О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 552
гр. София, 22.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело 4854 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби – № 10484/15.07.2016 г. на М. Д. – прокурор в Апелативна прокуратура – София, като представител на Прокуратурата на Република България и № 12345/26.08.2016 г. на Ю. И. А., чрез адвокат Н. К. А. срещу решение № 1377 от 03.07.2016 г. по гр. дело № 2359/2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 8 състав.
По касационна жалба № 10484/15.07.2016 г. на М. Д. – прокурор в Апелативна прокуратура – София, представител на Прокуратурата на Република България:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд /САС/ се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен против касатора от настоящата ответница по жалбата, който е уважил за сумата 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2015 г. до окончателното изплащане, след частична отмяна на решението от 18.01.2016 г. по гр. дело № 7929/2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, І – 15 състав. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – повдигнато срещу А. – Р. обвинение за умишлено престъпление, за което наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението. САС е изложил в мотивите на решението си, че оплакванията в жалбите засягат спор за размера на обезщетението във връзка, с който е обсъдил обстоятелствата, обуславящи уважаване на претенцията в по – висок размер. Като такива обстоятелства въззивната инстанция е определила продължителността на наказателното производство – 3 години и 8 месеца, считано от постановлението за привличане на А. – Р., като обвиняема – 26.02.2010 г., включващо само досъдебната фаза, характера на деянието, по чл. 172 А, ал. 1 НК, предвиждащо „лишаване от свобода до 5 години”, усещането за тенденциозност на обвинението, повдигнато и поддържано неоправдано дълго, извън рамките на разумните срокове, чрез прийоми за превратно упражнявана на власт, с което според съда е обслужен интереса на фирмата – конкурент, подала сигнала, причинило срив на бизнеса й и „много главоболия за поддържането му”. САС е разгледал и обстоятелствата, обуславящи неуважаване на иска в пълен размер, а именно, че обвинението не е за тежко престъпление, както и че делото не е протекло в съдебна фаза, не е било публично разпространено, чрез средствата за масова информация, търпяна е била най – леката мярка за неотклонение, „подписка”, не са били установени данни за сериозни здравословни проблеми. В мотивите са обсъдени писмените и гласни доказателства.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено следното:
„В случая процесуално-правният въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.”. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба, а също така и на „разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането; на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.”. Твърди се в приложението, че по цитирания въпрос са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се изброяват касационни решения на състави на ВКС /решение по гр. дело № 1215/2011 г. на състав на ІV г.о., решение по гр. дело № 593/2010 г. на състав на ІV г.о., решение по гр. дело № 372/2010 г. на състав на ІV г.о./.
ВКС в настоящия си състав намира, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, тъй като посоченият въпрос не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не очертава обстоятелствата, които въззивният съд е преценил в противоречие с тълкувателната практика или които не е включил в кръга на фактите, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Въпросът не произтича от конкретен извод на САС. Съгласно разрешенията, приети в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не се определя служебно в производството по чл. 288 ГПК, а касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В цитираното ТР на ОСГКТК е прието, че непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Последните, като допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол следва да бъдат изложени от жалбоподателя, чрез мотивиране на твърдението за противоречие между разрешения на въззивния съд и тълкувателни мотиви в практиката, посочена от него. В случая не е обоснован и довода на страната, че част от неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Въззивният съд, както се посочи по – горе е разграничил неимуществените вреди, които подлежат на репариране като доказани и неимуществените вреди, за които липсват доказателства да са в пряка причинна връзка с обвинението. Съдът е развил мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Ето защо следва да се приеме, че с тази част от приложението не са мотивирани предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По другите основания, поддържани като предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в приложението е изложено следното:
„Материално – правният въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ.”.
Въпросът е поддържан неправилно на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като част от цитираната практика е по чл. 291 ГПК – решение по гр. дело № 957/2012 г. и решение по гр. дело № 854/2012 г. на състави на ІІІ г.о. на ВКС. Само едно от изброените решения, по гр. дело № 212/2013 г. на САС е относимо към практиката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът е изложил следните доводи:
„Налице е противоречие в съдебната практика на отделните съдилища в страната, защото има различия в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, което е довело в практиката до различно решаване на еднородни случаи.”.
Жалбоподателят не е формулирал въпрос, произтичащ от конкретен извод на въззивния съд, съответно не е аргументирал отклонение на въззивния съд от изводите в казуалната съдебна практика. Страната не е съобразила разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, относно задълженията на касатора за въвеждане и обосноваване на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като в настоящето приложение не е обосновала общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсва аргументиране на твърдението за противоречие между разрешенията на въззивния съд и разрешенията в цитираните актове. Правните разрешения в тези актове не са обсъдени. Касаторът не е съобразил, че изброяването на обстоятелствата, които са от правно значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както в ППВС № 4/23.12.1968 г., така и в ТР на ОСГК на ВКС № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г., а също така и в практиката, формирана по реда на чл. 291 ГПК, на която се е позовал е примерно, а не изчерпателно, като кръгът на релевантните обстоятелства се определя за всяко дело в зависимост от конкретните особености на случая, както и от доказване на фактите, относими към накърняването на засегнатите блага на ищеца. Не е съобразено от жалбоподателя, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, когато противоречивата съдебна практика е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по чл. 291 ГПК и обжалваното въззивно решение е в съответствие с уеднаквената вече практика, както е и в конкретния случай / т. 3 от цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Следва да се приеме, че с тази част от приложението не са мотивирани предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че по касационната жалба на ответника по иска липсват предпоставки за допускане на касационен контрол.
По касационна жалба № 12345/26.08.2016 г. на Ю. И. А.:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, ВКС състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен против касатора от настоящата ответница по жалбата, който е отхвърлил за разликата между 10 000 лв. и 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди след като частично е потвърдил решението от 18.01.2016 г. по гр. дело № 7929/2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, І – 15 състав в същата част. За да постанови този резултат въззивният съд е приел посочените по – горе мотиви, подробно изложени по предходната касационна жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва:
„С оглед на гореизложеното е налице правен въпрос свързан по – конкретно с определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД и какъв следва да бъде реално присъдения размер на обезщетението при наличие на прекратено наказателно производство с множество процесуални нарушения и при доказана предубеденост на прокуратурата при водене на разследването”. Въпросът е поставен в хипотеза, по която САС се е произнесъл, но по приетите от него разрешения жалбоподателката не е мотивирала отклонение от тълкувателната практика, на която се позовава – решение по гр. дело № 820/2012 г. на състав на ІV г.о. на ВКС и решение по гр. дело № 708/2011 г. на състав на ІV г.о. на ВКС. В изложението липсва съпоставка на изводите, обусловили приетия от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди и разрешенията по прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, обосновани в цитираните касационни решения. Жалбоподателката не е мотивирала наличието на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията, изложени от САС за присъждането на обезщетение в хипотезата, при която незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на лицето, привлечено като обвиняем и преценката относно неговото отражение върху възможностите за професионални изяви и развитие не са мотивирани в противоречие с разрешенията в цитираната тълкувателна практика /решение по гр. дело № 820/2012 г. на състав на ІV г.о. на ВКС/. Във въззивното решение в съответствие с изводите в посоченото касационно решение са приети, като обстоятелства, обуславящи увеличаване размера на обезщетението за неимуществени вреди данните за постигнати от ищцата сериозни резултати в професионалната кариера по отношение на развивания от нея бизнес в областта на рекламата, в която конкуренцията е огромна, сриването на бизнеса й, в резултат на незаконното обвинение, повдигнато и поддържано неоправдано дълго, „чрез прийоми на превратно упражняване на власт”. Въззивният съд е съобразил и обстоятелствата, носещи обективни характеристики за репариране на неимуществените вреди, съобразно обществения критерий за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД и обосновани като релевантни за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди в решението по гр. дело № 708/2011 г. на състав на ВКС, ІV г.о. – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. По този начин САС е процедирал в съответствие с разрешенията в задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че и по касационната жалба на ищцата липсват предпоставки за допускане на касационен контрол.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1377 от 03.07.2016 г. по гр. дело № 2359/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: