О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
гр. София, 01.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесет и първи юли двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 4400/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. Д. В. чрез адвокат Х. Н. срещу определение № 132 от 20.05.2013 г. по гр. дело № 1609/2013 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на първо отделение.
Ответникът Г. Д. Д. чрез адвокат И. Н. поддържа становище за законосъобразност на определението.
Ответникът Д. Д. Доков в становището си е посочил, че е заинтересован, това, което майка му „е дарила на В. да го ползва и стопанисва в съсобственост с Х. и Г. Д.”.
Ответниците М. Д. Д., Р. Д. Д. и Х. И. Д. не са взели становище по чл. 276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение състав на ВКС, гражданска колегия, първо отделение е отменил определението от 16.05.2013 г. за даване ход по съществото на делото, оставил е без разглеждане молбата на В. Д. В., вх. № 3618 от 05.04.2012 г. за отмяна на определението на Софийски окръжен съд по протокол от 07.02.1992 г. по гр. дело № 199/1992 г., прекратил е производството по делото и е осъдил В. Д. В. да заплати на Г. Д. Д. разноски по делото в размер на 490 лв. За да постанови този резултат ВКС е приел, че по гр. дело № 608/2011 г. на ВКС, І г.о. молба за отмяна с идентично съдържание и предмет е била разгледана преди настоящата, като с решение № 371 от 27.10.2011 г. е оставена без уважение. В мотивите към обжалваното определение са изложени съображения, с които е споделен извода на другия състав на ВКС за възможността молителката, която не е участвала в спогодбата, одобрена с определение по гр. дело № 199/1992 г. на Софийски окръжен съд, защото не е била съсобственик, а става такъв по – късно, когато придобива след договор за дарение, извършено от майка й К. Д. жилищна сграда и ? ид.част от парцела, да предяви претенция за делба на имота с нова искова молба по аргумент за нищожност от чл. 75 ЗН. Констатирано е, че възникналата след дарението съсобственост е била предмет на последваща делба по гр. дело № 575/1994 г. ВКС е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като е идентична с тази, по която се е произнесъл другия състав на ВКС по гр. дело № 608/2011 г., както и по съображения, че спогодбата има характер на договор и може да се атакува по исков път, а не чрез обжалване или искане за отмяна по чл. 303 и чл.304 ГПК на определението за одобряването й.
Определението е правилно.
Обективен идентитет между две производства по чл. 303, ал. 1 ГПК е налице, когато с молбите си страните процесуално са въвели едно и също основание за отмяна. Основанието за отмяна във всяка молба се извежда от обстоятелствената й част. Изводът на ВКС в обжалваното определение, че е налице съвпадение в предмета на производствата, образуваното пред неговия състав – по гр. дело № 1609/2013 г. и образуваното по гр. дело № 608/2011 г. на друг негов състав на І г.о. се подкрепя от данните по делото. Във всяка от молбите, по които са образувани посочените извънинстанционни производства се поддържа едно и също фактическо основание, а именно, че е налице ново обстоятелство – разписка от 08.07.1986 г. за получаване на сумата 2000 лв. от В. Д. и завещаване от негова страна на парцел № ІІІ 649 в полза на молителката и дъщеря й. Твърдението на частната жалбоподателка, че по гр. дело № 608/2011 г. на ВКС, молбата се основава на друг документ – декларация за уреждане на парични взаимоотношения между молителката и М. Д. е необосновано, тъй като видно от данните по гр. дело № 608/2011 г. на ВКС с молба В. В. е въвела същото фактическо основание, каквото е посоченото в молбата за отмяна по гр. дело № 1609/2013 г. на ВКС, представила е същият документ, който е приет от ВКС, а на въпросната декларация за уреждане на парични взаимоотношения с М. Д. се позовава и в молбата по гр. дело № 1609/2013 г. на ВКС. Следователно довода на частната жалбоподателка, че предметът на двете дела за отмяна е различен е неправилен. Следва да се допълни към изложеното, че и по двете дела по чл.303 ГПК се иска отмяна на един и същи съдебен акт. Обективният идентитет между двете дела по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, подробно разгледан по – горе определя наличието на процесуална пречка за разглеждане на молбата за отмяна по гр. дело № 1609/2013 г. на ВКС, І г.о.
Неправилни са доводите на частната жалбоподателка за незаконосъобразни изводи на ВКС относно процесуалните средства за отмяна на определението, с което е била одобрена спогодбата по гр. дело № 199/1992 г. на Софийски окръжен съд. При наличието на предвиден процесуален ред за атакуване на спогодбата по исков път са неприложими обжалването или отмяната по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и активна легитимация на молителката предвид неучастието й в съсобствеността към момента на спогодбата.
Освен това соченото ново обстоятелство, както вече се изложи подробно по – горе не формира фактическо основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, различно от процесуално въведеното с молбата на В. по гр. дело № 608/2011 г. на ВКС, поради което само на това основание, както правилно е приел ВКС по гр. дело № 1609/2013 г. молбата за отмяна е процесуално недопустима. Следва да се има предвид и това, че наличието и на други фактически състави по чл. 303, ал.1 и чл.304 ГПК по гр. дело № 608/2011 г. на ВКС, І г.о. не изключва идентитета между въведените и по двете дела фактически състави на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, защото всеки от съставите по чл. 303, ал. 1 и чл.304 ГПК е самостоятелен и задължава ВКС да се произнесе по него, когато молителите редовно са го сезирали.
С оглед на изложеното се налага извода, че ВКС с постановеното определение не е нарушил закона, поради което обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт следва да бъде потвърден. При този изход на делото, частната жалбоподателка следва да заплати на ответника Г. Д. Д. направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 390 лева.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия,
състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 132 от 20.05.2013 г. по гр. дело № 1609/2013 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на първо отделение.
ОСЪЖДА В. Д. В. да заплати на Г. Д. Д. разноски за настоящето производство в размер на сумата 390 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: