О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 06.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1545/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. И. С. чрез пълномощик адв.Р. Н. срещу решение № VІ-126/ 23.12.2016 г. по гр.д.№1666/2016 г. на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено решение № 1260/27.07.2016 г. по гр.д.№8111/2015 г. на Районен съд-Бургас, с което е уважен предявеният от [фирма] иск срещу касаторката, с правно основание чл.203 ал.2 КТ, като тя е осъдена да заплати на ищеца общо сумата 17 216, 84 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на неправомерните й действия като касиер, при които без нареждане от титуляра на посочена банкова сметка на клиент на банката е изтеглила общо исковата сума , както и сумата 8 778,09 лв., представляваща сборна мораторна лихва върху всяка от отделно изтеглените суми в периода от получаването й до предявяване на исковата молба и законната лихва от тази дата до окончателното й плащане.
В касационната жалба се поставя въпросът за допустимостта на съдебния процес, тъй като не е сезирана прокуратурата за извършено присвояване. Ищецът счел за необходимо да предприеме само предявяване на иска, предмет на делото, но обстоятелствата по него са от компетентност на наказателния съд. Касаторката твърди, че е набедена, а саморъчното признание, представено като доказателство по делото се отнася за друг времеви период и за други суми. Намира,че не е установено кой е подправил платежните нареждания-разписки. Не са установени елементите на фактическия състав на непозволено увреждане, а именно вината на касаторката във форма на умисъл. Тя е презюмирана от въззивния съд и е довела до неправилно разпределение на доказателствената тежест. Иска се обезсилване на въззивното решение като недопустимо или отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявените искове.
В приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ,инкорпорирано в касационната жалба, се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като се поставя въпросът:
-какви характеристики следва да притежава нарушението на работника/служителя по смисъла на чл.203 ал.2 пр.2 КТ, за да е налице невъзможност за установяване на значимите за изхода на делото обстоятелства в самото гражданско съдопроизводство по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК.
Касаторката счита, че отговорът ще способства за уеднаквяване на съдебната практика, ще бъдат защитени интересите и на двете страни, ще се стигне до категоричност на обстоятелствата, които изискват спиране на гражданското и образуване на наказателно производство, поради по-голямата степен на обществена опасност на извършеното.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Р. Г., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице причинна връзка между настъпилата вреда за ищеца и противоправното поведение на касаторката. Установено е от назначената тройна съдебно- почеркова експертиза, че подписите за касиер върху четирите нареждания-разписки, с които са теглени сумите, са на касаторката, а подписите за наредител и контролният подпис не са положени от титуляра на сметката.Тези доказателства, преценени в съвкупност с представеното саморъчно обяснение от касаторката, дадено пред работодателя, в което е направила извънсъдебно признание, че е изтеглила сумите лично, с намерението да ги възстанови, е довело до извода за основателност на исковете. Въззивният съд е посочил, че в хипотезата на чл. 203 ал.2 КТ работникът отговаря имуществено за причинени на работодателя вреди, причинени умишлено или в резултат на престъпление, или не при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Намерил е, че в настоящия случай вредата е причинена умишлено. Изтъкнал е, че според разпоредбата на чл.421 ал.1 ТЗ в случаите, когато е налице изплащане на суми без нареждане на титуляра на сметката, за банката възниква задължение да възстанови сумата по сметката на титуляра. Последният разполага с иск срещу банката, а не срещу лицето, което е допуснало плащането или е получило паричната сума.В тази връзка е счел за неоснователно възражението за недопустимост на иска, тъй като ищецът не е навел твърдения,че е изплатил сумите на титуляра.
В проведено от първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 26.04.2016 г. защитата на касаторката е поискала спиране на производството по делото до приключването на образувано досъдебно производство в Районна прокуратура. Искането не е уважено, тъй като е установено, че досъдебното производство се е води,ло срещу неизвестен автор, за престъпление по чл.309 ал.1 НК и не е било привлечено лице в качеството на обвиняем. Във въззивната жалба не са излагани оплаквания по този повод.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК –т.1, касационният съд е длъжен служебно да се произнесе дали обжалваното решение е валидно и допустимо, като този контрол се разпростира и във фазата по чл.288 ГПК. По наведен довод за липса на валидност и допустимост се дължи произнасяне и когато не са аргументирани основания за селектиране на касационната жалба. При преценка, че е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, следва да бъде допуснато касационното му обжалване. По настоящия спор не е налице такава вероятност, тъй като не е съществувала процесуална пречка за разглеждането му.Според задължителната съдебна практика осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Дори фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. За приложението на чл.229, ал.1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. В този смисъл са определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК по ч.гр.д.№ 5418/2015 г., ІІІ г.о., ч.гр.д.№7165/2013 г., ІV г.о., решение постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№745/2012 г., ІV г.о. и др. Защитата на касаторката не е изразявала становище, че са налице престъпни обстоятелства, които не могат да бъдат установени в гражданския процес, а и това едва ли би било в нейна полза. Въпросът не е повдиган пред въззивния съд, нито по делото са налице данни изискващи спирането му. Поради това следва да се приеме, че постановеното решение е допустимо.
За да бъде селектирана касационната жалба, извън преценката за валидност и допустимост, е необходимо обосноваване на общо основание за допускане на касационно обжалване, чрез извеждането на обуславящ изхода на делото правен въпрос и на допълнително основание- развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. По така поставения от касаторката въпрос липсва произнасяне от въззивния съд, както беше казано той не е поставян пред него. Поради това същият не е релевантен. За да изпълни приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК въпросът трябва да произтича от разрешенията по него,съдържащи се в обжалвания съдебен акт или от извършените процесуални действия. Той не трябва да се отнася за проблеми, които касаторът намира за важни, но по които не са формирани правни изводи.Въвеждането на въпрос,изпълняващ критериите за общо основание не може да се извърши служебно от касационния съд въз основа на сочените от страната факти и обстоятелства в касационната жалба, тъй като ще бъде нарушено диспозитивното начало.
Необосноваването на общо основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ищеца за разноски в настоящото производство. Те са установени от представения договор за правна помощ и съдействие и банково бордеро за превод на възнаграждението за адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-126/ 23.12.2016 г. по гр.д.№ 1666/2016 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА К. С. И. да заплати на [фирма] сумата 1 600 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: