О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София, 20.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2225/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Г. К., приподписана от адв. С. П., срещу решение № 864/14.02.2017 г. по гр.д.№ 778/2016 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1874/ 08.09.2016 г. по гр.д.№ 506/ 2016 г. на Районен съд-Сандански. С него са отхвърлени предявените от касатора искове срещу ТП „Държавно горско стопанство Струмяни“ към „Югозападно държавно предприятие“ ДП за отмяна на заповед № РД-06-1/05.04.2016 г.,с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено нарушение по чл. 187 т.8 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност специалист лесовъдство и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконно уволнение за срок от шест месеца в размер на сумата 6000 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания, че деянието, което е извършил неправилно е преценено като злоупотреба с доверие, тъй като не е извлякъл полза за себе си или за трети лица. Касаторът счита че неправилно също така са оценени и обстоятелствата при които е осъществено. Намира, че не е уронил и доброто име на предприятието.Твърди, че когато е оценявана тежестта на дисциплинарното нарушение,те са били неправилно претеглени и че наложеното наказание не е съразмерно на извършеното.Навежда довод,че са нарушени процесуалните правила , тъй като събраните доказателства не са анализирани в тяхната съвкупност. Иска обжалваното решение да бъде отменено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът изтъква, че за извършеното деяние е понесъл наказателна отговорност.Преповтаря изложените в касационната жалба оплаквания.
Ответникът по касационната жалба ТП „Държавно горско стопанство Струмяни“ към „Югозападно държавно предприятие“ ДП в писмен отговор приподписан от юрисконсулт А. А. я оспорва. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът е бил в трудово правоотношение с ответника и е заемал длъжността специалист лесовъдство. За извършено дисциплинарно нарушение по чл.187 т.8 КТ – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. В заповедта за уволнение е посочено, че на 06.02.2016 г. в 18,05 часа, в извънработно време, е управлявал поверения му служебен лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,48 промила. За това деяние е образувано наказателно производство, прекратено със споразумение, с което е признат за виновен в извършването на престъпно деяние по чл. 343 б НК. Посочено е още, че автомобилът му е бил поверен за изпълнение на служебните му задължения, а той го управлявал не по служебни дела. Случаят станал обществено достояние с отразяването му в пресата, което дало негативно отражение върху публичното име на предприятието . В заповедта е отразено и че са взети предвид дадените от касатора обяснения и че са преценени като неоправдаващи. Въззивният съд е приел за установени фактите, описани в заповедта и е направил изводи, че е налице злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, тъй като касаторът се е възползвал от служебното си положение.Той е управлявал служебния автомобил в почивен ден, не по служебни дела, а за лични нужди до съседно село, където е присъствал на местен празник и е посрещал гости, автомобилът не е домувал пред дома му, шофирал е след употреба на значително количество алкохол. Причината, поради която го е сторил е намерил за ирелевантна. Посочил е, че деянието му е с висока степен на обществена опасност, наказван е дисциплинарно и друг път. Въззивният съд е приел, че от него са настъпили значителни неблагоприятни последици и че съответства по степен на извършеното и личността на касатора. Намерил е също така, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, направил е законосъобразни правни изводи и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.Допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът не е изпълнил стоящите пред него задачи в селективното производство. Не е направил дори опит да формулира правен въпрос, не е изложил аргументи за наличие на специфично основание. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се е задоволил да преповтори съдържащите се в касационната жалба оплаквания. К. съд не може да формулира вместо него изисквания от закона въпрос, тъй като ще наруши диспозитивното начало.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 864/14.02.2017 г. по гр.д.№778/2016 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: