5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 620
гр. София, 12.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 5012 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Г. К., подадена чрез адвокат К. Р. К. срещу решение № 6305 от 26.07.2016 г. по гр. дело № 14415/2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „Е” въззивен състав.
Ответницата – А. А. К. поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по предявения против касатора от настоящата ответница по жалбата иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за заплащане на сумата 5000 евро, който е отхвърлил, след като е отменил първоинстанционното решение от 20.08.2015 г. по гр. дело № 47222/2013 г. на Софийски районен съд /СРС/, І гражданска колегия, 51 състав. За да постанови този резултат СГС е приел, че СРС погрешно е квалифицирал иска по чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД, в доклада по делото и по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД в диспозитива на решението, а не по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, разгледал е елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, констатирал е, че въпреки погрешно дадената правна квалификация, с доклада СРС правилно е разпределил доказателствената тежест и ясно е указал на ответника по претенцията задължението му да докаже наличието на валидно основание, обосноваващо преведените 5000 евро. Въззивният съд е приел, че на 28.05.2013 г. ищцата е превела по банков път процесната сума на ответника по негова сметка, а последният не е доказал твърдението си, че същата сума е предоставена като дарение в негова полза. Извод за липсата на дарение СГС е обосновал със съществуващите от дълги години конфликтни отношения между страните и с посоченото в платежното нареждане основание за превеждане на сумата – „25 % авансово плащане по договор за покупко – продажба на недвижим имот, описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот, том 34, дело № 6563/95 г.”.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се изразява несъгласието на касатора с приетата от СГС правна квалификация на иска и се поддържа противоречие с т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, без да се формулира правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Приетата от СГС правна квалификация на иска и процедирането му във връзка с определянето й, са обусловени от правни разрешения, обективиращи тълкувателни мотиви по приложение на закона. Същите разрешения очертават произнасянето на съда, по което страната е задължена да въведе общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което тя не е направила и спрямо които, при това положение, касационният съд не може да прецени хипотезите, формиращи допълнителните предпоставки за допускане на касационен контрол. Изразеното несъгласие на касатора с изводите на въззивния съд по квалификацията на иска не съставлява правни въпроси, по които решаващият състав се е произнесъл, а извършеното от него цитиране на тълкувателните мотиви на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е безпредметно при отсъствието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като изключва възможността за преценка идентичност на въпросите, разгледани от въззивната инстанция и касационния съд. Поради това в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е прието, че липсата на правен въпрос, какъвто отсъства и в разглежданото приложение е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, както и че касационният съд не е длъжен да извежда този въпрос от становищата на страните, от сочените от тях факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо следва да се приеме, че с тази част от приложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и въз основа на позоваването на решения на ВКС, съответно по търговско дело № 516/2009 г. на състав на ІІ т.о., по гражданско дело № 673/2010 г. и по гражданско дело № 158/2009 г. на състави на ІV г.о. Във връзка с решението по цитираното търговско дело вместо правен въпрос са изложени доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се обсъждат в производство по чл. 288 ГПК. Не е поставен правен въпрос и при излагането на доводи в приложението, относно решението по гр. дело № 673/2010 г. на състав на ІV г.о. С цитираното решение ВКС дава отговор на правен въпрос, който не е възникнал по настоящия спор, а именно за процедирането на въззивния съд при нередовна искова молба, по която отсъства обстоятелствена част относно вида на правоотношението, поради липсата на твърдения за източника на материалното правоотношение, договорен или извъндоговорен. В случая при мотивиране на доводите си касаторът не е съобразил разграниченията между точно и пълно изложение на обстоятелствата, формиращи спорното право и изясняване на делото от фактическа страна. Първата хипотеза е относима към допустимостта на производството /същата е третирана в касационното решение/, а втората хипотеза /разглеждана от касатора/ засяга спора по същество и няма връзка с разрешенията в акта на ВКС. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са въведени общи и допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което има за правна последица недопускане на касационен контрол и по тази част от приложението. Не е поставен правен въпрос и при излагането на доводи в приложението, относно решението по гр. дело № 158/2009 г. на състав на ІV г.о. Касаторът е цитирал част от тълкувателните мотиви в касационното решение и е направил оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК за необсъждане на доказателства по чл. 176 ГПК. Въпрос, произтичащ от процедирането на въззивния съд във връзка с разглеждане на обстоятелствата, засягащи твърдението на ответника по иска за получаване на процесната сума на основание дарение, към установяването на което е било насочено и искането за обяснения по посочения ред не е въведен. Както се отрази и по – горе правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК не се извеждат служебно от касационния съд. Липсата им има за правна последица недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Ето защо следва да се приеме, че и по тази част от приложението не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпроси, формулирани, както следва:
„Предложения първо, второ и трето на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД явяват ли се евентуални /алтернативни/ искове един спрямо друг и има ли някоя от хипотезите характера на приоритетна и императивна правна норма, какъвто характер има например субсидиарното съотношение на нормите по чл. 55 и 59 от ЗЗД?” ; „При преквалификация на определеният от първоинстанционния съд иск от страна на въззивния съд, и даване на ново правно основание, следва ли въззивният съд да се произнесе по това с доклада по въззивната жалба или може да направи това и в самото съдебно решение и нарушава ли подобно действие процесуалното право на страните да вземат отношение по въведеното ново правно основание?”.
По първия въпрос няма произнасяне на въззивния съд. Въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая липсата на общо основание има за правна последица недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, каквито не биха могли да бъдат обсъдени, освен поради изложеното още и поради немотивирането им в приложението. По следващия въпрос и по – конкретно по отношение на част от него – за преквалификация на правното основание на иска в решението, СГС се е произнесъл, но в случая не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради наличието на задължителна съдебна практика – цитираното № ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС. Въззивният съд не се е отклонил от разрешенията в ТР на ОСГКТК на ВКС, като е приел, че въпреки погрешната правна квалификация на СРС с доклада първостепенният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и правилно е указал на ответника по иска да докаже наличието на валидно основание за получаване на процесната сума. В случая не са налице предпоставките, при които въззивният съд е задължен да даде указания относно подлежащи на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответните доказателства, тъй като дадените от СРС указания са точни, обстоятелство обосновано разгледано от СГС. Другата част от въпроса – нарушава ли подобно действие процесуалното право на страните да вземат отношение по въведеното ново правно основание не е разгледано от въззивния съд, т.е. не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тази част от въпроса не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и поради това, че съставлява въпрос, изведен от становище на касатора, а именно от виждането му, че СГС е следвало да даде указания по разпределение на доказателствената тежест, след като е преквалифицирал иска. В цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че общото основание не може да се формира от въпрос, произтичащ от становище на касатора. Освен това по цитирания въпрос не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които трябва да са обосновани кумулативно с общите предпоставки за допускане на касационен контрол. Ето защо следва да се приеме, че по цитираните въпроси не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6305 от 26.07.2016 г. по гр. дело № 14415/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „Е” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: