О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 13.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 274/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№33485/14.11.2016 г. от евентуалния ответник Община-А., чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. Ж. и по касационна жалба вх.№ 33587/14.11.1986 г. от ищеца С. А. Н.,чрез пълномощник адв.К. К. срещу решение № 1267/11.10.2016 г. по гр.д.№2088/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив. С него е отменено частично решение № 250/ 22.07.2016 г. по гр.д.№ 290/2016 г. на Районен съд-Асеновград, 3 състав и вместо отменените части е постановено ,че се признава за незаконосъобразно уволнението на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.11 КТ , отменена е заповед № 84/16.12.2015 г., с която то е извършено и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност организатор Търговски център при „Дейност „Пазари и тържища“.Частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.225 ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради неправилното уволнение в периода 31.12.2015 г.-20.06.2016 г. в размер на сумата 3861 лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане е потвърдена.
В касационната жалба на евентуалния ответник се твърди, че необосновано въззивната инстанция е достигнала до обратни изводи на тези, направени от първоинстанционния съд, преценявайки, че длъжностните характеристики на заеманата от ищеца и на новосъздадената длъжности се препокриват. Поддържа се, че този извод противоречи на Националната квалификация на длъжностите 2011 г., която изисква по-висока степен на образование , класифицира новата длъжност в категорията управляващи и изпълнителни директори, а закритата- в категорията специалисти и според която двете длъжности са с различен обем функции,права и задължения.Иска се отмяна на въззивното решение в отменителните части и постановяване на ново, с което двата конститутивни иска – за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност, да бъдат отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Поставят се въпросите:
-съществува ли идентичност и има ли промяна в комплекса на трудовите функции на закритата длъжност и длъжностна характеристика организатор търговски център и създадената нова длъжност и длъжностна характеристика заместник-управител;
-следва ли съдът да обсъжда комплекса от трудови функции на новосъздадената и закритата длъжности в случаите, когато едната е свързана с изпълнение на преките задължения по управление и контрол, а другата е от категорията специалисти, изпълняващи възложени от съответния ръководител задължения;
-при произнасяне по исковете за оспорване прекратяването на трудовото правоотношение на основание 28 ал.1 т.11,трябва ли съдът да се съобрази с утвърдените изисквания за заемане на новата длъжност за образование и квалификационна степен/ вероятно е допусната техническа грешка и касаторът има предвид чл.328 ал.1 т.11 КТ/;
-длъжността отговорник търговски център може ли да осъществява функциите на управител.
Намира,че отговорите на тези въпроси,дадени от въззивния съд противоречат на приетото в решения на ВКС по гр.д.№770/2003 г., ІІІ г.о. и гр.д.№1279/2010 г.,ІІІ г.о.
В касационната жалба на ищеца се прави оплакване, че решението на въззивния съд в обжалваната от него част е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Намира,че изводът на въззивния съд за недоказаност на факта за оставане без работа се дължи на пропуските на първата инстанция при докладване на делото . Посочва,че в доклада е прието,че няма факти и обстоятелства, за които не се сочат доказателства и че не му е дадена възможност за становище.Въззивният съд от своя страна също не дал указания за посочване на относими доказателства, които страната не е представила в първата инстанция поради непълнота и неточност на доклада.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, ищецът поставя въпросите:
-какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК,респективно когато докладът му е непълен или неточен;
-до къде се простира служебното начало при разпределение на доказателствената тежест, допускане на доказателствата и даване на указания от съда при въззивното разглеждане на делото; при констатиране на пропуск или недостатък в доклада на първоинстанционниясъд,следва ли въззивният да даде възможност на страните да ангажират доказателства;
-следва ли основание за отхвърляне на иска да е недоказване на факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото.
Намира,че са нарушени постановките, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГТК и на решения на състави по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 304/2010 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№386/2009 г., ІІІ г.о.
Страните в писмени отговори взаимно оспорват подадените касационни жалби.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба от Община-А.,подадена в качеството на евентуален ответник, е допустима с оглед постановката в ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д. №1/2000 г. на ОСГК-т.15, с оглед постигане на процесуална икономия.
Касационната жалба ,подадена от ищеца е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че неправилно в заповедта за уволнение и в предизвестието като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен чл.328 ал.1 т.11 КТ и че с оглед словесната мотивировка в тях се касае за основание по чл.328 ал.1 т.2 КТ.Същевременно е направил извод,че не е било налице в действителност съкращаване на щата. Това основание е реализуемо в случаите на трансформиране на длъжности, като в настоящия случай, но липсват нови по своята характеристика трудови функции на новоразкритата длъжност. Приел е, че те представляват само по-подробно описание на съществуващите в старата длъжност.Налице е различие само относно изискваната степен на образование, което вече трябва да е висше-магистърска степен, специалност мениджмънт или стопанско управление, докато преди се е изисквало само висше образование,без посочени степен и специалност. Твърдяните нови ръководни функции се съдържат и в предишната характеристика в обобщен вариант. Поради това е направил извод, че не е налице реално съкращаване на щата и неправилно трудовото правоотношение на ищеца е прекратено. Приел е също така, че действително първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ищеца за злоупотреба с права по чл.8 КТ от страна на работодателя,но че не са представени убедителни доказателства за недобросъвестност и самоцелност на уволнението, като неотговарящо на целите на закона. Въззивният съд е намерил , че следва да се уважат исковете по чл.344 ал.1, т.1 и т.2 КТ ,но че искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ е недоказан, тъй като не са представени доказателства, установяващи факта на оставане без работа от ищеца за шестмесечен период.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението , постановено от въззивния съд по двете жалби.
По касационната жалба на евентуалния ответник [община]
Първият въпрос е фактически,тъй като се отнася до изводи на съда относно възникнали или не факти. Следващите два въпроса са израз на становището на страната за неправилност на изводите на въззивния съд относно функциите на закритата и новосъздадената длъжности и относно необходимостта те да бъдат анализирани при възникване на определени предпоставки.Последният въпрос е лишен от логика, няма как длъжност сама по себе си да осъществява функции. С фактически въпроси, както и с правни въпроси, произтичащи от становище на страната, не могат да се релевират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК. Издирената практика е неотносима, а с решението на състав на ВКС,постановено преди влизане в сила на сега действащия ГПК може да се обосновава наличие на допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като то няма задължителен характер.
По касационната жалба на ищеца
Поставените от ищеца въпроси също произтичат от становището му за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила във връзка с непълнота на доклада по чл.146 ал.1 ГПК, изготвен от първоинстанционния съд. По повод задължението си да представи доказателства относно периода на оставане без работа ищецът не е навеждал оплаквания във въззивната жалба, нито е правил доказателствени искания. Поради това липсва корелация между въпросите и процесуалната дейност на въззивния съд , доколкото той е обвързан от посоченото в жалбата съгласно чл.269 ГПК. Когато не са поставени релевантни въпроси, касационният съд не дължи произнасяне относно наличието на допълнителни основания. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е обосновано и твърдяното допълнително основание. Приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК не са актуални. Съдебната практика относно правомощията на въззивния съд е консолидирана с посоченото от касатора ТР и не е налице противоречие с разрешенията, дадени в него.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1267/ 11.10.2016 г. по гр.д.№2088/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: