О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 27.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1011 /2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. С. Б.,чрез пълномощник адв.С. Г. срещу решение 169/22.11.2017 г по гр.д.№298/2017 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение №72/18.04.2017 г. по гр.д.№168/2016 г. на Окръжен съд-Шумен. С него е прогласен за недействителен на основание чл.42 ал.2 ЗЗД договор за покупко –продажба на поземлен недвижим имот,намиращ се в [населено място], с площ 280 кв.м. и построената в него едноетажна къща със застроена площ 77 кв.м.,подробно описан, сключен между Б. И. М.,в качеството на продавач, представляван от пълномощник Н. Г. Х. и касаторката , в качеството на купувач, обективиран в нот.акт № 104, т.І,рег.№366,н.д. № 70/2008 г. на нотариус рег.№ 019, по предявен от А. Б. М. , представлявана от настойника М. Г. П. и от М. Б. М.,представлявана от нейната майка и законен представител Л. С. Г., чрез пълномощник адв.С. П. срещу касаторката и е оставено без разглеждане искането за отмяна на цитирания нот.акт.
В касационната жалба се твърди, че след многократно предоставяна възможност да се уточни петитума на исковата молба, съдът е сезиран с иск за нищожност на последващата сделка, но не и с иск за нищожност на упълномощителната сделка. Счита, че въззивният съд е разгледал непредявен иск с предмет упълномощаването, което е валидно. Поддържа, че този извод не може да бъде разколебан от факта, че датата на издаване на личната карта на упълномощителя М., цитирана в пълномощното, е 09.08.2006 г., а заверката на подписа му е от 15.12.2004 г. Намира за недоказан извода, че по делото не е представен оригинала на пълномощното. Според съдържанието му, което не е оспорено, упълномощеният е действал в обема на дадената представителна власт. Същевременно представеното удостоверение, възпроизвеждащо съдържанието на пълномощното е оспорено и то не съответства на оригинала.На наследниците на упълномощителя не са известни действителните параметри на сделката.Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както и недопустимост на обжалваното решение.Поставя се въпросът следва ли при иск по чл.42 ал.2 ГПК съдът да се произнася по иск за упълномощителната сделка, без такъв да е предявяван от ищеца. Счита,че изводът на въззивния съд, че не е необходимо да бъде сезиран с отделен иск за установяване недействителност на упълномощителната сделка, тъй като тя е елемент от фактическия състав на чл.42 ал.2 ЗЗД е неправилен и противоречи на приетото в решения, постановени по гр.д.№3598/2014 г.,ІV г.о.,гр.д.№92/2009 г.,ІV г.о. и гр.д.№1682/2008 г., ІV г.о.Изтъква,че относно упълномощителната сделка не е предявен иск,нито възражение и поради това не е следвало съдът да се произнася по незаявена претенция.
Ответниците по касационната жалба А. Б. М. и М. Б. М. ,чрез своите представители,не изразяват становище.
Контролиращите страни Дирекция Социално подпомагане –гр.В. и Дирекция Социално подпомагане -гр.Б.,също не вземат становище.
По допускане на касационното обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради липса на редовно учредена представителна власт на пълномощника, действал от името на продавача. Посочил е, че дадената от ищците правна квалификация на иска по чл.26 ал.2 ЗЗД не го обвързва . Съобразявайки се с изложените в исковата молба твърдения е намерил,че искът е с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД- предявен е от законните наследници на продавача, за когото се твърди, че е бил мнимо представляван. Посочил е,че по делото е представено удостоверение издадено от помощник нотариус по заместване на нотариус рег. № 011, в което е възпроизведено съдържанието на пълномощното с рег.№ 9487/15.12.2004 г. на същия нотариус. С него на пълномощника Н. Г. Х. е предоставено от упълномощителя-наследодател на ищците, правото да подаде молба и получи скица, удостоверение за местонахождение , удостоверение за данъчна оценка и удостоверение за наличие или липса на тежести на недвижимите имоти, описани в два изрично посочени нотариални акта. Процесният имот не фигурира в съдържанието му. В представения нотариален акт, с който е оформен договора, предмет на настоящия спор, е цитирано сред представените по сделката документи пълномощно рег.№ 9487/15.12.2004 г на нотариус рег.№ 011. В нотариално дело на нотариус рег.№ 019,изповядал договора, се намира копие от пълномощното,заверено за вярност с оригинала от нотариус рег.№196 на 29.01.2008 г., но с различно съдържание. С това копие от пълномощното пълномощникът Н. Г. Х. е овластен с правата да продаде, дари, замени, на цена ,при условия и на когото намери за добре, в това число и да договаря сам със себе си, два имота, включително процесният. Въззивният съд е изтъкнал, че оригиналът на това пълномощно не е представен по делото. Разпитан като свидетел по делото, пълномощникът е заявил,че през 2002 г. получил заем от наследодателя на ищците. Вместо обезпечение били сключени два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, единият от които –процесният, собственост на касаторката, с която съжителствал фактически повече от 20 години, а другият е бил собственост на дъщеря му и за него се води друго дело. Имал устно споразумение с наследодателя на ищците след изплащане на заема да се извърши обратно прехвърляне на имотите. Двамата отишли в кантората на нотариус рег.№ 011 за изготвяне на пълномощно, овластяващо го да се разпореди с тези имоти,включително и да договаря сам със себе си. Пълномощното било изработено в друг съседен офис, при нотариуса влязъл само наследодателят на ищците.След заверката отказал да го предаде на пълномощника, защото имал претенции за неизплатени лихви по заема. За някои от тях свидетелят се снабдил с разписки, приложени по делото,които не са оспорени от ищците.Друга част от разписките били изключени от доказателствата на основание чл.183 ГПК. След издължаването на целия дълг двамата отишли при друг нотариус, рег.№ 196, който заверил копие от пълномощното, а оригиналът останал в наследодателя на ищците. С преписа била изповядана сделката при нотариус рег.№ 019. Доколкото тези твърдения са подкрепят от писмените доказателства, въззивният съд е приел, че плащанията са се осъществявали през равни интервали от време и би могло да се предположи, че са в изпълнение на вноски по договор за заем. Същевременно е намерил, че с тези доказателства не се изяснява противоречието между двете пълномощни, регистрирани под един и същ номер и дата, но с различно съдържание. Приел е също така, че е невъзможно при заверка на пълномощното за разпореждане с имота, извършена на 15.12.2004 г., упълномощителят да се легимира с лична карта, издадена през 2006 г. Поради това е направил обобщаващ извод, че пълномощникът не е разполагал с валидно учредена представителна власт за сключване на сделка. Позовал се е на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д.№5/2014 г. на ОСГТК, според което сделка, сключена без представителна власт е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с нея правни последици. Те могат да настъпят само в случай на потвърждаване, извършено в същата форма, която е предвидена за упълномощаването. Тя не е спазена, тъй като разписките не са заверени нотариално. В заключение е изтъкнал, че недействителността на упълномощаването е елемент от фактическия състав на чл. 42 ал.2 ЗЗД и то следва да се установява в хода на спора за прогласяване недействителността на сделката, сключена от мним представител и без да е предявен нарочен иск за това.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът за евентуалната недопустимост следва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от искащия касация. Касаторката е задала релевантен въпрос, но той не е решен в отклонение от създадената задължителна съдебна практика. В цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че при предявени обективно съединени искове за прогласяване недействителност на упълномощителната сделка и за прогласяване недействителност на последваща сделка, съдът следва да разгледа първия иск, след което да се произнесе относно втория от тях. Не изразено становище за задължителност на този ред за провеждане на търсената защита, посочен е възможен вариант за осъществяването й. Конкретно, по настоящия спор следва да се отбележи, че въззивният съд е определил правната квалификация на спорното право , в съответствие с твърдените обстоятелства и формулиран петитум в разгледаната искова молба. Не може да бъде споделено становището, че се е произнесъл по предмет, с какъвто не е бил сезиран. Напротив, той е обсъждал обстоятелствата, изложени от ищците и е съобразил отправеното от тях искане. Те касаят само иск с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД.Тази техника на осъществяване на търсената от тях защита е напълно в унисон с приетото в мотивите на ТР №5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК- ІІ.2,според които позоваването на недействителността може да бъде направено извънсъдебно или пред съда – чрез иск или възражение.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол .
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 169/22.11.2017 г по гр.д.№ 298/2017 г. на Апелативен съд-В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: