О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 16.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 184/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по §74 ПЗР ЗИД ГПК публикуван в Държавен вестник бр.86/2017 г. вр.чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. С. Б. чрез пълономощник адв.Е. П., срещу решение № 126/26.09.2017 г. по гр.д.№334/2017 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 87/22.03.2017 г. по гр.д.№166/2016 г. на Окръжен съд-Търговище. С него е уважен предявеният от Б. М. М. срещу касатора иск с правно основание чл.45 ЗЗД и той е осъден да му заплати сумата 60 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, за извършването на които е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд № 895/2015 г. на Районен съд-Търговище, ведно със законната лихва от 26.07.2014 г. до окончателното плащане. Решението, с което искът е отхвърлен до размер на сумата 90 000 лв. и в частта с която е уважен до размер на сумата 2000 лв. като необжалвано е влязло в сила.Присъдени са разноски.
В касационната жалба се прави оплакване, че искът е уважен в прекомерен и несправедлив размер.Касаторът намира, че не е отчетено съпричиняването от страна на пострадалия, който е предизвикал нападението. Твърди, че липсва причинна връзка между уврежданията му и настоящото му състояние. Счита, че увеличението на предявения иск е било недопустимо, тъй като са изменени едновременно основанието и неговия размер. Поддържа, че съдът е анализирал избирателно само доказателствата в полза на ищеца. Иска решението да бъде отменено и обезщетението да бъде намалено до размер на сумата 2000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК в редакцията, публикувана в Държавен вестник бр.86/2017 г.
Намира, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., според която при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид и да се посочат конкретно всички обстоятелства, които ги определят.Твърди, че това не е сторено и в частност не са обсъдени поведението на ищеца, който е допринесъл за нанесените вреди, като е предизвикал нападението, сам е нападнал касатора и семейството му и им е причинил наранявания, не е установена причинна връзка между нанесените му удари и настоящото му състояние с висока степен на нетрудоспособност.
По-нататък съдържащите се в изложението въпроси са поставени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
-следва ли при иск за обезщетяване на неимуществени вреди, основаващ се на влязла в сила присъда на наказателен съд, гражданският съд да прави изводи за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат само от мотивите на наказателното дело.
Касаторът твърди, че съдът е анализирал избираемо свидетелските показания и в резултат е постановил необосновано решение.Изводът му за липса на съпричиняване почивал единствено на фактическата обстановка, посочена в присъдата, без да е съобразено, че това обстоятелство не е задължително за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК. Твърди също така, че от показанията на свидетелите се установява, че именно ищецът първи е извършил нападение и с това е предизвикал раздразнение у касатора. Касаторът изтъква,че установяването на този факт не зависи от липсата на присъда , с която да е признат за виновен по чл.132 НК, както е приел въззивния съд.
Следващият въпрос е :
-следва ли съдът при доказване размера на вредите да се основе само на показанията на двама заинтересовани свидетели-съпруга и снаха на ищеца, с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК.
Намира,че съдът не е изследвал всестранно и обективно събраните доказателства.
Поставя се и въпросът:
-допустимо ли е изменение на иска в посока на неговото увеличаване чрез изменение едновременно на цената и на основанието, поради наведени в хода на делото нови правопораждащи факти за влошаване здравословното състояние на ищеца, въпреки че това влошаване е съществувало към момента на подаване на исковата молба.
Касаторът счита, че е необоснован извода за наличие на причинна връзка между деянието, извършено от него и промяната в състоянието на ищеца, което е преценено като ексцес на нанесената травма.
Ответникът по касационната жалба Б. М. М. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран съответно с изменението му с иск за сумата 90 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му на 26.07.2014 г. от касатора телесни увреждания. Това са: разкъсно контузни рани в централната и лявата челнотеменни области на главата с многофрагментно счупване на черепа в лява челно-слепоочна област, причинили проникващо нараняване на черепната кутия, контузия на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, оток на мозъка и пневмоцефалия, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда. Приел е също така, че в резултат на така причинените увреждания ищецът изпитвал болки и страдания за продължителен период от време, че те продължават и до момента, като състоянието му се влошава. Коренно се променил, станал раздразнителен избухлив, рядко излизал, забравял, не можел да се справя с ежедневни задължения и преустановил работа. Ежедневно страдал от главоболие, което не се повлиявало от аналгетици. Счел е, че изменението на иска е допустимо при съдържащите се в исковата молба твърдения, че здравословното му състояние се влошава и претенцията му е за обезщетяване на всички вреди от деликта. Намерил е, че в молбата за изменение не са наведени нови обстоятелства, а е увеличен размерът на претендираното обезщетение в съответствие с установения интензитет на вредите от заключенията на вещите лица.Направил е изводи, че с присъдата е установено причиняването на ищеца на три средни телесни повреди и че увреждането е станало при спречкване между страните, при което касаторът нанесъл удари с мотика по главата на пострадалия. Той бил приет на болнично лечение за осемнадесет дни, първата седмица бил в кома и впоследствие изписан за домашно медикаментозно лечение. Бил дезориентиран, не познавал близките си, започнал да излиза навън след една година. Имал силно главоболие, често плачел от болка, лявото око било притворено, носът и устата били изкривени, не осъзнавал какво върши.Освидетелстван е първоначално от ТЕЛК с оценка за временна неработоспособност, продължила до 22.05.2015 г. с водеща с диагноза травматичен церебрален едем. През 2016 г. бил освидетелстван с оценка за 70% трайно намалена работоспособност и водеща диагноза вътречерепна травма, обусловила 40% от неработоспособността. През 2017 г. отново е освидетелстван отново с оценка за 100% трайно намалена работоспособност , 90 % от които за претърпяната черепно мозъчна травма и усложненията, с инвалидизация от 24.11.2015 г., с водеща диагноза разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, дисфункция и увреждане на главния мозък. Според назначената съдебно-медицинска експертиза усложненията са в пряка причинно следствена връзка с претърпяната черепно мозъчна травма и при тях пълно възстановяване не може да се очаква. От комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е установено, че е налице тежък когнитивен дефицит, нарушения на висшите психични функции, на ежедневното функциониране, органично разстройство на личността, деменция, трайна и необратима загуба на психичните годности, довели до тежка социална дезадаптация, с динамика към влошаване. Предвид че увреждането е трайно, прогресиращо и необратимо и доколкото към датата на деликта ищецът е бил здрав, въззивният съд е счел ,че справедлива компенсация е сумата 60 000 лв. Възражението за съпричиняване е намерил за неоснователно. Изтъкнал е, че никой от разпитаните свидетели не е дал показания, подкрепящи твърденията за нападение от ищеца. Посочил е, че едва след нараняването му е последвало сбиване между двете семейства, при което касаторът, съпругата и дъщеря му също са получили контузии, но то не е в причинна връзка с уврежданията на ищеца.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Касационното обжалване е уредено от закона като селективно. Предпоставка за успешна селекция на касационната жалба е поставянето на релевантен правен въпрос от касатора. В този смисъл са дадените разяснения с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК- т.1. Във връзка със становището,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. всъщност не е формулиран такъв. Касационният съд не може да го стори, въз основа на оплакванията и доводите на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. В този смисъл е дадено и разрешение в цитираното ТР. Във връзка с формулираните въпроси касаторът поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Липсват обаче каквито и да било аргументи за обосноваването му. Това не може да стане само с цитиране на законовата разпоредба. Въпросите за правните изводи на въззивния съд относно липсата на съпричиняване на вредоносния резултат, основани само на мотивите на присъдата и показанията на заинтересовани свидетели, са зададени в хипотези, които не са възникнали по спора. Те са израз на несъгласието на касатора с направените от въззивния съд фактически изводи, т.е. са свързани с правилността и обосноваността на въззивното решение. Според разрешенията в ТР за да бъде реализирано приложното поле за общо основание, поставеният от касатора въпрос не следва да е свързан с правилността на съдебното решение, възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото. Същото се отнася и за третия въпрос, който произтича от становището на касатора, че е допуснато едновременно изменение на основанието и на размера на предявения иск, което не се оправдава от извършените процесуални действия от въззивния съд и не е обусловящ за изложените мотиви в тази насока.
Поради изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126/26.09.2017 г. по гр.д.№334/2017 г. на Апелативен съд-В.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: