О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 02.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3743 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
І.Образувано е по касационна жалба вх. № 3285/04.07.2017 г.от ответника Прокуратура на Р България, представлявана от С. Ц., прокурор в Апелативна прокуратура-Велико Т. срещу решение № 105/08.06.2017 г. по гр.д.№131/2017 г. на Апелативен съд- Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 39/09.02.2017 г. по гр.д.№ 662/2016г. на Окръжен съд- Велико Търново, за осъждането на касатора да заплати на ищеца С. П. Т. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 221а ал.1 НК , по което е оправдан с влязло в сила решение по анд № 2143/2013 г. на Районен съд-Велико Търново, в размер на сумата 12 000 лв., и обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на сумата 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху двете суми от 22.05.2015 г. до окончателното плащане . В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила. Присъдени са разноски в полза на адвоката на ищеца В. К. в размер на сумата 908 лв. за осъществената от нея безплатна адвокатска помощ по чл.38 ЗА.
ІІ. Присъединена е частна жалба вх.№4090/24.08.2017 г. от ответника Прокуратура на Р България, представлявана от С. Ц., прокурор в Апелативна прокуратура-Велико Т. срещу определение № 319/16.08.2017 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на касатора с правно основание чл.248 ал.1 ГПК за изменение на горното решение в частта за разноските.
І.Касаторът намира,че размерът на присъдените обезщетения не е справедлив.Обезщетението за неимуществени вреди според него не е съобразен с продължителността от три години и три месеца на наказателното преследване, тежестта на обвинението, което не е за тежко престъпление, предвиденото наказание, определената мярка за неотклонение подписка, обстоятелството, че към лицата заемащи високи обществени длъжности се предявяват завишени изисквания за морал, че не е приложена разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗОДОВ, че не следва да носи отговорност за медийното отразяване на случая , за това, че ищецът е загубил местните избори,че му е отнето разрешението за носене на ловно оръжие, за здравословното му състояние, което е било влошено еднократно. Счита, че неправилно е присъдено обезщетение за имуществени вреди, тъй като не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ. Прави оплакване за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд и допуснати процесуални нарушения поради безкритично кредитиране на показания на близки на ищеца, разпитани като свидетели.Иска обезщетенията да бъдат намалени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя въпроса: как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че въпросът се отнася до преценката на съда за всички конкретни обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта и че в този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г. ,ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г. на ОСГК- т.3 и т.11, ТР № 1/04.01. 2001 г. по гр.д.№1/2000 г. на ОСГК- т.19.
Следващият въпрос е: когато предметът на спора е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи. Изтъква, че наред с индивидуалните , съдът следва да съобрази и обществените критерии. Прилагането само на един от критериите би превърнало обезщетението в източник на неоснователно обогатяване. Намира, че липсват твърдения за вреди над обичайните, съдът също е приел, че са обичайни, но е присъдил обезщетение, което не е в нормалния за такива случаи размер и което противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г. на ОСГК.
Поставя въпроса за причинно-следствената връзка между увреждането и причинените вреди, която трябва да бъде доказана, според приетото в ППВС № 7/30.12.1959 г., ППВС № 1/13.07.1953 г. Намира, че въззивният съд е присъдил обезщетение за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Формулира го по следния начин: следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото. Твърди, че липсват мотиви в обжалваното решение за наличието на причинно-следствена връзка и за конкретните доказани вреди.
Въпросът относно присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА е извън обсега на касационната жалба.Той следва да бъде разгледан във връзка с подадената частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК.
ІІ. В частната жалба касаторът поддържа, че след като първоинстанционното решение е обжалвано от двете страни и жалбите им са оставени без уважение , то не се дължат разноски за това производство. Прави искане да не се уважава искането на адвоката за заплащане на възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба С. П. Т. в писмен отговор, подаден чрез адв.В. К. , я оспорва. Претендира разноски. По отношение на частната жалба също изразява становище, че е неоснователна, тъй като възнаграждението е присъдено за оказаната защита по въззивната жалба на Прокуратурата.
І.По допускането на касационно обжалване, ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта, която е насочена срещу тази част от въззивното решение , с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на сумата 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.05.2015 г. до окончателното плащане, поради законовия праг, визиран от чл.280 ал.2 ГПК. Решенията по искове с цена до 5000 лв. включително, не подлежат на касационен контрол. Цената на главния иск е определена по правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК от търсената сума, в съответствие със заявената от ищеца претенция.
В останалата част касационната жалба е допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови решението в частта, относно която касационната жалба е допустима , въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, който е доказан по основание. Налице са претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконно обвинение, за което ищецът е бил оправдан. Той е бил привлечен като обвиняем в качеството му на кмет на [населено място] за това, че в периода 05.11.2007 г.-16.02.2011 г. в нарушение на своите задължения по чл.222а ЗУТ допуснал да се вземе и използва за строителство и други неземеделски нужди-изграждане на мотополигон, неотчуждена и непредадена по установения ред земеделска земя и пасища, включваща 44 броя описани поземлени имоти, собственост на физически и юридически лица, съставляващо престъпление по чл.221а ал.1 НК. В съдебното производство били проведени седем съдебни заседания. Бил признат за невинен по това обвинение с решение по анд № 2143/2013 г. на Районен съд-Велико Търново, потвърдено с решение по анд № 65/2015 г. на Окръжен съд-Велико Търново. Ден преди провеждане на насрочено съдебно заседание получил хипертонична криза. В редица печатни и електронни медии било отразявано производството против него.Иззето било ловното му оръжие. В резултат на наказателното преследване поведението му се променило, изолирал се, сринал се ,пред очите на всички, станал друг човек. Въззивният съд е съобразил обстоятелствата, че наказателният процес е продължил три години и три месеца, обвинението е свързано с качеството му на кмет, макар че не е тежко, наложената мярка за неотклонение подписка му е създала ограничения, изживял е притеснения, срам, унижения, тревоги, накърняване на човешката и професионална чест и достойнство, които са отшумяли бавно. Медийният отзвук е имал негативно влияние върху съгражданите и семейството му, независимо че не е установено инициирането му от касатора. Въззивният съд е приел, че негативните изживявания на ищеца в случая са в по-висок от обичайното размер, тъй като са свързани с изпълнението на длъжността кмет, рефлектирали са върху здравословното му състояние, което се влошило. Приел е, че справедлив еквивалент е сумата 12000 лв. Намерил е за неоснователно възражението за намаляване на обезщетението с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗОДОВ. Посочил е, че ищецът не е допринесъл за увреждането, тъй като с действията си по време на наказателния процес не е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от ищеца правни въпроси не отговарят на изискванията за реализиране приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. За да бъдат преценени като общо основание поставените въпроси следва да отговарят на определени изисквания- да обуславят решаващите изводи , съдържащи се във въззивното решение по предмета на делото. Същевременно те не трябва да са свързани с правилността му, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото. Формулираните въпроси не трябва да се отнасят до проблеми, които касаторът счита за важни, но по които въззивният съд не е формирал мотиви.
По първия въпрос касаторът не е посочил обективно съществуващите обстоятелства, които не са преценени в съответствие с разрешенията в задължителната съдебна практика, на която се позовава. Поради това изложението не е мотивирано в съответствие с разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, съгласно които касаторът е задължен да посочи правния въпрос, разгледан от въззивния съд, приетите правни изводи, с които съдът се е произнесъл, съответно отклонението им от разрешенията в задължителната съдебна практика. По прилагането на критерия за справедливост, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е изложил конкретни съображения, относно обстоятелствата, очертаващи неимуществените вреди, продължителността на преживяването им, обстоятелствата, релевантни за тяхната преценка /тежестта на обвинението, мярката за неотклонение, продължителността на процесуалните и следствени действия/, свързани с последиците им за психическото състояние и здравето на ищеца. По мотивите на въззивния съд не са формулирани правни въпроси. Цитираният по- горе въпрос е общ, несвързан с негов конкретен извод. Вторият и третият въпроси са до голяма степен фактически. Въпрос, който има за предмет преценка на факти от значение за спорното право, не може да бъде превърнат в правен, като касаторът го генерализира в такъв за неминуемо възникнали последици от тях.Настъпването на тези последици, касае фактическа преценка на съда , която е обусловена от конкретиката на случая.Освен това въззивният съд е направил изводи точно обратни на твърдяното, а именно,че търпените от ищеца вреди са в по-висок от обичайния размер и е формирал мотиви за наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и негативните му преживявания.
Изискванията на цитираното ТР не са изпълнени от касатора , а касационният съд не е длъжен да извежда правния въпрос от сочените факти и обстоятелства в касационната жалба.
Необосноваването на общо основание за допустимост ще има за последица недопускането на касационното обжалване на въззивното решеие.
ІІ.В обжалваното определение относно разноските въззивният съд е посочил, че е присъдено адвокатско възнаграждение на адв.К. за осъществена от нея безплатна правна помощ в полза на ищеца, защитавайки го по подадената от касатора въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд в неговата осъдителна част. Тъй като същата е приета за неоснователна е счел, че искането на адвоката следва да бъде уважено. Намерил е за неоснователно възражението, че жалбата на ищеца също не е била уважена,тъй като не е присъдено адвокатско възнаграждение за защитата по нея.
Частната жалба срещу определението по чл.248 ал.ГПК е неоснователна. Съгласно 78 ал.3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Ищецът, респективно безплатно защитаващият го адвокат има право да иска заплащане на възнаграждение съразмерно на материалния интерес, защитаван с отхвърлената въззивна жалба на касатора. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от посочения закон, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Когато не са сторени никакви други разноски и насрещната страна по тази причина не е осъдена за заплащането им, липсата на тази предпоставка не може да я освободи от задължението да заплати възнаграждението за адвокат. Цитираната от касатора съдебна практика не разглежда подобни случаи.
С оглед изхода на делото на адвоката на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение и за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 3285/04.07.2017 г.от ответника Прокуратура на Р България срещу решение № 105/08.06.2017 г. по гр.д.№ 131/2017 г. на Апелативен съд- Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 39/09.02.2017 г. по гр.д.№ 662/2016г. на Окръжен съд- Велико Търново, за осъждането на касатора да заплати на ищеца С. П. Т. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 221а ал.1 НК , относно което е оправдан с влязло в сила решение по анд № 2143/2013 г. на Районен съд-Велико Търново в размер на сумата 600 лв., ведно със законната лихва от 22.05.2015 г. до окончателното плащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105/08.06.2017 г. по гр.д.№131/2017 г. на Апелативен съд- Велико Т. в останалата обжалвана част по касационна жалба вх. № 3285/04.07.2017 г от ответника Прокуратура на Р България.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 319/16.08.2017 г. по гр.д.№131/2017 г. на Апелативен съд- Велико Т..
ОСЪЖДА Прокуратура на Р България да заплати на В. И. К. сумата 908 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ по чл.38 ЗА по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалите части не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: