателя е предоставена преценката да уволни служителя, заемащ длъжността или да направи подбор. Отхвърлени са възраженията на ищеца за нарушение на чл. 333 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени два въпроса по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият е формулиран, както следва:
„Трябва ли в мотивите на съдебното решение съдът да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните както и представените от тях доказателства, както и да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени доводи и възражения за доказани или за недоказани и въз основа на какви доказателства?”.
С поставянето на първия от цитираните въпроси касаторът не е обосновава предпоставки за допускането на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложението в тази част не съдържа доводи, подкрепящи твърдението на страната, че „СГС е нарушил трайната практика на ВКС”. Жалбоподателят препраща относно тези твърдения към касационната жалба, която съдържа оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Този начин за изготвяне на приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразен с правните разрешения по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на О. на ВКС и по т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т. дело № 2/2010 г. на О. на ВКС, разкриващи точния смисъл на основанията за допускане на касационен контрол, съгласно които основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, общи и допълнителни имат конкретни характеристики, които ги отличават от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. В случая с препращането към касационната жалба страната не релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като жалбата отразява несъгласието на страната с изводите за реално съкращаване на щата, а не отклонение на въззивния съд от тълкувателните изводи на ВКС, развити в цитираната задължителна практика – ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГКТ, т. 19, решение по гр. дело № 1783/2009 г. на състав на ІV г.о. на ВКС, решение по т. дело № 34/2013 г. на ІІ т.о. Както се посочи по – горе при излагане решаващите мотиви на въззивния съд съображенията за реалност на съкращаването в щата са формирани въз основа обсъждането на представените щатни разписания, включително щатното разписание от 13.07.2015 г. по отношение, на което касаторът неправилно поддържа, че СГС не го е обсъдил в мотивите си. Несъгласието с мотивите на съда, включително доводите за необоснованост на същите не аргументират извод за противоречие в разрешенията на въззивния съд и касационния съд, тъй като засягат друг вид основания, тези по чл. 281, т. 3 ГПК. СГС не се е отклонил от изводите на ВКС в решението по гр. дело № 1783/2009 г. на състав на ІV г.о., тъй като е обсъдил правно релевантните факти и е изложил съображения кои са установени и кои недоказани. Необосновано е твърдението за отклонение и от разрешенията в акта на ВКС по т. дело № 34/2013 г. на състав на ІІ т.о., тъй като касационният съд се е произнесъл по други въпроси – относно порока на решението при липса на мотиви и относно излагане на собствени фактически и правни изводи. В. съд подробно е обсъдил доказателствата и ги е подложил на самостоятелна преценка, обстоятелство изключващо довод за липсата на собствени мотиви, респективно отклонение от задължителната съдебна практика, включително и цитираното ТР на ОСГК на ВКС. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По следващия въпрос също така липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът лаконично е отбелязал, че в обжалваното решение отговорите на въпросите, които поставя били дадени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр. дело № 5394/2013 г. и решение по гр. дело № 871/2010 г. на състави на ІV г.о. Други доводи няма. Страната не е мотивирала основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а е въвела твърдение, неподкрепено с доводи, от които да се установява с какви различни по съдържание правни разрешения на СГС е формирано противоречие при тълкуване на закона със задължителната практика на ВКС. По въпросите – „За законосъобразността на съкращението достатъчно ли е формалното закриване на длъжността или е необходимо условие и реалното изчерпване и изчезване на трудовата функция в предприятието?” ; „Има ли значение за реалността на съкращението фактът, че трудовата функция на съкратената длъжност се запазва в предприятието, но се разпределя изцяло между други длъжности, при това заети от същите лица, които са заемали именно съкратената длъжност?”, СГС е приел, че фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата е налице не само когато длъжността е премахната и не съществува, но и когато реализираната с нея трудова функция е разпределена за изпълнение между други служители. В решението по гр. дело № 5394/2013 г. на състав на ІV г.о. е разгледан друг правен въпрос – налице ли е реално съкращаване на щата, ако функциите на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице, наето по граждански договор. Въпросите – поставените и разгледаните от въззивния съд и разгледаните от ВКС, както се вижда от съдържанието им не са идентични, за да възникне противоречие в тълкуването на закона от СГС и ВКС. Същите съображения се отнасят и до другото касационно решение, по гр. дело № 871/2010 г. на състав на ІV г.о., което страната е посочила, като допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В него се дава отговор на въпрос, който не е идентичен с цитираните въпроси, а именно „към кой момент трябва да се преценява законността на извършеното уволнение поради съкращаване на щата”. За това и не може да възникне противоречие в произнасянето на въззивния съд и касационния съд.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че с цитираните въпроси не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е поставил въпроси формулирани, както следва:
„Запазването на дадена трудова функция в предприятието, макар и разпределена между лица на други длъжности, основание ли е за съкращаване на длъжността или предполага съкращаване поради намаляване обема на работа (респ. провеждане на подбор)?” ; „При преразпределяне на трудова функция между други длъжности, изискуемо ли, упражняването на тази функция да е отразено в длъжностната характеристика за другите длъжности?”; „ Има ли определени от закона количествени критерии, по които да се извършва проверка, доколко възлагането на даден служител да извършва нетипична и непредвидена за длъжността му трудова функция, е „инцидентно“ или „системно“?” ; „В правомощията на съда ли е при преценка дали е реално съкращението, да преценява „инцидентно“ ли е или не е възлагането на функциите по закрита длъжност на лице на друга длъжност или следва само да се ограничи в преценката реално запазена ли е трудовата функция по закритата длъжност?”.
Първият от цитираните въпроси не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтича от приети от въззивния съд правни разрешения. Въпросът засяга необходимостта от промяна в щата, респективно причините за провеждането му, но СГС не го е разглеждал, тъй като в съответствие със задължителната съдебна практика /решение по гр. дело № 871/2010 г. на състав на ІV г.о., на което се позовава и касатора/ е приел, че организацията на работа във връзка с извършеното съкращаване на щата, както и формата на съкращаването – прехвърляне на задълженията към друга длъжност или разпределението на трудовата функция между други длъжности е въпрос от компетентност на работодателя и съответно не подлежи на съдебен контрол. Поради това следва да се приеме, че с този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно въпросът не формира общо основание за допускане на касационен контрол. Следващият въпрос по реда на изложението не е разгледан от СГС, съответно не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. По разгледаните въпроси, които не притежават характеристиките на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и по останалите, цитирани по – горе въпроси, по които касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са обосновани допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол. К. не е съобразил разрешенията в т. 4 от цитираното ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС, изискващи мотивиране на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, както и чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, предвид промяната на законодателството и обществените условия, а при липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми. С оглед на изложеното следва да се приеме, че и по тези въпроси не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4564 от 03.06.2016 г. по гр. дело № 4105/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: