3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. София, 21.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2203/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Г. М. срещу определение № 173 от 23.03.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 129/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба вх. № 2142/23.01.2017 г. по регистъра на Окръжен съд – Пловдив, против разпореждане № 289 от 11.01.2017г., постановено по ч. гр. дело № 1242/2016 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането му за удължаване на срок, обективирано в молба вх. № 639/09.01.2017 г. по регистъра на Окръжен съд – Пловдив и е прекратено производството по нея в тази й част.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното по – горе определение апелативният съд е направил преценка за недопустимост на подадената частна жалба в частта, с която се обжалва разпореждане на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение повторното искане на жалбоподателя за удължаване на определения от съда срок за отстраняване на нередовности по частна жалба вх. № 36876 от 12.12.2016 г. против разпореждане № 10388 от 25.11.2016 г., постановено по гр. дело № 1242/2016 г. на Пловдивски окръжен съд.
ВКС в настоящия си състав намира, че обжалваното разпореждане на Пловдивски апелативен съд е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради следните съображения:
Съдебните актове, с които се уважава или отхвърля искане по чл. 63 ГПК за продължаване на срок не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията, респ. разпорежданията на съда могат да бъдат да бъдат подавани частни жалби, когато съдебният акт прегражда по-нататъшното развитие на делото или в изрично предвидените от закона случаи. В разглежданата хипотеза определението на окръжния съд, с което е отказано продължаването на определения срок за отстраняване на нередовности не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Ето защо преценката на апелативния съд за недопустимост на подадената частна жалба е съобразена със закона. Следва да се отбележи, че процесуалният закон предвижда косвен съдебен контрол върху преценката, дали са били налице законовите предпоставки за продължаване на определения от съда срок, който се осъществява по пътя на обжалването на определението за връщане. В случая частният жалбоподател се е възползвал от тази възможност, но е постигнал неблагоприятен за него резултат, тъй като с определение № 173 от 23.03.2017г., постановено по ч. гр. дело № 129/2017 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено разпореждане № 289 от 11.01.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 1242/2016г. на Пловдивски окръжен съд, включително и в частта му, с която върната подадената частна жалба вх. № 36876/12.12.2016 г. против разпореждане № 10388/25.11.2016 г. по същото дело.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 173 от 23.03.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 129/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: