О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 17.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7182/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по молба за отмяна вх.№1030580/05.08.2013 г. от Д. К. П. с правно основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК, срещу решение от 08.06.2004 г. по гр.д.№ 2039/2001 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 04.12.2000 г. по гр.д.№3014/1999 г. на СРС, 29 състав и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от молителя установителен иск за собственост с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване спрямо П. М. Г. и Е. А. В., че същият е собственик по давностно владение на празно дворно място от 445 кв.м.,заснето през 1994 г. като имот пл.№259, к.л. № А-4-А-10-Г по неодобрения кадастрален план на [населено място], кв.В., [населено място].
В молбата за отмяна се твърди, че се искането се прави на основание жалба вх.№ 20939/31.07.2013г. на АСС, от която е видно, че от 01.08.2013 г. молителят притежава процесния имот на основание чл.77 ЗС и на основание решение от 13.07.2006 г. по гр.д.№1792/2006 г. на СРС-36 състав, І г.о.
С разпореждане № 272/11.08.2014 г. на председателя на ІІ г.о. молбата е оставена без движение, като на молителя са дадени указания да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна.
С молба от 27.08.2014 г. молителят е направил уточнение, като е изброил писмени доказателства, за които посочва, че са представени по гр.д.№2039/2001 г. на СГС. Изброява и други писмени доказателства, представени по други дела, образувани по претенциите на Е. А. В. , които не били уважени от съда. Твърди, че пълномощно от 06.11.1998 г. от неговата майка П. М. Г. за упълномощаване на адв.Л.К. по нот.дело №70/1998 г. е с недействителен подпис за упълномощител и че е лишен от имот от нея чрез измама.
Последвали са множество уточняващи молби от молителя, с които се повтаря тезата му за извършена имотна измама, че умишлено е укрит наследникът Л. М. Г.-негов вуйчо. В молба вх.№ 5081/09.05.2017 г. прави искане за отправяне на преюдициално запитване до ЕС допустимо ли е адв.Л. К. с пълномощно от 06.11.1998 г. да представлява майка му П. М. Г. по нот.д.№70/1998 г. на нотариус Е. на 05.11.1998 г.
По делото е постъпила и молба вх.№3081/16.03.2015 г. от Д. П. Т., с посочване, че е ищец. На същата е връчено съобщение в едноседмичен срок да уточни исканията си по тази молба, но тя не е изпълнила дадените й указания. Поради неотстраняване на нередовностите подадената молба следва да й бъде върната.
ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Гр.д. № 3014/1999 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от молителя, с която е предявен иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./,с предмет дворно място с площ от 445,50 кв.м.,представляващо имот пл.№259, нанесен в кадастрален лист №-А-4-10-Г по неодобрения план на [населено място], кв.В., [населено място], при съседи : н-ци на В. В., река, Александър Т. и А. П..Ответници по този иск са били П. М. Г. и Е. А. В.. В хода на делото първата ответница е починала и на нейно място с определение от 20.06.2014 г.по посоченото дело са конституирани нейните наследници по закон Т. А. П., П. А. Х. и отново Е. А. В.. С атакуваното решение е отменен първоинстанционният съдебен акт вместо него е постановено отхвърляне като неоснователен на предявения от молителя установителен иск за собственост с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване спрямо ответниците, че същият е собственик по давностно владение на празно дворно място от 445 кв.м.,заснето през 1994 г. като имот пл.№259, к.л. № А-4-А-10-Г по неодобрения кадастрален план на [населено място], кв.В., [населено място].Това решение е оставено в сила с решение № 1137/31.07.2006 г. по гр.д.№828/2005 г. на ВКС,ІV г.о. С решение №23/31.01.2007 г. по гр.д.№569/2006 г. на 5-членен състав на ВКС е оставена без уважение предходна молба по чл.231 ГПК /отм./ подадена от молителя срещу решението на ВКС.
По делото е постъпил отговор от насрещната страна Т. А. П., в който я оспорва. Претендира разноски.Отговори от останалите страни не са постъпили.
С определение № 106/24.03.2015 г. по настоящото дело производството по него е спряно до приемане на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК, поради обуславящия въпрос по т.10 , по който е образувано, а именно:
-какви са правомощията на ВКС в производство по чл.307 ГПК,когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.1-т.7 ГПК и чл. 304 ГПК.
ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК е прието и с това е отпаднала пречката за движението по настоящото дело. С ТР са приети следните разрешения:
-по т.8: недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./
– по т.10: молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
Молбата, предмет на настоящото производство е подадена при действието на новия ГПК и е насочена срещу влязло в сила решение, постановено при действието на отменения ГПК. Решението е влязло в сила на 31.07.2006 г., а новият ГПК действа от 01.03.2008 г. Едногодишният преклузивен срок по чл.232 ал.1 ГПК /отм./ е изтекъл към датата на влизане в сила на този закон . Молбата за отмяна е недопустима като просрочена. Същото се отнася и за решение № 1137/31.07.2006 г. по гр.д.№828/2005 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 23/31.01.2007 г. по гр.д.№569/2006 г. на ВКС, 5-членен състав, ако се приеме, че е насочена и срещу тях.
Тя е недопустима и на второто основание, тъй като в нея не се съдържат конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл.303 ал.1ГПК. Това не може да стане само с цитиране на законовите текстове и неотносими за производството изявления.
Искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение.То касае фактически въпрос и не отговаря на изискванията по гл.59 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до С..
Искането на ответницата по молбата Т. А. П. за присъждане на разноски не може да бъде уважено, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие не е отразено плащането в брой или по друг начин на възнаграждението за адвокат.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 7182/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна с правно основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК вх.№1030580/05.08.2013 г. от Д. К. П. срещу решение от 08.06.2004 г. по гр.д.№2039/2001 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. К. П. за отправяне на преюдициално запитване, съдържащо се в молба вх.№5081/09.05.2017 .
ВРЪЩА молба вх.№3081/16.03.2015 г. от Д. П. Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта ,с която е оставено без уважение искането на Д. К. П. за отправяне на преюдициално запитване не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалите части подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: