О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 30.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1129/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Г. Е., чрез пълномощници адв.И. С. и адв.К. Г. срещу решение № 7434/10.10.2016 г. по гр.д.№ 5922/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е въззивен състав. С него е потвърдено решение № ІІ-58-2153/ 09.03.2016 г. по гр.д.№ 66302/2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 58 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу Г. д. „О.“ при М. на п. искове с правно основание по: чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението й извършено със заповед № ЧР- 104/ 01.09.2015 г. въз основа на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ; чл.344 ал.1 т.2 КТ-за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност деловодител и чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие уволнението в периода 02.09.2015 г.-02.03.2016 г. в размер на сумата 4 999,02 лв. Присъдени са разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания, че е налице фиктивно съкращаване на щата, тъй като само е променено наименованието на заеманата длъжност при запазване характера на извършваната работа. Освен това в новото щатно разписание длъжността деловодител не е премахната в бъдеще. Касаторката намира за неправилен извода, че длъжността деловодител може да се съвместява с други трудови функции поради огромния обем дейност. Посочва, че е издадена заповед , според която друг служител ще изпълнява служебните задължения на деловодител до отпадане на необходимостта и че обективно този служител не може да върши нищо повече. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове-уважени.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, се поставя следния въпрос:
-налице ли е реално съкращаване на щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност, които са нормативно установени, изцяло и за неопределено време са възложени за изпълнение на друг работник, който формално заема друга длъжност, но изпълнява трудовите функции на съкратената длъжност.
Касаторката намира, че въззивното решение противоречи на приетото в решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1241/2012 г., ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Охрана“ в писмен отговор,подаден чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ж. М., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторката е била в трудово правоотношение с ответника от 16.12.2008 г. и е заемала длъжността деловодител. Според длъжностната й характеристика основната цел при изпълняване на длъжността е да участва в осъществяване на деловодната дейност в областното звено „Охрана“. Според ПМС № 88/2010 г. общата численост на служителите в ГД „О.“ е 1411 броя. С ПМС № 155/26.05.2015 г. то е отменено и общата численост е намалена на 1 338 броя. До министъра на правосъдието е отправено писмо от главния директор от27.07.2015 г., с което в т.44 се предлага съкращаване на длъжността деловодител.Със заповед № ЧР-06-33/27.07.2015 г. на министъра на правосъдието е утвърдено ново щатно разписание, в което не е предвидена длъжността деловодител. Според Правила за документооборота, деловодната и архивната дейност на ГД „Охрана“ и териториалните й звена, утвърдени от 14.05.2015 г. всички служители от дирекцията и звената са участници в процеса на документооборота. Деловодната дейност се извършва от служители, имащи компетенции и задължения, съгласно длъжностна характеристика, във връзка с деловодното обслужване и от служители, определени със заповед в областните звена, имащи компетентност и задължения във връзка с деловодното обслужване. Със заповед № З-774/14.08.2015 г. на директора на мл.инспектор Г. –сътрудник на охраната І степен в сектор „Охрана на сгради“, е наредено да изпълнява служебни задължения на деловодител . Според длъжностната характеристика на сътрудник по охраната І-ІІІ степен основната цел на длъжността е да участва в осъществяване на дейностите по охрана на съдебните сгради, охрана на съдии,прокурори и следователи, конвоиране, принудително довеждане, призоваване, задържане на лица с влезли в сила присъди и мярка за неотклонение задържане под стража. В раздел ІV.5 Общи служебни задължения т.15 е предвидено задължение да изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия. На 02.09.2015 г. на касаторката е връчена процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Въз основа на заповед № 3-190/16.02.2016 г деловодните дейности се извършват от изрично посочени четири служители-младши инспектори-сътрудници по охрана в различни сектори. Според показанията на разпитана колежка на касаторката, която също била уволнена, през м.февруари на нейно място работели две служителки, които били полицаи преди това. Въззивният съд е приел,че с новото щатно разписание заеманата от касаторката длъжност е премахната в бъдеще. Част от трудовите функции на тази длъжност са възложени за изпълнение на друг служител-сътрудник охрана с различни основни функции. Така част от задълженията на длъжността деловодител по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност.Към възложените функции на сътрудник охрана са добавени и нови, свързани с осъществяване на деловодни функции, като последните не изчерпват новата длъжност и ще бъдат изпълнявани до отпадане на необходимостта. Не е предвидено отпадане на задълженията по основната длъжност, т.е. служителят ще съвместява заеманата длъжност с допълнително възложените деловодни функции. Приел е, че не е доказан извод, че служителите заемащи длъжността сътрудник охрана, на които е възложено да изпълняват и деловодни функции, изпълняват трайно единствено последните, но не и основните си функции,доколкото разпитаната свидетелка няма трайни впечатления, а такива само за три дни. Изпълнението и на други задачи е предвидено в длъжностната характеристика.Поради това е направил извод,че е налице реално съкращение на щата и извършеното уволнение е законосъобразно.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Поставеният от касаторката въпрос е релевантен, но не е налице отклонение от разрешенията, дадени в задължителната съдебна практика. Въззивният съд е съобразил изводите си с приетото в решения по гр.д.№1279/2010 г.,ІІІ г.о., гр.д.№1561/2010 г., ІV г.о. и гр.д.№803/2010 г., ІV г.о. Заеманата от касаторката длъжност „деловодител“ е премахната за в бъдеще, а нейните функции са възложени за изпълнение на служители по служебно правоотношение, които наред с тях изпълняват и други специфични дейности, свързани с охрана. Въззивният съд е приел още ,че не е налице трайно изпълнение единствено на деловодните функции. Представеното от касаторката решение на ВКС касае само една от хипотезите на фиктивно съкращение на щата, за която в настоящия спор не е било доказано да е възникнала.
Необосноваването на допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на спора, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр.чл.37 ЗПрП и Наредба за заплащането на правната помощ- чл.23 т.1, в размер на сумата 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7434/ 10. 10. 2016 г. по гр.д.№5922/2016 г. на Софийски градски съд,ГО, ІІ-Е въззивен състав.
ОСЪЖДА С. Г. Е. да заплати на Г. д. „О.“ при М. на п. сумата 200 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: