О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 05.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2987 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. К. М.,чрез пълномощник адв. Н. Ж. срещу решение № 65/27.04.2017 г. по гр.д.№177/2017 г. на Окръжен съд-Сливен. С него е потвърдено решение № 175/01.03.2017 г. по гр.д.№5722/2016 г. на Районен съд-Сливен , с което са отхвърлени предявеният от касатора срещу [фирма] искове: с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване незаконност на уволнението му извършено със заповед № 823/29.03.2016 г. като погасен по давност и с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл. 225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на сумата 3883,98 лв. за времето през което е останал без работа поради незаконно уволнение, като неоснователен.
В касационната жалба се поддържа оплакване,че неправилно искът за отмяна на уволнението и признаване неговата незаконност е отхвърлен като погасен по давност, тъй като касаторът едва през м.октомври 2016 г. узнал, че няма данни да му е отнет достъпът и така се е открила възможност да заведе дело. Изтъква, че от 10.03.2016 г. не е допускан до работното си място, поради прекратен достъп, че не е даден отговор на писменото му заявление, въпреки задължението на работодателя по чл.107с ал.5 т.5 КТ. Намира, че липсва практика относно случаите на обвързана компетентност, свързани с осигуряване достъп от Д.. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа,че първоинстанционният съд , а впоследствие и въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, доколкото не е заявен такъв по чл.344 ал.1 т.2 КТ.Поставя следните въпроси,без корекции на формулировките:
-не следва ли съда да се произнесе по въпроса за давността по отношение на това, че съм бил възпрепятстван умишлено от един от участниците в трудовоправните отношения;
-правилно ли е решението за отхвърляне на исковете, без да се съобразява с разпоредбите на общия закон ЗЗД,тъй като давността започва да тече от възможността даден акт да бъде оспорен.
Намира,че давностният срок е спрял след подаване на жалбата му до Д.. Счита,че разрешаването на въпросите ще допринесе за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.М. П., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение относно възприетата фактическа обстановка. Приел е, че искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е погасен по давност, тъй като е предявен след като е изтекъл двумесечният срок предвиден от чл.358 ал.2 т.1 КТ . Трудовият договор между страните е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ с връчване на заповедта на 29.03.2016 г., а искът е предявен на 21.12.2016 г. Направено е своевременно възражение с отговора на исковата молба от страна на работодателя.Погасяването на иска по давност води до неговата неоснователност. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователността на иска по чл. 344 ал.1 т.2 КТ.Посочил е, че административната процедура, която касаторът е инициирал пред Д. и продължителната липса на отговор не представлява пречка работникът да предяви исковете си в двумесечния давностен срок.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК-т.1, касационно обжалване се допуска при вероятна недопустимост на въззивното решение и без да са обосновани общо и допълнително основание за това. Действително в мотивите си въззивният съд е изложил изводи относно иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ, какъвто не е предявен и какъвто не е разгледан от първоинстанционния съд. Тези мотиви обаче нямат за резултат постановяване на диспозитив свръх петитума. Тъй като силата на пресъдено нещо се създава от диспозитива, а не от решаващите мотиви на решението, следва да се приеме, че погрешното произнасяне не е довело до недопустимост на атакувания съдебен акт.
Обжалващата страна не е доказала наличие на общо и допълнително основание . Общо основание е формулиран от касатора правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.Поставените от касатора въпроси не са релевантни. Първият въпрос произтича от становище на касатора за неправилност на въззивното решение, поради липса на мотиви за препятстване на касатора да предяви исковете си от страна на специализиран държавен орган. Липсва произнасяне и относно приложението на общата давност, а и сам касаторът признава,че специалният закон изключва общия.Както вече беше казано въпросът трябва да произтича от изложени във въззивното решение правни изводи. Питане по проблеми, които касаторът счита за важни, но които не са обсъдени от съда, не може да изпълни приложното поле на общото основание. Не е направена обосновка и на поддържаното допълнително основание, това не може да стане само с възпроизвеждане на законовия текст.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, плащането в брой на които е установено с отбелязване в приложения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения ВКС, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65/27.04.2017 г. по гр.д.№ 177/2017 г. на Окръжен съд-Сливен.
ОСЪЖДА Д. К. М. да заплати на [фирма] сумата 500/петстотин/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: