О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 11.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4208/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. Д. Г. и Х. С. Х., двамата чрез пълномощник адв.Е. П., срещу решение № 891/06.07.2017 г. по гр.д.№1173/2017 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено частично решение № 569/24.02.2017 г. по гр.д.№12096/2016 г. на Районен съд-Пловдив в отхвърлителната му част и вместо него е постановено осъждането на касаторите да заплатят солидарно на ищеца С. К. К. допълнително сумата 3000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от понесени физически болки и страдания вследствие нанесен побой, ведно със законната лихва считано от 01.08.2015 г. до окончателното плащане. В останалите части, с които на ищеца С. К. К. е присъдено обезщетение за претърпения деликт в размер на сумата 4000 лв.,ведно със законната лихва от 01.08.2015 г. до окончателното плащане и искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 10 000 лв. решението на първоинстанционния съд е потвърдено. Присъдени са разноски.
Касационната жалба е насочена срещу осъдителните части на въззивното решение, в отхвърлителната си част то е влязло в сила.
В касационната жалба се прави оплакване, че въззивният съд не е диференцирал отделни обезщетения за различните телесни увреждания нанесени на ищеца. Касаторите са изтъкнали, че е налице влязла в сила присъда с която е установено причиняването само на средна телесна повреда на пострадалия, но не и на леките телесни увреждания. Така авторството на деянието, на което са резултат, е останало неизяснено.Твърди се необоснованост на изводите на въззивния съд, който не обсъдил показанията на посочена свидетелка. Искат постановяване на решение, с което присъденото обезщетение да бъде намалено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат всички допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед основанието по т.1 са цитирани изводи на въззивния съд, според които телесните увреждания на ищеца са резултат единствено от предприетата физическа разправа и побой, независимо дали поведението му е било предизвикателно. Намират ,че този извод противоречи с приетото в решение по т.д.№93/2010 г., ІІ т.о.,според което вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51 ал.2 ЗЗД, а принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта.
Във връзка с основанието по т.2 се твърди противоречие при решаване на настоящия спор с други сходни казуси относно размера на присъденото обезщетение за този вид телесни увреждания.Позовават се на решение по гр.д.№1710/2009 г. на Районен съд-Габрово и присъда на Районен съд-Монтана.
В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставят въпроси, които според тях имат съществено значение за правилното решаване на делото:
-когато не е налице осъдителна присъда на наказателния съд за причиняване на лека телесна повреда, следва ли гражданският съд да изследва механизма на настъпване на увреждането,,авторството на деянието и вината на извършителя,,независимо от предполагаемостта на вината по чл.45 ал.2 ЗЗД.
Посочват,че съдът не е изследвал въпроса от кого са причинени леките телесни повреди на пострадалия.
-когато са налице различни по вид телесни увреждания, за които се претендира обезщетение,следва ли съдът да диференцира поотделно всяко едно телесно увреждане, като в зависимост от степента на болките и страданията и оздравителния период за всяко от тях се определи поотделно съответно обезщетение.
-налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия, когато със своето поведение е предизвикал деликвента към противоправно поведение спрямо себе си с резултат непозволено увреждане.
Ответникът по касационната жалба С. К. К. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.А. Ч., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.08.2015 г. касаторите нанесли побой на ищеца, като му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, съпроводено с трайно затруднение на движенията за около месец и половина. Срещу тях е било образувано наказателно производство , приключило със споразумение. С него са били признати за виновни като съучастници в извършването на престъпно деяние по чл.129 ал.2 НК. Изтъкнал е, че споразумението е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това е счел за неоснователни възраженията на касаторите, че ищецът сам е предизвикал инцидента и че неговите неправомерни действия са довели до увреждането му. Намерил е за неоснователно възражението, че липсва причинно-следствена връзка между причинените на ищеца леки телесни увреждания и нанесения побой. Изводите си направил въз основа на медицинско удостоверение от 01.08.2015 г., в което са били описани и леки телесни повреди, като контузия на главата и лицевата област, кръвонасядания, охлузвания по главата, челото, слепоочието, носа, клепачите,ушната мида, гърба, врата, коленете. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с нанесения побой. Намерил е за осъществен фактическия състав на непозволено увреждане и предпоставки за ангажиране солидарната отговорност на касаторите. Приел е за неоснователно възражението за отделно обезщетение за всяко увреждане, тъй като същото е определено на едно и също основание-нанесения на 01.08.2015 г. побой. Посочил е,че искът е един и обезщетението за множеството причинени телесни увреждания следва да се присъди общо. Позовал се е на решение по т.д.№3518/2013 г., ІІ т.о. Намерил е, че справедливо обезщетение за причинените страдания и болки на ищеца за период от около два месеца е сумата 7000 лв. Преценил е конкретните обуславящи обстоятелства-тежестта и многобройността на уврежданията, възрастта на ищеца, който е на 28 години и се възстановява по-бързо, обществено –икономическата обстановка в страната, стандарта на живот. Счел е за неоснователно възражението за съпричиняване, поради липса на доказателства, че той е допринесъл за телесната повреда, след като те са резултат единствено на нанесения побой. Приел е,че предшестващото поведение на пострадалия не представлява обективен съпричиняващ деликта фактор, тъй като последвалата физическа разправа не е типична, закономерна негова последица.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Във връзка с поддържаните допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК касаторите не са формулирали правни въпроси, а са изложили единствено оплаквания. К. съд не може сам да постави въпроси въз основа на техните твърдения и доводи, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Касационното обжалване е уредено от закона като селективно. Предпоставка за успешна селекция на касационната жалба е поставянето на релевантен правен въпрос от касатора, което не е сторено. В този смисъл са дадените разяснения с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК- т.1. Във връзка с приложената присъда, на която те се позовават, следва да се отбележи,че такъв вид съдебен акт не влиза в обсега на понятието съдебна практика на гражданските съдилища, според приетото в т.2 от цитираното ТР.
Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е обосновано. Това не може да стане само с цитиране на законовия текст.По първите два въпроса, доколкото те са релевантни, е създадена многобройна и неизменна задължителна съдебна практика, според която критерият за определяне броя на деликтите се определя не от множеството телесни увреждания, нанесени от деликвента на увредения, а от обстоятелствата дали това е станало по едно и също време и място, от едно противоправно нападение. Преценката при прилагането на този критерий следва да се извършва винаги според конкретните факти при всеки отделен случай. В по-новата задължителна практика това са решенията по гр.д. № 5255/2015 г., ІV г.о., гр.д.№1824/2009 г., ІV г.о., т.д.№ 869/2012 г., ІІ т.о. и мн. други. Когато по поставения въпрос е създадена задължителна съдебна практика касаторът следва да обоснове необходимостта от промяната й в желанята от него насока, поради неправилното приложение на закона или поради настъпили изменения в обществените условия. Третият въпрос е фактически, а не правен.
Поради изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
При този изход на спора е основателно искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за касационното производство.Тяхното заплащане е установено с представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване за заплащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 891/06.07.2017 г. по гр.д.№1173/2017 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Б. Д. Г. и Х. С. Х. да заплатят на С. К. К. сумата 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: