9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 648
гр. София, 28.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 83 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Е. А.-И., подадена чрез адвокат И. А. Б.-К., против решение № 6772 от 16.08.2016 г. по гр. дело № 3365/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение IV-В въззивен състав.
Ответникът – Застрахователно дружество [фирма], [населено място] е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, с който възразява, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване приема следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 23.12.2015 г. по гр. дело № 11826/2015 г. на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 72 състав и е постановено друго, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от В. Е. А.-И., срещу Застрахователно дружество [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 002 от 09.01.2015 г. на представител на ЗД [фирма], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър продажби“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 8 601.60 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 11.01.2015 г. до 11.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2015 г. до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните обстоятелства:
Констатирал е, че между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „мениджър продажби“ /код по НКПД 2419-6032/, като е приел, че длъжностна характеристика на ищцата не е била връчена. Софийски градски съд /СГС/ е приел, че с решение от 29.01.2012 г., постановено по гр. дело № 14752/2011 г. на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 56 състав е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, като след възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, същата се е явила на работа и считано от 12.04.2012 г. е заела длъжността „мениджър продажби“ с код по НКПД 1221-6003. Решаващият състав е приел още, че трудовото правоотношение повторно е прекратено със Заповед № 002 от 09.01.2015 г. на представител на ответното дружество, връчена на 09.01.2015 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради това, че В. Е. А.-И. не отговаря на изменените изискванията за заеманата от нея длъжност „мениджър продажби“ за образование и професионална квалификация, а именно завършено висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, с някоя от следните специалности: „маркетинг“, „мениджмънт и маркетинг“, „управление на продажбите“ или други подобни и владеене на английски език на ниво минимум В 1, удостоверено със съответно издаден сертификат. В мотивите на обжалваното решение е констатирано, че в случая изискванията за заемане на длъжността „мениджър продажби“ са били установени с длъжностна характеристика, а промените в тези изисквания са били установени с новата длъжностна характеристика, утвърдена на 05.12.2014 г. от компетентен орган – изпълнителния директор на ответното дружество. Що се отнася до факта на невръчването на ищцата на тази нова длъжностна характеристика съдът е приел, че обхватът на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение. Като ирелевантно е определено обстоятелството, дали тези промени са намерили отражение и в ново щатно разписание, както е приел първоинстанционният съд. СГС е констатирал, че страните не спорят, че ищцата няма завършено висше образование и е направил извод, че настъпилите промени след сключване на трудовия договор в професионалните и образователни изисквания за процесната длъжност обосновават основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Мотивиран е извод за това, че по делото е доказан и фактическия състав на второто приложено от работодателя основание за уволнение, тъй като с новата длъжностна характеристика за процесната длъжност е въведено изискване за познания по английски език за ниво В 1, каквото не е съществувало към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните. В тази връзка СГС е посочил, че ищцата притежава сертификат за завършен курс по английски език за ниво В 1.1, което обстоятелство не отговаря на новоустановеното изискване, доколкото ниво В 1, съобразно Общата европейска езикова рамка се състои от две поднива: В 1.1 – малко напреднали и В 1.2 – средно напреднали. Въззивната инстанция е приела, че допълнителните изисквания за владеене на английски език, попадат под основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, като погрешната правна квалификация, дадена от работодателя не опорочава уволнението. Обосновано е разбирането, че работодателят разполага с възможността за въвеждане на допълнителни по-високи изисквания за съответната длъжност, след възникване на трудовото правоотношение. СГС е приел, че първоинстанционният съд не е следвало да разглежда други основания за отмяна на уволнението, извън предметната рамка на спора, в частност да обосновава извод за незаконност на уволнението с това, че процесната длъжност не е запазена, а е създадена нова длъжност „директор“, която е различна от длъжността „мениджър продажби“, съответно да обсъжда доводите на ищцата за „прикрито съкращаване на щата”, тъй като тези доводи са въведени за първи път в отговора на въззивната жалба. С оглед на изложеното СГС е направил крайния си извод, че решението на първата инстанция е неправилно.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Следва ли съдът да разгледа непосочено в исковата молба, а в съдебно заседание, основание за незаконност на уволнението ?“. Цитираният въпрос не отразява действително проведените в производството пред СРС процесуални действия. От изявлението на процесуалния представител на ищцата – адвокат И. Б.-К., направено в заседанието на СРС на 02.12.2015 г. по гр. дело № 11826/2015 г. е видно, че същата не е допълнила исковата молба с нови правопогасяващи правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение факти. Адвокат И. Б.-К. е поискала ответникът да представи първата длъжностна характеристика, връчена на ищцата, като в тази връзка е казала, че има прикриване съкращаването на щата, без да посочи конкретните обстоятелства, които твърди, че са настъпили в отношенията между страните и които според нея отговарят на дейността, квалифицирана, като „прикриване съкращаването на щата”. Поради това изводът на СГС, че твърденията за „прикрито съкращаване на щата” са въведени за първи път в отговора на въззивната жалба не е направен в противоречие с разрешенията в касационното решение по гр. дело № 148/2010 г. на състав на ІV г.о., на което се позовава касаторът В. А. – И.. Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както общо, така и допълнително по смисъла на разпоредбата, тъй като цитираният въпрос е формулиран в хипотеза, която както се посочи по – горе не отговаря на описаните в същия въпрос процесуални действия, поради което и общото основание не съдържа въпрос, идентичен с разгледания в касационното решение.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпросът: „Следва ли въззивният съд да се произнесе по основания и доводи за неправилност на първоинстанционното решение, които не са посочени във въззивната жалба, при положение, че не се касае нито за прилагане на императивна материална норма, нито за задължение на въззивния съд да следи служебно за интереса на някоя от страните в производството ?“. И този въпрос, подобно на предходния е изведен от становище на жалбоподателката за произнасяне на СГС по довод, който не бил посочен във въззивната жалба. Това становище не се подкрепя от съдържанието на въззивната жалба, в която е направено оплакване за неправилен извод на СРС, относно различието в двете длъжности и относно различието в двете длъжностни разписания, като е поддържано, че длъжностите „Директор” и „Мениджър продажби” са идентични, както и че длъжностните разписания от 01.12.2014 г. са идентични. По този начин е засегнат въпроса за обхвата на оспорването на процесното уволнение, по който СГС се произнесъл, като е обосновал изводи за разглеждането от СРС на фактически основания, невъведени с исковата молба. Същият извод следва да се има предвид и по отношение на твърдението, че СГС се произнесъл по довод, който не бил изложен във въззивната жалба, а именно на какво се дължат разликите в длъжностните разписания от 01.12.2014 г., както и отговаряла ли е ищцата на изискването за образование към момента на сключване на трудовия договор. И по двата въпроса във въззивната жалба са изложени оплаквания, по които въззивният съд се е произнесъл. Поради това не е налице отклонение на същия съд от разрешенията в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. Предвид изложеното и по този въпрос не са налице основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:
„Следва ли въззивният съд да се произнесе по основание за незаконност на уволнението, което е посочено в исковата молба, но не е посочено в отговора на въззивната жалба /когато ищецът се явява въззиваем/, поради това, че конкретният въпрос не е коментиран в самата въззивна жалба ?” ; „Следва ли въззивният съд да приеме, че основанието за незаконност на уволнението, което е посочено в исковата молба, но не е посочено от ищеца /вече в качеството му на въззиваем/ в отговора на въззивната жалба, не се поддържа от ищеца /вече в качеството му на въззиваем/ във въззивното производство ?”. В доводите в приложението касаторът е посочил, че неразгледаното от СГС основание за незаконност на уволнението, посочено в исковата молба е злоупотреба с право – чл. 8 , ал. 1 КТ. Двата въпроса съвпадат по съдържание, като разликата е в уточненията, направени от касатора, който въвежда първият въпрос, относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по основание, посочено в исковата молба, но не посочено в отговора на въззивната жалба, обвързвайки го с некоментирането му във въззивната жалба, а въвежда втория въпрос със същото съдържание, обвързвайки го с неподдържането от ищеца, като въззиваем на това основание във въззивното производство. Приетите от СГС мотиви за необсъждане на необходимостта от промяна в повишаване на изискванията за образование и квалификация са аргументирани със съображения за неподдържане на довода за злоупотреба с право в отговора на въззивната жалба. Поради това следва да се приеме, че първият по реда на цитирането по – горе въпрос не е обвързан с мотив на СГС. Поставянето на въпрос, който произтича от становище на страната, а не от извод на въззивния съд има за последица недопускане на касационен контрол, тъй като не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Общото основание съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. се извежда само от конкретен мотив, обусловил изхода на делото, а цитирания въпрос не притежава тази характеристика. В допълнение следва да се посочи, че тълкувателната практика, посочена от касатора – ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГКТК на ВКС, както и решение по гр. дело № 1008 /2012 г. на състав на ІV г.о. не е игнорирана от СГС, чрез приемане на противоречащи на сдържащите се в нея правни разрешения. Въззивният съд не е обсъдил основанието по чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като това основание не се коментира във въззивната жалба, в какъвто смисъл са правните разрешения в ТР на ОСГКТК на ВКС. Касационното решение, на което се позовава жалбоподателката не съдържа разрешения по въпрос, по който се е произнесъл СГС. Ето защо следва да се приеме, че и с този въпрос страната не е релевирала основания по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Следващият, по реда на цитирането по – горе въпрос има за предмет факти и по – конкретно възприемането им от съда за осъществени или неосъществени. СГС е приел, че необсъждането на необходимостта от промяна в повишаване на изискванията за образование и квалификация следва от неподдържане на довода за злоупотреба с право в отговора на въззивната жалба. Цитираният въпрос е относим към производство по чл. 290 ГПК, тъй като засягат обосноваността на въззивното решение, която се разглежда при обсъждане на основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС фактическите въпроси не са относими към предмета на проверката в производството по чл. 288 ГПК. Въвеждането им в производството формира приложение, в което отсъстват общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, чиято липса е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания /в този смисъл са разясненията в посоченото ТР № 1 от 19.02.2010 година на ОСГКТК на ВКС, т. 1, които касаторът не е съобразил при изготвяне на приложението си/. Ето защо следва да се приеме, че с цитираните въпроси жалбоподателката не е обосновала предпоставки за допускане на касационен контрол. Предвид изложеното следва да се приеме, че и развитите в приложението доводи за наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК са ирелевантни и не обуславят наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, формулирани, както следва:
„Следва ли въззивният съд да се произнесе по основание за незаконност на уволнението, което е посочено в исковата молба, но не е посочено в отговора на въззивната жалба, при положение, че става въпрос за прилагане на императивна материална норма, каквато е забраната за злоупотреба с право ?” ; „Следва ли съдът при уволнение по чл. 328, ал.1,т. 6 КТ, дори да не е наведен от ищеца довод за злоупотреба с право, като основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, да се произнесе дали в случая е налице такава злоупотреба с право ?“.
Първият по реда на цитирането въпрос не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разрешенията, приети с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касаторът е задължен да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – общи и допълнителни. Въпросът като общо основание за допускане на касационен контрол трябва да бъде пълен, точен и ясен, тъй като касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В настоящия случай при формулиране на цитирания текст, като излага, „че става въпрос за прилагане на императивна материална норма, каквато е забраната за злоупотреба с право”, жалбоподателката не посочва конкретната „императивна материална норма”, по прилагането на която въззивният съд следвало да се произнесе, разглеждайки основанието за незаконност на уволнението, посочено в исковата молба, но непосочено в отговора на въззивната жалба. И в обстоятелствената част на исковата молба тази норма не е посочена. Освен това, както в цитирания въпрос, така и в исковата молба не са посочени обстоятелствата, очертаващи поведението на работодателя, като злоупотреба с права. Злоупотребата с права е особен случай на незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав, който се свързва с нарушаване на различни правни норми. В настоящия случай във въззивното производство доводът за злоупотреба с права, като защитно средство на ищцата срещу правото на работодателя да прекрати процесното трудово правоотношение, не е бил процесуално въведен с отговора на въззивната жалба, не е бил разглеждан от СГС, а се въвежда сега в касационното производство, без в цитираният въпрос, да е конкретизиран фактическия състав на злоупотребата с права. Липсата на посочената конкретизация на злоупотребата с права има за резултат необосноваване на твърдението за отклонение на въззивния съд от разрешенията в ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГКТК на ВКС, тъй като съгласно същите разрешения служебното прилагане на императивна материалноправна норма се свързва със субсумиране на конкретно установени факти от определен фактически състав под приложимата императивна материалноправна норма. Позоваването на решение по гр. дело № 143/2011 г. на състав на ІV г.о., както и на други решения на състави на ВКС, формиращи практика по чл. 291 ГПК, подробно изброени в приложението, относно поставения въпрос не обосновава наличие на допълнителни основания за допускане на касационен контрол /неправилно квалифицирани от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се сочи задължителна практика, а не казуална практика/, тъй като въпросът за правомощията на въззивния съд са разрешени с ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГКТК на ВКС, с което е преодоляно противоречието в практика. При необосноваване на отклонение с цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по посочения въпрос.
Следващият въпрос по реда на цитирането по – горе, „Следва ли съдът при уволнение по чл. 328, ал.1,т. 6 КТ, дори да не е наведен от ищеца довод за злоупотреба с право, като основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, да се произнесе дали в случая е налице такава злоупотреба с право ?“, е въведен в хипотеза, по която въззивният съд не се е произнесъл. СГС е разгледал и формирал правни изводи по хипотеза, при която доводът за злоупотреба с право не е част от предмета на въззивното производство, тъй като не е бил поддържан от ищцата в качеството й на въззиваема в отговора на въззивната жалба. Въззивният съд не се е произнесъл и не е формирал правни разрешения по довод за злоупотреба с право в хипотеза на служебно произнасяне. Въпросът, въведен с цитираното съдържание произтича от становище на касатора, а не от правни разрешения на въззивния съд, поради което с въвеждането му, съгласно разясненията в посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г. не се формира общо основание за допускане на касационен контрол. Липсата на общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Ето защо следва да се приеме, че и с този въпрос жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва:
„Има ли право работодателят да не се съобрази с изискваното от НКПД минимално образователно и квалификационно ниво за заемане на дадена длъжност и притежаваните от заетото на съответната длъжност лице образование и професионална квалификация, при положение, че това изискване не е въведено с нормативен акт.“
Въпросът е по правилността на въззивното решение. Въззивният съд е приел, че отразеното в длъжностната характеристика от 28.09.2010 г., връчена на ищцата при сключване на трудовия договор изискване за висше образование, с образователно – квалификационна степен „бакалавър” съответства на предвиденото в нормативен акт – НКПД, 2005 г., а впоследствие НКПД, 2011 г., както и че при тези обстоятелства – липса на изискуемото образование или професионална квалификация, още при сключване на договора, работодателя може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, само когато изискването за образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт /както е в частност/. Изложените изводи на СГС не са в противоречие с разрешенията, приети в тълкувателните мотиви на състав на ВКС, ІV г.о. в решение по гр. дело № 143/2011 г. Цитираният въпрос е поставен във връзка с обстоятелство, което не е прието в изводите на въззивния съд, а е поддържано от касатора В. А. – И., като становище, имащо отношение към обосноваността на обжалвания съдебен акт, а именно, че изискването за образование или квалификация, предмет на извършената от работодателя промяна не е въведено с нормативен акт. Доводите на касатора В. А. – И. във връзка с въпроса са за неправилни изводи на СГС по посоченото обстоятелство, т.е. съставляват оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. Въпросът, който произтича от становище на касатора и засяга правилността на въззивното решение и който не произтича от извод на въззивния съд, както е в случая, съгласно разрешенията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г. не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Липсата на общо основание, както вече се посочи е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания, съгласно разрешенията, приети с цитираното ТР на ОСГКТ на ВКС. В случая решаващите изводи на въззивния съд не са направени в отклонение от разрешенията в касационното решение. Ето защо следва да се приеме, че и с този въпрос жалбоподателката не е обосновала наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на посочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6772 от 16.08.2016 г. по гр. дело № 3365/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: