О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 27.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело № 715/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Прокуратура на РБ,представлявана от прокурор С. срещу разпореждане № 1557 / 15.11.2017 г. по гр.д. № 365/2017 г. на Апелативен съд-В., с което е уважено искането на ищцата М. М. Д. за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение.
Жалбоподателят поддържа оплакване, че изпълнителният лист е издаден на основание въззивно решение, което не е влязло в сила по отношение на Прокуратурата на РБ, тъй като срещу решението е подадена касационна жалба. Съгласно чл.243 ал.2 ГПК е недопустимо предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение срещу държавно учреждение. Моли да бъде отменено разпореждането и изпълнителният лист да бъде обезсилен.
Ответникът по частната жалба М. М. Д. не взема становище по нея.
Състав на ВКС, ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима. По същество тя е частично основателна.
С обжалваното разпореждане въззивният съд е уважил искането на ищцата М. М. Д. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение № 158/10.11.2017 г. по гр.д.№ 365/2017 г. на Апелативен съд-В. и на частично потвърденото с него и частично влязло в сила решение по гр.д. № 809/2016 г. на Окръжен съд-Варна, в частите им, с които са присъдени суми в полза на ищцата по чл.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, дължими от жалбоподателя, както следва: на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ в размер на сумата 96 929,61 лв., от които 50 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и46 929,61 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 233/2012 г. и ДП № 324/2014 г. на ОД на МВР-В., ведно със законната лихва върху главницата от 08.07.2015 г. до окончателното плащане.
С първоинстанционното решение № 905/08.06.2017 год. по гр.д. 809/2016 год. на Окръжен съд Варна жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата сумата 50 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и 46 929,61 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди,ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. до окончателното плащане. С въззивна жалба то е обжалвано в частите , с които искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 3000 лв. до размер на сумата 50 000 лв. . Относно имуществените вреди е обжалвано за разликата над 27 469,14 лв. до размер на присъдените 46 929,61 лв. Следователно е влязло в сила в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата на основание чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 27 469,14 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2015 год. до окончателното й изплащане.
Разпореждането е неправилно в частта, с която въз основа на невлязлото в сила осъдително решение е уважено искането за издаване на изпълнителен лист.
С императивната норма на чл.243 ал.2 ГПК не се допуска издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5 ЗЛЗ. Възможността да се издаде изпълнителен лист съгласно общото правило на чл. 404, ал. 1 т.1 алт.3 ГПК представлява разрешено от закона предварително изпълнение. Специалната норма на чл. 243 ал.2 ГПК установява изключение от общото правило спрямо посочените субекти. Съгласно чл.519 ГПК не се допуска и принудително изпълнение срещу държавните учреждения, а изплащането на паричните вземания срещу тях става от предвидения кредит в бюджета им. В този смисъл е и постоянната задължителна съдебна практика, създадена с определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК по ч.гр.д.№ 325/2012 г., І г.о.,ч. гр.д.№ 4594/2013 г., ІV г.о., ч.гр.д.№ 3328/2014 г., ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 4170/2014 г., І г.о. и др.
Следва обжалваното разпореждане да бъде отменено в посочените части и да бъде оставено без уважение искането на ищцата за издаване на изпълнителен лист за присъдените с тях обезщетения .
В останалата част по отношение на сумите, за които първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно. Съгласно чл.405, ал.2 ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на актовете по чл.404, т.1 ГПК, се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. С оглед разпоредбата на чл.270, ал.4 ГПК обаче следва да се приеме, че съдебен акт, постановен от по-висш по степен съд съобразно правилата за родовата подсъдност по конкретното дело, не е недопустим, нито само поради тази причина неправилен и не може да бъде обезсилен, респ. отменен само поради това, че компетентен да се произнесе по искането е по-низшия по степен съд, който е разглеждал спора като първа инстанция. В тази насока е и утвърдената съдебна практика, създадена с определения на ВКС, постановени по ч.гр.д.№ 1930/2017 г. , І г.о. и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1557 / 15.11.2017 г. по гр.д. № 365/2017 г. на Апелативен съд-В. в частите му, с които е уважено искането на М. М. Д. за издаване на изпълнителен лист срещу Прокуратурата на Република България въз основа на невлязло в сила решение №158 от 10.11.2017 г. по гр.д. № 365/2017 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 905/08.06.2017 год. по гр.д. 809/2016 год. на Окръжен съд Варна за осъждане на Прокуратурата на Р България да заплати на М. М. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 3000 лв. до размер на сумата 50 000 лв. и обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата над 27 469,14 лв. до размер на сумата 46 929,61 лв.,ведно със законната лихва за тези разлики от 08.07.2015 г. до окончателното плащане, произтичащи от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП 233/2012 год. и ДП № 324/2014 год. по описа на ОД на МВР — В., и вместо това постановява:
ОСТАВЯ без уважение искането на М. М. Д. за издаване на изпълнителен лист за тези суми.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 77 / 15.11.2017 г. по гр.д. № 365/2017 г. на Апелативен съд-В., в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. М. Д. на основание чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до 50000 лв. и обезщетение за имуществени вреди за разликата над 27 469,14 лв. до размер на сумата 46 929,61 лв.,ведно със законната лихва за тези разлики от 08.07.2015 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1557 / 15.11.2017 г. по гр.д. № 365/2017 г. на Апелативен съд-В. в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: