3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 10.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 5436/2016 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по молба на А. Ж. К., за отмяна на решението от 16.07.2014 г. по гр. дело № 57/2010 г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 48 състав.
Ответницата В. Ж. И. поддържа становище за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, поради подаването й след изтичането на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и поради липсата на твърдения за наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а като ново обстоятелство е посочено „окончателното приключване на проведеното отделно съдопроизводство, възникнало по ищцова претенция за произнасяне на недействителност на договор за заем за послужване сключен между мен и госпожа Л. В. И., с влязло в сила Решение № 4020/4.6.2014 г. от 04.06.2014 г. на СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав по гр.д. № 12900/2013 г.”. Молителката е изложила още, че въззивното решение е влязло в сила с приключване на производството по чл. 288 ГПК – определение № 216 от 13.02.2015 г. по гр. дело № 5673/2014 г. на ВКС, състав на гражданска колегия, четвърто отделение, поправено с определение № 217 от 12.06.2015 г. по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на посоченото решение на СГС. В молбата за отмяна се цитира и разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с която се твърди „измамническо поведение на ищцовата страна”.
Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена след изтичане на регламентирания в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен тримесечен срок от узнаване на новото обстоятелство /решение № 4020 от 04.06.2014 г. по гр. дело № 12900/2013 г. на Софийски градски съд /СГС/, включително обстоятелството, засягащо влизането в сила на цитираното въззивно решение, с което е приключило гр. дело № 12900/2013 г. на СГС, а именно определение № 216 от 13.02.2015 г. по гр. дело № 5673/2014 г. на ВКС, състав на гражданска колегия, четвърто отделение. Молителката е била страна по делото, поради което следва да се приеме, че е узнала за касационното определение на 13.02.2015 г., датата на която съдебния акт е бил обявен в срочната книга на съда /определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е постановено в производство по чл. 288 ГПК, не подлежи на обжалване, съобщение за него и преписи не е следвало да бъдат изпращани на страните/. От посочената дата – 13.02.2015 г. до подаване на молбата за отмяна – 23.09.2015 г., тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл /срокът е изтекъл на 13.05.2015 г./. Доводите на молителката, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК бил започнал да тече от 19.06.2015 г., когато получила и узнала съдържанието на определението на ВКС от 13.02.2015 г. по чл. 247, ал. 1 ГПК са неправилни, тъй като поправеният съдебен акт, в случая необжалваем съдебен акт, важи с поправеното съдържание от деня, в който е бил постановен, а не от деня на поправката, в какъвто смисъл е тълкуването на закона, формирано с актове на ВКС по чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 920/2011 г. на състав на ІІ г.о., решение по гр. дело № 54/2012 г. на състав на І г.о., решение по гр. дело № 881/2010 г. на състав на ІІ г.о. и др. В тази връзка следва да се приеме, че становището на ответницата В. И. за просрочието на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано, дори и в хипотезата на съобразяване при отчитане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, като начален момент влизането в сила на касационното определение по чл. 247, ал. 1 ГПК – 12.06.2015 г., спрямо който молбата, подадена на 23.09.2015 г. е също така просрочена. С оглед на изложеното трябва да се приеме, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставките на процесуалния закон за разглеждането й по същество.
Както се изложи по – горе молителката е възпроизвела в обстоятелствената част на молбата за отмяна нормативното съдържание на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и във връзка със същата разпоредба поддържа, че като споменава чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК визира „измамническото поведение на ищцовата страна, която беше информирана за съществуването на договора за заем за послужване на датата на съставянето и подписването му 01.09.2008 г., но безскрупулно и безогледно отричаше този факт и създаваше непрестанни интриги и инсинуации, деформиращи представата за реалните обстоятелства, на които машинации за мое огромно съжаление Съдът се подаде.”. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставя установено по надлежния ред, а именно с влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателното дело, или с влязло в сила решение по чл.124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено по НПК, престъпление, което е обусловило съдържанието на решението. В случая между изложените от молителката твърдения няма такива, които да са относими към чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърденията й се основават на оплаквания за незаконосъобразни действия на съда, чието приложно поле са стадиите на съдебното производство, развиващи се при сезиране на съответната съдебна инстанция с жалба. Отмяната по чл. 307 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни на някое от специалните основания, визирани в Глава 24 от ГПК. Липсата на твърдения за фактически състав по чл. 303, ал. 1 , т. 2 ГПК обуславя извод за процесуална недопустимост на молбата за отмяна. За това ВКС в настоящия си състав намира, че същата молба не следва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на А. Ж. К., за отмяна на решението от 16.07.2014 г. по гр. дело № 57/2010 г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 48 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: