6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 240
гр. София, 27.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 3916 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. М. Х., подадена чрез адвокат М. Н., срещу решение от 13.04.2016 година по гр. дело № 976/2015 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав.
Ответникът [фирма], [населено място] е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е развил доводи за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски окръжен съд /СОС/ е потвърдил решение № 198 от 10.09.2015 г. по гр. дело № 2038/2012 г. на Районен съд – Ботевград /РСБ/, V граждански състав, с което първоинстанционният съд е осъдил Х. М. Х. да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ сумата 44984.09 лв., липси, ведно със законната лихва от 18.12.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на сумата 3909.02 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства:
Констатирал е, че между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „регионален мениджър” – от 17.01.2005 г. до 19.10.2012 г. с място на работа – Централен офис на дружеството и в чуждестранни офиси на същото, включващо задължението да се поддържа и води пълна и точна документация за предоставените финансови средства, чрез авансов отчет. В мотивите е отразено, че с две нареждания на управителя на дружеството, съответно от 20.07.2012 г. и от 24.08.2012 г. е разрешено предоставянето на служебни аванси на ищеца, по първото от 13000 евро за заплащане капаро на доставчици, за закупуване на 4 лекотоварни автомобила, за нуждите на македонския офис на дружеството, а по второто от 10000 евро, за доплащане на уговорената цена, като за предоставянето на сумите били издадени разходни касови ордери /РКО/. Съдът е мотивирал извод за доказване автентичност на двата РКО, въз основа на изслушаната съдебно – графическа експертиза, според която подписите за „получил сумата” в тези документи са положени от ответника по иска. В решението е възприета констатацията на съдебно – техническата експертиза, че не може да се даде категорично заключение, че представената скайп – кореспонденция е реална такава, като съдържание, предвид възможността да бъде манипулирана. Разгледана е съдебно – счетоводната експертиза и е възприета констатацията, че процесните РКО са отразени в счетоводството на дружеството в сметка 422.2.79 – Х. М. Х., като сумата 44984.09 лв. фигурира, като неотчетено задължение на служителя, а към момента на извършване на проверката няма осчетоводени фактури за закупени автомобили. След обсъждане фактическия състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че ответникът е изпълнявал отчетническа функция, получил е процесната сума, но не е отчел изразходването на същата за закупуването на автомобили, а недостигът на парични ценности е възникнал по време на упражняване на трудовата функция от същия. Изразено е виждането, че дори и да се приеме, че е била водена електронна кореспонденция за разходването на процесната сума за трудови възнаграждения на работниците, нейното съществуване, което жалбоподателят е искал да установи във въззивното производство /СОС е приел липсата на процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, което да обоснове приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК, предвид предоставената възможност на въззивника да посочи необходимите и относими доказателства /, не обосновава извод за разходване на средствата с тази цел. Този извод е аргументиран и с писмените доказателства и свидетелски показания, установяващи предоставянето на парични средства над 10000 лв. в дружеството само с писмено нареждане на управителя, съдържащо и предназначението на отпуснатите средства.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, номерирано с „І.” са изложени съображения, че постановеното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се по – нататък в изложението, означено с „1.”, че „ за да е налице липса по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо да е установен недостиг на пари и този недостик да е възникнал по време на упражняване на съответната трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното материално отговорно лице”. В изложението касаторът е отразил своето становище по доказаността на конкретни обстоятелства. Според същия, работодателят не доказал, че ответника е материално – отговорно лице, а по делото не било установено кога и по какъв начин е била установена претендираната липса. Жалбоподателят е изложил и следното:
„Съдът, обаче, без каквато и да било обосновка, основана на доказателствата по делото /с оглед спецификата на длъжностната характеристика могат да бъдат само писмени/ приема, че доверителят ми е материално отговорно лице, че има липса на процесната сума и че тази липса е виновно причинена. Съдът не обосновава извода си, че в задълженията на доверителят ми е да събира, съхранява, разходва или отчита пари; не обосновава и извода си за виновността. Така направените изводи са в противоречие със събраните по делото данни”.
Касаторът не е обосновал общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, произтичащи от мотивите на въззивния съд, с които е аргументирано разбирането за приложимост на фактическия състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в отношенията между страните, възникнали във връзка с констатираната липса на парични средства в дружеството. В първата част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, номерирана с „1.”, вместо правни въпроси, произтичащи от конкретните изводи на въззивния съд, изложени по – горе, обективиращи решаващите мотиви на съдебния състав за доказаност на елементите от състава на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, касаторът е развил доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и с които не се релевират предпоставки за допускане на касационен контрол. В тази връзка следва да се имат предвид разрешенията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, съгласно които касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а липсата на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. В случая жалбоподателят не е формулирал правни въпроси в тази част от изложението, а е развил оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В следващата част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, номерирана с „2.” са развити доводи в подкрепа на становището на касатора за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по чл. 146, ал. 1 ГПК. Според страната РСБ не дал указания по чл. 146, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, а въззивният съд не отстранил това процесуално нарушение. Касаторът счита , че това било причината да направи искане за събиране на доказателства в петото по делото заседание, а въззивният съд, който следвало да извърши същите процесуални действия, не ги провел, което ограничило събирането на доказателства от съществено значение за правилното решаване на спора. Жалбоподателят в частта от изложението, номерирана с „3.” поддържа, че твърденията му, „касаещи нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост” се подкрепят от решение по гр. дело № 158/2010 г., решение по гр. дело № 324/2009 г. на състави на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1672/2010 г. на състав на ІV г.о. Така изготвено изложението не съдържа основания за допускане на касационен контрол. Липсват правни въпроси /общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК/, определени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, като спорни правни въпроси по предмета на делото, по които въззивният съд е обосновал съображения по тълкуване на закона, в случая това са мотивите за отхвърляне на искането на въззивника за повторна компютърно – техническа експертиза. Вместо въпроси, притежаващи посочената характеристика касаторът е изложил собственото си становище по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК и оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, с които не могат да се обосноват предпоставки по допускане на касационен контрол, като и в този случай намира приложение разяснението, дадено в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, съгласно което касационният съд не извежда служебно правните въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК от твърденията на касатора, както и от изложените в жалбата му факти и обстоятелства. Липсата на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК в настоящето изложение има за правна последица недопускането на касационно обжалване и по тази част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В следващата част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, номерирана с „ІІ.” са отразени следните твърдения:
„Въпросите, касаещи наличието на липса по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, както и специфичните задължения на служител, за да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ са решени в обжалваното решение в противоречие на практиката на ВКС. Тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото.“. По – нататък са изброени касационни решения, както следва: решение № 426 от 06.08.2010 г. по гр.дело № 563/2009 г.на ВКС, III г.о, решение № 60 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 324/2009 г.на ВКС, III г.о, решение № 56 от 10.03.2010 г. по гр.дело № 540/2009г.на ВКС, III г.о, решение № 1352 от 04.03.2009 г. по гр.дело № 4668/2007 г.на ВКС, IV г.о, решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр.дело № 2716/2008 г.на ВКС, IV г.о, решение № 345 от 18.06.2009 г. по гр.дело № 01313/2008 г.на ВКС, IV г.о и решение № 449 от 07.10.2009 г. по гр.дело № 3354/2007 г.на ВКС, II г.о.
Цитираният текст на изложението не съдържа правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г., т. 1 е изяснено, че общите основания за допускане на касационно обжалване са винаги ясни и конкретни въпроси по предмета на делото, по които въззивният съд е мотивирал тълкуване на конкретни разпоредби, които въпроси определят и рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба. Поради това при изготвяне на изложението касаторът е задължен да формулира въпросите, спрямо които следва да мотивира допълнителни основания. Страната твърди, че „в обжалваното решение в противоречие на практиката на ВКС” са решени въпроси, които означава, като „касаещи наличието на липса по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, както и специфичните задължения на служител”. В случая СОС се е произнесъл по предпоставките за ангажиране имуществената отговорността на Х. Х. в качеството му на отчетник и е обосновал мотиви, към които цитираният текст в изложението е неотносим, тъй като не е обвързан с конкретни изводи във въззивното решение, аргументиращи пораждането на отговорност за ответника по иска. Поради това следва да се приеме, че и в тази част от изложението липсват общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а така също и допълнителни основания. Последните не са мотивирани изобщо в изложението, чрез съпоставка на изводите във въззивното решение и тълкувателната практика, на която се позовава страната, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона, както и на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата 300 лева.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.04.2016 година по гр. дело № 976/2015 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав.
ОСЪЖДА Х. М. Х. да заплати на [фирма], [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: