О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 22.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4557/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. И. С./по-нататък касаторката/, чрез пълномощник адв.И. К., срещу решение № 169/22.06.2016 г. по гр.д.№ 62/2016 г. на Окръжен съд-Добрич.С него е обявено за нищожно решение № 53 т.VІІІ,стр.54-56/16.07.2014 г. по гр.д.№2178/2012 г. на Районен съд-Добрич,допълнено с решение № 81, т.Х, стр.86/06.11.2015 г. постановено по същото дело в частта относно иска по чл.108 ЗС, при участието на касаторката като съпруга- задължителен необходим другар на ищеца В. Й. В./по-нататък ищецът/ и производството по този иск спрямо същата е прекратено.
С обжалвания съдебен акт цитираните решения са обезсилени и производството е прекратено в частите, с които е:
-отхвърлен предявеният от ищеца срещу В. Н. И., Я. С. Д. ,М. С. Д. и касаторката иск за обявяване за недействителен спрямо него поради липса на представителна власт и непотвърждаване на договор от 24.09.2008 г., обективиран в нотариален акт №66, т.VІІІ, рег.№12288,дело 739/2008 г. на нотариус рег.№158 за продажба на недвижим имот, с посочени адрес и идентификатор по КК на [населено място], представляващ жилище от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 64,46 кв.м.,ведно с принадлежащото избено помещение,проценти от общите части на сградата и правото на строеж, за разликата от 8824,14/13725 ид.части до 13725/13725 от имота.
– признато за установено по отношение на ищеца,че уговорката за продажна цена в размер на 8500 лв.по описаната сделка е недействителна като относително симулативна, а действителната продажна цена е 63000 лв.
Решенията са обезсилени и в частта, с която ищецът и касаторката като негов задължителен другар са осъдени да заплатят: на В. Н. И. сумата 2000 лв.,ведно със законната лихва от 29.11.2012 г. до окончателното плащане, представляваща частичен иск от вземане в общ размер 39 375 лв. за връщане на припадащата й част от продажната цена по договора за покупко-продажба и на Г. С. Р. сумата 1500 лв.,ведно със законната лихва от 29.11.2012 г. до окончателното плащане, представляваща частичен иск от вземане в общ размер 7 875лв. за връщане на припадащата й част от продажната цена по договора за покупко-продажба, като дадени по частично нищожен договор при начална липса на основание и производството е прекратено само спрямо ищеца. Делото е върнато в първоинстанционния съд за ново разглеждане на исковете предявени от В. Н. И. и от Г. С. Р. срещу касаторката ,като същите са квалифицирани по чл.42 ал.1 ЗЗД и по чл.190 вр.чл.189 ЗЗД,.
Решенията са потвърдени в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца срещу В. Н. И., Г. С. Р., Я. С. Д. и М. С. Д. иск за установяване правото му на собственост и предаване на владението върху процесния имот за разликата над 8824,14/13725 идеални части, а именно относно 4900,86/13725 ид.части от него.
Решенията са отменени частично и в частта за разноски и са присъдени такива за въззивното производство.
В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд служебно е конституирал касаторката като страна по делото, без да посочи на каква позиция , а въззивният съд служебно я е конституирал като ответник, респективно въззиваема. Изразява се становище,че това негово процесуално действие противоречи на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. Касаторката счита също така, че незаконосъобразно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.42 ЗЗД,за обявяване недействителност на сключения договор за покупко-продажба поради липса на представителна власт и потвърждаване, за разликата от 8824,14/13725 ид.части до 13725/13725 ид.части,т.е. за 4 900,86/13725 ид.части от имота и е прекратил производството в тази част. Намира също така,че неправилно въззивният съд е приел,че решението е влязло в сила за разликата от ? идеална част до 8824,14/13 325 ид.части от имота,вместо да го обезсили.Иска въззивното решение да бъде обезсилено като процесуално недопустимо или да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 касаторката поддържа основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Навежда довод за недопустимост на въззивното решение, поради обстоятелството,че ищецът е насочил иска си срещу касаторката по указания на въззивния съд, но последният не я конституирал като ответница, респективно въззиваема. Изтъква, че тя не е участвала в първоинстанционното производство на страната на ответниците, а на страната на ищеца. Намира,че е недопустимо съдът служебно да извършва промяна на страните и да ограничава правото й на защита като новоконституирана страна. Поставя въпроса, който редактиран , без цитиране на входящите номера на сезиращите актове и без поименно посочване на страните, има следния смисъл :
-1.правилно ли въззивният съд е установил нередовности в подадения първоначален иск, насрещен иск и въззивна жалба и е дал указания на страните във връзка с тях ; допустимо ли е въззивният съд да постанови нищожност на решение само по отношение на задължителен необходим другар.
-2.налице ли е ограничаване на защитата на касаторката като новоконституирана въззиваема страна, като се имат предвид специфичните функции на въззивната инстанция.
Твърди, че въззивния съд е обезсилил допълненото решение на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за обявяване недействителността на договора, поради липса на представителна власт и потвърждение, срещу първоначалните ответници и касаторката, за разликата от 8824,14/13725 ид.части до 13725/13725 ид.части от имота и е прекратил производството по делото в тази част, но че такова решение първоинстанционният съд не е постановил, тъй като в първоинстанционното производство касаторката не е била ответник, а ищец.
Поставя въпроса:
-3.допустимо ли е въззивният съд да се произнася с решение срещу лице, което няма качеството на надлежна страна.
Твърди,че въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца за горницата над ? ид.част от имота е заявена с нередовна искова молба и при липса на правен интерес, че решението на първоинстанционния съд е уважено в по-голям размер- за 8824,14/13 725 ид.части , но същевременно е прието, че в тази част то е влязло в сила и само за разликата е недопустимо. Поставя въпроса:
-4.нищожно/недопустимо ли е влязло в сила първоинстанционно решение, постановено при липса на правен интерес и в обем по-голям от заявения и предмет на въззивен контрол ли е такова решение .
Последният въпрос е :
-5.допустимо ли е въззивният съд, прекратявайки производството по насрещни искове да връща разглеждането на същите на първоинстанционния съд, като определя основанието и страните.
Твърди,че въззивният съд се е произнесъл по тези процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС и че същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Първоначалните ответници В. Н. И., Г. С. Р., Я. С. Д. и М. С. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.С. И., изразяват позиция за допускане на касационно обжалване.
Ищецът В. Й. В. в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.Ю. О. оспорва касационната жалба.Твърди, че касаторката не е обжалвала първоинстанционното решение и поради това няма правен интерес да обжалва въззивното решение, както и че то не е неблагоприятно за нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
В касационната жалба и в изложението към нея се твърди,че се обжалват и следва да се обезсилят тези части от въззивното решение, в които е прието,че са влезли в сила части от първоинстанционното решение и допълващото го решение, с които:1/ е уважен искът за обявяване недействителността на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот поради липса на представителна власт и потвърждение за разликата от ? ид.част до размер на 8824,14/13725 ид.части и 2/ ревандикационният иск е уважен за разликата от ? идеална част до размер на 8824,14/13725 ид.части от имота. Всъщност такава указателна част в диспозитива липсва, а са направени констатации в мотивировъчната част. На практика касационната жалба се оказва насочена срещу първоинстанционното и допълнителното решения, в посочените части. Те не са били обжалвани с въззивна жалба от нито една от страните. Съгласно чл.296 т.2 ГПК в сила влизат решенията срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок. Касационна жалба не е допустима, ако е насочена срещу влязло в сила решение. Тя няма деволутивен ефект, с нея касационният съд не може да бъде сезиран и да се пренесе спорът пред него.На касационно обжалване подлежи въззивното решение,съгласно чл.280 ал.1 ГПК,т.е. неговия диспозитив. Мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване . Защитата срещу тях се осъществява или чрез жалба срещу самото решение,или чрез предявяване на иск.Поради това касационната жалба,насочена срещу мотивировъчната част на въззивното решение следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба срещу останалите части на въззивното решение е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок ,с интерес от предприетото процесуално действие. В прекратителните му части спрямо касаторката той се обуславя от предпочитанието й да бъде формирана сила на пресъдено нещо по спора.
За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел,че ищецът е предявил следните искове: 1/за прогласяване недействителност на договор за продажба на притежаван от него недвижим имот, сключен от негово име от пълномощник без представителна власт; 2/ в условията на евентуалност за прогласяване недействителността при противоречие с добрите нрави, поради договаряне на пълномощника и купувача в негова вреда; 3/ за ревандикация на имота. В исковата молба са изложени твърденията , че притежаван от ищеца недвижим имот е бил отчужден и в обезщетение получил процесния имот, на стойност 13725 лв. Легитимира се като собственик със заповед по чл.100 и 102 З. /отм./ и констативен нотариален акт. На 24.09.2008 г. касаторката-тогава негова съпруга, представяйки се като собственик заедно с него на имота и като негов пълномощник го продала на ответницата В. Н. И. за сумата 8 500 лв. В действителност пазарната му цена била 56 000 лв. Тя се разпоредила използвайки пълномощно от 03.01.2006 г., с което не й било дадено право да продаде имота и което не съдържало съществените условия на сделката. Касаторката действала без представителна власт и в нарушение на добрите нрави се договорила с купувачката в негова вреда. Иска се прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба. Тъй като недействителната сделка не поражда вещноправни последици, ищецът остава собственик на имота и иска неговата ревандикация от купувачката и трите й дъщери Г. С. Р., Я. С. Д. и М. С. Д.,като наследници на починалия й съпруг, с когото била в брак към момента на сключване на договора.
От своя страна ответниците В. Н. И. и Г. С. Р. са предявили насрещни искове за установяване,че: 1/ уговорката за продажната цена по договор за продажба на недвижим имот като относително симулативна е недействителна; 2/ за установяване действителната цена по договора за продажба и 3/ за осъждането на продавача да им заплати различни по размер суми, съобразно дяловете им, дадени при първоначална липса на основание по нищожен договор за продажба на недвижим имот. Изложени са обстоятелства, че между страните е сключен предварителен договор, като предхождащ изповяданата нотариално сделка, в който продажната цена е 63 000 лв. На касаторката били заплатени в брой 6 300 лв. като капаро, а разликата от 56 000 лв. й била преведена по банков път при изповядване на сделката.Занижената цена била посочена в нотариалния акт с цел заплащане на по-ниски такси и разноски.Сделката е породила действието си и за тях е възникнало право на собственост.Предявените срещу тях искове обосновават правния им интерес от установяване относителната симулативност на занижената продажна цена в договора и действителната продажна цена в размер на 63 000 лв. Ако някой от тях бъде уважен, продажната цена подлежи на връщане, като дадена при липса на първоначално основание.Ако бъде уважен искът за ревандикация ищецът следва да заплати на В. Н. И. сумата 2000 лв., заявена като частичен иск от цялата дължима припадаща част от продажната цена в размер на 39 375 лв., а на Г. С. Р.- сумата 1 500 лв. частичен иск от цялата дължима сума в размер на 7 875 лв.
Първоинстанционният съд отменил протоколното си определение за даване ход по същество и възобновил производството по съображения, че доказателствата сочели, че част от имота не е лично притежание на ищеца, а представлява съпружеска имуществена общност. По тази причина служебно конституирал касаторката като задължителен необходим другар на ищеца .Също така счел, че насрещните искове са насочени и срещу нея.
Във връзка с инициирана от ищеца процедура по чл.250 ГПК да бъде прогласена нищожността на договора и над обем от ? ид.част, прехвърлена от касаторката като негов мним представител, първоинстанционният съд му указал, че тези твърдения и правния довод,че сделката няма вещно-прехвърлителен ефект не са годни да обосноват искането за обявяване нищожността на договора в по-голям размер, тъй като продажбата на чужд имот не е нищожна. В отговор ищецът с отделни молби изложил доводи,че претенцията е надлежно заявена, тъй като искът за недействителност не може да се предяви като частичен и претендира като съсобственик предаването в цялост на имота, предпоставено от прогласяване нищожността на договора също в цялост.
Въззивният съд от своя страна указал на ищеца, че тъй като е предявен иск за недействителност на договор в неговата цялост, то всички страни по сделката са задължителни необходими другари. При тези указания същият насочил исковете си и срещу касаторката. На ответниците било указано,че осъдителните им насрещни искове по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД са нередовно заявени поради противоречие между обстоятелствената част, съдържаща твърдения да се търси защита срещу определено лице и петитум, насочен срещу друго лице. С поправен насрещен иск те са направили уточнение на петитума, че заплатената продажна цена в случай на съдебно отстранение подлежи на връщане само от касаторката. В условията на евентуалност са заявили искане за солидарното осъждане на ищеца В. Й. В. и касаторката ,при солидарност възникнала на основание чл.32 ал.2 СК. Въззивният съд е счел,че отстраняването на недостатъците на исковата молба във въззивното производство може да се отнася до всички реквизити, стига това да не представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск. Посочил е също така, че отстраняването на нередовностите с насочване на насрещния иск срещу ищеца и касаторката с искане за солидарното им осъждане представлява предявяване на нов евентуален иск, което не е допустимо да стане във въззивната инстанция и следва да бъде заявено в отделно производство.
Касаторката при конституирането си от първоинстанционния съд на позицията на ищец е заявила,че няма да подаде отговор, не иска повторно събиране на доказателства и не се противопоставя на извършените до този момент процесуални действия, че предявените от ищеца искове са неоснователни. Евентуално ако бъдат уважени частично счита, че процесният имот е съпружеска имуществена общност, тъй като е доплатен със средства осигурени по равно от двамата съпрузи. Във въззивното производство във връзка с отстраняване нередовностите на исковите молби и промяната на позицията й като ответник по първоначалния иск е заявила, че няма възражения, счита, че правото й на защита не е накърнено, не променя становището си ,поддържа всичко заявено до момента. Ищецът е възразявал по насрещните искове, че не е страна по облигационните отношения ,възникнали по предварителния договор и по окончателния договор, всички суми са броени на касаторката и не дължи връщане на продажната цена, защото не е получил такава.
По така предявените искове въззивният съд е приел за установено, че родителите на ищеца са му дарили 1/2 ид.част от къща и отстъпено от държавата право на строеж върху държавна земя.Имотът е бил отчужден и със заповед по чл. 102 З. /отм./ № 2187/17.10.1991 г. той е бил обезщетен с процесния апартамент на стойност 13725 лв. Ищецът упълномощил касаторката с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 03.01.2006 г. да сключва договори от всякакво естество, да управлява и се разпорежда с движимото и недвижимото му/им имущество по какъвто начин намери за добре, да го дарява,продава ,заменя,да получава продажната цена и в тази връзка набавя необходимите документи,да го представлява пред нотариус,да декларира от негово име обстоятелства, да извършва всякакви правно значими действия.Пълномощието е оттеглено на 05.07.2012 г.На 11.09.2008 г. е сключен предварителен договор за покупко -продажба на процесния имот между касаторката лично и като пълномощник на ищеца и В. Н. И. за сумата 63 000 лв. Касаторката е получила част от продажната цена под формата на задатък в размер на сумата 6 300 лв. и е уговорено остатъкът от 56 700 лв. да й се плати при нотариалното изповядване на сделката. Това е станало с нот.акт от 24.09.2008 г., като в него е посочено,че продажната цена е 8 500 лв. На същата дата ответницата В. Н. И. е превела по банкова сметка на касаторката сумата 56 700 лв. Имотът се ползва понастоящем от тази ответница .
При тези факти въззивният съд е направил изводи, че първоинстанционното решение е частично нищожно и частично недопустимо. Посочил е, че съпружеската имуществена общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство по искове, предявени от и срещу съпрузите за собственост върху общите им вещи, както и по искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността и обременеността на общите вещи. Ищецът е предявил иск за защита на вещното си право на собственост върху недвижим имот, отстъпен като обезщетение, при направено уточнение, че производството се е развило преди брака и за личен имот, от който никаква част не е съпружеска имуществена общност. При така очертания предмет на спора е направил извод, че за първоинстанционния съд не е съществувало основание да предприеме служебно действия по конституиране на касаторката, а е следвало да уважи иска досежно тази част от процесния имот, която е лично притежание на ищеца, респективно да отхвърли претенцията за частта, притежавана в съпружеска общност,на което обстоятелство той не се е позовал. Намерил е, че адекватно би било конституирането на касаторката като трето лице- помагач, но не и като ищец . Поради това е счел, че решението за отхвърляне на ревандикационния иск по чл.108 ЗС относно касаторката следва да бъде прогласено за нищожно и производството-прекратено на основание чл.270 ал.1 ГПК.
С първоинстанционното решение е обявен за недействителен поради липса на представителна власт спрямо ищеца договорът за покупко-продажба до размер на 8824,14/13725 ид.части, а за разликата до 13725/13725 ид.части, т.е. за 4900,86/13725 ид.части искът е отхвърлен. В частта за уважаване на претенцията, както беше посочено по-горе, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че решението в частта за отхвърляне на иска е недопустимо.Изтъкнал е ,че процесуално легитимиран да предяви този иск е упълномощителят, а процесуално легитимиран ответник е третото лице, договаряло с пълномощника.Като страна може да участва и пълномощникът, тъй като е възможно да отговаря пред третото лице или упълномощителя. Посочил е, че ищецът не е направил твърдения за правнорелевантни факти, годни да обосноват искането за прогласяване недействителността на договора в цялост, а е излагал само правни доводи. Тъй като е сключен договор за покупко-продажба от името на двама съсобственици и притежаваните от тях идеални части не са показани, волеизявлението, направено от името на ищеца го обвързва до размер на ? идеална част. Порокът липса на представителна власт засяга разпореждането само от името на ищеца, не и разпореждането на другия продавач, дори и да не притежава права върху имота. За извършеното от името на другия продавач прехвърляне договорът няма действие по отношение на ищеца съгласно чл.21 ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел,че претенцията за недействителност на договора е редовно заявена, до размер на ? ид.част от извършеното отчуждаване. За горницата от ? нередовностите на исковата молба не са отстранени и липсва правен интерес. Искът е уважен в по-голям размер – от 8824,14/13725 ид.части ,но в тази част решението е влязло в сила. В отхвърлителната част за разликата до 13725/13725 ид.части, т.е. за 4900,86/13725 ид.части решението е постановено при липса на правен интерес и с нередовна искова молба,поради което е недопустимо.Поради това е счел,че следва да бъде обезсилено и производството –прекратено.
Предявените насрещни искове срещу ищеца по чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.17 ЗЗД ,че уговорката за продажната цена по договора в размер на 8 500 лв. е относително симулативна и прикрива уговорка за заплащане на продажна цена от 63 000 лв. са уважени с първоинстанционното решение.Първоинстанционният съд е преценил,че даденото от ищеца на касаторката генерално пълномощно не е изрично и не учредява представителна власт на пълномощника да продаде принадлежащата му част от имота. Поради това е обявил спрямо ищеца за недействителен договора за покупко-продажба до размер на 8824,14/13725 ид.ч., поради липса на представителна власт и непотвърждаване. Въззивният съд е намерил, че правният резултат, постигнат с уважаването на иска по чл.42 ЗЗД изключва интереса от прогласяване нищожността на друго основание , респективно разкриването на симулацията относно продажната цена.След като сделката не поражда правни последици за ищеца, за него е без значение дали страда от друг порок и какви са били действителните уговорки между пълномощника му и купувача.Поради това е приел,че по тези искове решението трябва да бъде обезсилено и производството да бъде прекратено.
С първоинстанционното решение ищецът и касаторката са осъдени да заплатят на две от ответниците В. Н. И. и Г. С. Р. ,предявили насрещни искове припадащата им се част от продажната цена, като дадена при първоначална липса на основание. Въззивният съд е изложил мотиви, според които при относителна недействителност на договор, сключен без представителна власт, действалият мним пълномощник дължи на добросъвестната страна обезщетение за всички вреди,като това е специален състав на деликтната отговорност.Такава вреда представлява сумата платена като цена на имота. Купувачът може да развали договора, който няма вещно- транслативен ефект, тъй като действителният собственик не е изгубил своите права.С развалянето отпада с обратна сила правното основание, на което продавачът задържа продажната цена и дължи връщането й на основание чл.190, вр.чл.189 ЗЗД. Посочил е,че когато съдът се е произнесъл не по предмета на спора и извън обхвата на търсената защита, той е разгледал непредявен иск.Това е основание за обезсилване на решението и прекратяване на производството.Процесуалната легитимация е обусловена от правното естество на насрещната претенция-вземане за платена цена по договор за покупко-продажба,отчасти на пълномощник без представителна власт и отчасти на лице продало чужд имот.Надлежна страна е била касаторката, но спрямо нея е разгледана претенция с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД-за връщане на даденото по нищожен договор , а не претенция за обезщетение по чл.42 ал.1 ЗЗД и за връщане на даденото на отпаднало основание поради евикция.По тази причина е обезсилил решението в тази част и е върнал делото за разглеждане на предявения иск. По-нататък в своя съдебен акт въззивният съд е посочил, че когато придобиването на имущество по време на брака е отчасти срещу лични средства, лично имущество е съответната част от него, освен ако не е незначителна- чл.21 СК /отм./ При установяване на влагане изцяло на лични средства в придобиването на апартамента ще е опровергана презумпцията по чл.19 ал.1 СК /отм./ и той ще е лично притежание на ищеца. Приел е, че правото на собственост е придобито по време на брака отчасти за сумата 8824,14 лв. срещу отчужден недвижим имот, представляващ лична собственост на ищеца и отчасти за сумата 4 900,86 лв., представляваща разликата в стойностите с получения в обезщетение имот. В случая е налице частична трансформация на лично имущество в придобиването на новия имот- 8824,14/13725 ид.части са лично притежание на ищеца. За останалите 4900,86/13725 ид.ч. презумпцията за съвместен принос не е оборена, правото на собственост върху тази идеална част принадлежи на ищеца и касаторката в режим на СИО, прекратена с прекратяването на брака им. Поради това вззивният съд е направил извод,че ищецът не е изключителен собственик на тази част и е приел,че решението в частта относно иска по чл.108 ЗС е законосъобразен и то трябва да бъде потвърдено.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на невлезлите в сила части на въззивното решение.
В съответствие с постановката в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК –т.1, касационният съд следва да обсъди оплакването за недопустимост на въззивното решение, независимо от това дали са обосновани предпоставките за допускане на касационно обжалване.В случая то следва да бъде определено като неоснователно, тъй като не е осъществено твърдяното от касаторката нарушение, а именно,че тя е конституирана служебно от въззивния съд като въззиваема, респективно като ответница. Позицията на страната се определя от изложеното в исковата молба, а не от конструкциите на съда, така както се е случило в първоинстанционното производство.Действително нейната положение е съществено променено, доколкото от първоинстанционния съд тя е конституирана служебно като задължителен необходим другар на ищеца, т.е. като ищца,без дори да е подписала исковата молба и при заявено становище за неоснователност на исковете, а във въззивната инстанция е заемала позицията на ответница по първоначалния и насрещните искове, в съответствие с насочеността на поправените искови молби на ищеца и ответниците В. Н. И. и Г. С. Р..Това обаче е станало с нейно изрично съгласие и изразеното гледище,че няма възражения и че правото й на защита не е накърнено. Поради това настоящата инстанция намира постановеното решение за допустимо и споделя мотивите на въззивния съд,че с така поправените искови молби са отстранени недостатъците на първоначалните претенции и не са предявени нови искове.
Първата част от първия формулиран от касатора въпрос е по правилността на въззивното решение.Според постановките на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, за да изпълни изискванията за общо основание за допустимост на касационно обжалване, поставеният от касатора въпрос трябва да е обуславящ изхода на делото и решаващите правни изводи на въззивния съд ,като не трябва да се отнася до правилността на съдебния му акт, за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждане на доказателствата по делото. Със същия характер е и втория въпрос, като по него се изложиха мотиви при обсъждане допустимостта на въззивното решение.
Втората част от първия въпрос и четвъртия въпроси са относими към частта на въззивното решение, с която допълненото първоинстанционно решение е обявено за нищожно относно иска по чл.108 ЗС при участието на касаторката, като задължителен необходим другар на ищеца и производството спрямо нея е прекратено.Тук следва да се съблюдават предпоставките за допустимост на касационното обжалване, тъй като въпросите касаят въззивното решение, с което е обявена нищожност на първоинстанционното , а не това дали е налице нищожност или недопустимост на самото въззивно решение. Четвъртият въпрос директно е насочен към пороците на първоинстанционното решение. Поради това той не може да бъде обсъждан, тъй като предмет на производството по допустимост на касационното обжалване е въззивното, а не първоинстанционното решение, съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с частта от първия въпрос следва да се посочи ,че така формулиран,той произтича от становището на касаторката за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при твърдяната от нея служебна промяна на позицията й като страна. Искът с правно основание чл.108 ЗС е уважен с първоинстанционното решение до размер на 8824,14/13725 ид. части от процесния имот. С допълнителното решение той е отхвърлен за разликата до размер на 13725/13725 ид.части, т.е. за 4900,86/13725 ид.части.Въззивна жалба е подадена от ищеца срещу отхвърлителната част и за нея спорът е пренесен пред въззивния съд. В първоинстанционното производство касаторката е била конституирана като страна на позицията на ищеца, а във въззивното производство исковата молба е била поправена, като искът е насочен срещу нея като ответница.Съгласно чл.129 ал.5 ГПК исковата молба се счита за поправена от деня на подаването. Касаторката се счита за ответница по иска и в първата инстанция, макар че е налице диспозитив за отхвърлянето му при нейно участие като ищца. Това именно е предпоставката за прогласената нищожност, но тя не е задължителен необходим другар на ищеца. Въпросът е поставен в хипотеза, която не е реализирана и поради това не изпълнява изискванията за общо основание за допустимост. Както вече беше казано, промяната е в резултат на отстраняване нередовностите на исковата молба, а не на служебно позициониране от въззивния съд и постановяване на нищожност спрямо един от задължителните другари.
Вторият и третият въпроси са относими към частта от въззивното решение, с която допълненото първоинстанционно решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответниците, включително касаторката, иск с правно основание чл.42 ЗЗД, поради липса на представителна власт и потвърждаване, за разликата от 8824,14/13725 ид.части до 13825/13725 ид.части, т.е. за 4900,86/13725 ид.части от процесния имот.С първоинстанционното решение искът първоначално е бил уважен до размер на ? идеална част от имота, а с допълнителното решение е уважен до размер на 8824,14/13725 ид.части и до пълния размер е отхвърлен. Д. съдебен акт е обжалван от ищеца в отхвърлителната му част. В частта ,с която искът е уважен, той е влязъл в сила.По втория въпрос отговор беше даден с мотивите относно допустимостта на въззивното решение.Третият въпрос също произтича от виждане на касаторката за процесуално неправилни действия на въззивния съд.
Последният въпрос е относим към частта на въззивното решение, с която допълненото първоинстанционно решение е обезсилено в частта, с която е признато за установено по отношение на ищеца, че уговорката за продажната цена в размер на 8 500 лв. е недействителна като относително симулативна,че действителната продажна цена е в размер на 63 000 лв. и производството в тази част е прекратено,поради липса на правен интерес. Въпросът е насочен и към частите от въззивното решение, с които допълненото първоинстанционно решение е обезсилено в частите, с което ищецът и касаторката са осъдени да заплатят на В. Н. И. сумата 2000 лв.,като част от припадаща се сума в размер на 39 375 лв. на вземане за връщане на продажната цена по частично недействителен договор,ведно със законната лихва от 29.11.2012 г. и на Г. С. Р. сумата 1 500 лв. като част от припадаща се сума в размер на 7 875 лв. на вземане за връщане на продажната цена по частично недействителен договор,ведно със законната лихва от 29.11.2012 г.,производството е прекратено спрямо ищеца и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на исковете с правно основание чл.42 ал.1ЗЗД и чл.190 вр.чл. 189 ЗЗД спрямо касаторката.Този въпрос също е израз на становището на касаторката за неправилност на въззивното решение и не може да бъде обсъждан в настоящото производство.
Следва да се посочи и че по нито един от въпросите не е обосновано някое от поддържаните допълнителни основания. Това не може да стане само с цитирането на законови разпоредби.
Необосноваването на общо основание и допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ