Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
София, 14.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Албена Рибарска , разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело №3335 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 4447/18.07.2017 г. от С. Й. В. срещу решение № 55/07.03.2016 г. по гр.д.№20/2016 г. на Окръжен съд-Шумен. С него е потвърдено решение № 366/26.11.2016 г. по гр. д. № 16/2012 г. на Районен съд – Нови Пазар, ГК, 2 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителката иск с правно основание чл.245 КТ срещу С. „Н. д. и у.“ за осъждането му да й заплати неиздължено трудово възнаграждение като домашен помощник в периода 01.03.- 30.06. 2009 г. в размер на сумата 1 000 лв., ведно със законната лихва от 11.01.2012 г. до окончателното плащане и за сумата 300 лв. лихва за забава върху главницата в периода 31.07.2009 г.-11.01.2012 г. Решението е обезсилено в частта, с която е признато за недоказано на основание чл.194 ал.3 ГПК оспорването на съдържанието на ведомости за заплати, водени от С. „Н. д. и у.“ за месец януари-месец юни 2009 г.
Молителката твърди, че след постановяването на решението е установено наличие на обстоятелство, което не е могло да бъде известно при решаване на делото и което е от съществено значение за него. Това е решение № 36 от 27.03.2017 г. по нахд № 91/2017 г. на Окръжен съд-Шумен. С него лице, представляващо ответното сдружение, е признато за виновно в това, че представило пред Агенция за социално подпомагане неверни сведения, съдържащи се в три броя описани ПКО и е осъществило престъпление по чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. Изтъква , че с тези ПКО документално е оформено захранване на касата на дружеството със заеми от три частни лица за общо 21 000 лв. Без тези парични средства не е било възможно заплащане на претендираните от молителката неиздължени заплати. С представеното писмено доказателство се установява, че посочените суми реално не са внесени в касата на ответника – обстоятелство, което съдът, постановил атакуваното решение, не приел за установено. Молителката посочва, че новото обстоятелство и установяващото го писмено доказателство са й станали известни на 18.07.2017 г., когато извършила справка в сайта на Окръжен съд – Шумен. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Прилага към молбата копие от цитираното решение.
Ответникът по молбата за отмяна „С. Н. Д. и у.“ – [населено място] пазар я оспорва в писмено становище.
С определение №322/02.10.2017 г. по настоящото дело е допуснато разглеждане на молбата.
ВКС, състав на ІІІ г.о., установи по делото следното :
За да постанови атакуваното решение въззивният съд е приел,че молителката е работила като социален асистент с първоначално месечно възнаграждение в размер на 220 лв., което е променяно с допълнителни споразумения, като са уговаряни различна продължителност на работния ден и часови ставки. Посочил е, че по делото са представени като доказателства ведомости за заплати за месеците януари-юни 2009 г., които са подписани от нея и тя не оспорва автентичността на подписа си. Независимо от това твърди, че за отработеното време от десет месеца е получила само шест заплати. Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза за периода са й начислени трудови възнаграждения в размер на 1 791,16 лв., респективно чиста сума за получаване 1 402,06 лв., за чието получаване се е подписала в съответните ведомости. С присъда по нохд № 196/2014 г. на Районен съд-Нови пазар председателката на С. Н. С. С. е призната за виновна в това че е подбуждала лицето А. Т. да извърши престъпно деяние по чл.290 НК, като заяви пред надлежен орган на властта-разследващ полицай, че й е дал в заем сумата 7000 лв.-престъпление по чл.293 НК. Въззивният съд е приел, че тази присъда няма пряка връзка с предмета на настоящото дело и тя не е задължителна за него.Посочил е, че ведомостите са годно доказателствено средство за доказване на обстоятелствата относно начисляване и заплащане на трудовото възнаграждение. Приел е също така, че домогването на молителката да опровергае съдържанието им не е успешно. Относно висящото наказателно производство срещу председателката на С. по чл.248а НК също е намерил, че то няма пряка връзка с установяване факта на плащане на заплатите. За неотносим е счел и довода, че не е изследван въпросът дали в касата на сдружението са били налични средства за заплащане на заплатите, тъй като е илеревантно за спора по какъв начин работодателят е осигурил средствата.Искането за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в тази насока е било отхвърлено в първоинстанционното производство като преклудирано.
По делото е изискан препис от решение №36 от 27.03.2017г. по ндах№91/2017г. на Окръжен съд – Шумен, с което Н. С. С. е призната за виновна в това, че в периода 24.08.2008г. – 13.07.2009г. в [населено място], като лице, което представлява юридическо лице – С. „Н. п. – д. и у.“, представила пред АСП неверни сведения, съдържащи се в приходни касови ордери №29а/31.03.2009г., №29б/23.06.2009г. и №29в/24.06.2009г., с които да симулира пред АСП приходи от собствени средства, относно осъществяване на проекта по Договор №BG051Р001/07/5.2-01 от 01.04.2008г. за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, сключен от АСП, за да получи средства, предоставени от ЕС на българската държава по цитирания договор – престъпление по чл.248а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност като й е наложени административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Според една от хипотезите за отмяна, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят може да атакува влязло в сила решение, което не е в негов интерес, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни или с които не е могъл да се снабди своевременно. Непълнотата на доказателствата трябва да е такава, че да не е резултат на неговата небрежност или на процесуално нарушение на съда, а на обективна невъзможност да се установи действителното положение. Фактите не трябва да са новонастъпили, а да са съществували при постановяване на решението. Включването им в доказателствения материал трябва да е причина за съществено изменение на фактическата обстановка и от това да следва друго решение по спора. Доколкото в молбата за отмяна се твърди, че решението по ндах е новото обстоятелство, то е нововъзникнало . Следва да се приеме, че формулировката в молбата за отмяна е неточна и молителката всъщност поддържа наличие на ново писмено доказателство, за което е допустимо да е нововъзникнало. Според ППВС № 2/1977 г.-т.3, допустима е молба за отмяна по чл.231 б.“а“ ГПК /отм./,респ. чл.303 ал.1 т.1 ГПК на решение,когато след влизането му в сила бъде установен по надлежния ред имащ значение за спора факт, макар той да е бил известен на страната преди постановяване на решението. В мотивите е посочено, че такъв е например случаят, когато е отхвърлен иск за заплащане на вреди от непозволено увреждане поради недоказване, че ответникът ги е причинил, а след това с влязла в сила присъда той бъде признат за виновен в изцвършването на престъпление, от което тези вреди са произлезли.В този случай и подобните му влязлата в сила присъда ,с която се установява недоказаното при разглеждането на гражданския спор обстоятелство се преценява като ново писмено доказателство.
В мотивите на решението по посоченото ндах е посочено, че наказателното производство е образувано по сигнал на работещи в сдружението, които не са получили своето трудово възнаграждение, че собствените му приходи са били недостатъчни да покрият разходите за заплати за всички социални асистенти, че сумата по трите спорни ПКО не е постъпила реално в касата, че представляващата сдружението Н. С. С. е направила признание пред държавен отговор относно този факт. Това ново доказателство е относимо към спора, в който твърденията за липса на парични средства за заплащане на трудовите възнаграждения е останало недоказано. Включването му в доказателствения материал би довело до съществено изменение на приетата за установена фактическа обстановка.
Изложеното обосновава извод за наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от фазата по допускане на доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК влязлото в сила решение №55/07.03.2016 г. по гр.д.№20/2016 г. на Окръжен съд-Шумен по молба вх. № 4447/18.07.2017 г. на С. Й. В..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Шумен за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: