О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
София, 29.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова т.дело N 61213/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б.“-ООД, чрез процесуален представител адв.Р. Р. срещу решение № 38/18.02.2016 г. по т.д.№775/2015 г. на Апелативен съд-В., т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез адв.К. К., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие , срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд и е процесуално допустима .
С обжалваното решение е потвърдено решение № 739/15.10.2015 г. по т.д.№ 2145/2014 г. на Окръжен съд-Варна. С него е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД за сумата 30 000 лв., платена на неосъществено основание във връзка с преддоговорни отношения за сключване на договор за продажба на лабораторно оборудване по оферта № 04121/30.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане и иск с правно основание чл.86 ЗЗД в размер на сумата 1462,71, представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата в периода 01.07.2014 г.-22.12.2014 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по искане на касатора ответникът му е отправил оферта № 0421/30.04.2014 г. за доставка на апаратура, с посочване на наименования, каталожни номера, технически характеристики, количество и цени, включващи всички разходи по доставката, монтаж, пуск в експлоатация и обучение на персонала, на обща стойност 192 294,06 лв. В офертата са били посочени и срокове за плащане, а именно: 30 000 лв. аванс, платим по банков път, 90% от остатъка до 10 дни преди доставката, която е следвало да бъде извършена в срок от 6 до 8 седмици след получаване на авансовото плащане и 10%- до 5 дни след доставката. На 30.04 2014 г. касторът превел сумата 30 000 лв. с платежно нареждане, в което е указано основание за плащане- аванс по оферта 0421/30.04.2014 г. лабораторно оборудване. По основния спорен въпрос, дали с плащането е завършен фактическия състав на договор за търговска продажба, или то е само елемент от тристранно преддоговорно отношение, включващо двете страни и „У. лизинг“-ЕАД , съчетаващо елементите на договори за продажба и за финансов лизинг, е приел следното: договорът за търговска продажба е неформален, консенсуален, писмената форма не е условие за действителност, а за доказването му. Няма пречка условията на договора да бъдат предложени от продавача с отправяне на устно или писмено предложение, съдържащо достатъчна конкретизация на насрещните задължения. По аргумент от чл.14 ал.1 ЗЗД в тази хипотеза договорът е сключен в момента , в който волеизявлението на купувача стигне до продавача, няма пречка приемането да се осъществи с конклудентни действия, сред които е и плащането на авансово договорени суми от цената. В подкрепа на своите изводи въззивният съд се е позовал на решение на ВКС по т.д.№533/2012 г., ІІ т.о. Намерил е, че отправената оферта съдържа всички съществени елементи на договора за продажба, че с извършване на авансовото плащане касаторът е приел отправеното предложение и между страните е възникнало валидно договорно отношение по договор за продажба. Обстоятелството, че не е успял да намери трето лице, което да го замести на страната на купувача, респективно да сключи договор за финансов лизинг с него, не внася промяна във вече възникналото правоотношение.В заключение е счел, че плащането на сумата 30 000 лв. е не с оглед очаквано бъдещо основание, което не е осъществено, а в изпълнение на сключен между страните договор за търговска продажба и че предявеният иск е неоснователен. Приел е също така ,че пропускането на срока за отговор на исковата молба от ответника не преклудира правото му да изложи правни доводи относно основателността на иска и на които се основава, позовавайки се на задължителна практика на ВКС по т.д.№898/2009 г.,І т.о. и по т.д.№1068/2009 г., ІІ т.о.
В касационнната жалба се прави оплакване за неправилна квалификация от страна на съда на разгледания иск, като се поддържа такава по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като след прекратяване на облигационната връзка между страните задържането на авансовата сума е без основание. Твърди се и че между страните е бил сключен предварителен договор, който е развален от касатора с изявление, отправено по електронна поща, или най-късно с предявяване на исковата молба.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя процесуалноправния въпрос:
-относно правомощията на въззивния съд да разгледа спора по същество, като с оглед фактите по делото даде точна правна квалификация на спорното материално право.
Намира, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК по т.д.№623/2008 г., ІІ т.о.,гр.д.№1705/2009 г., ІV г.о.т.д.№516/2009 г., ІІ т.о. и гр.д.№117/2012 г., ІV г.о. Излага доводи, че в своята постоянна практика ВКС е поддържал становище, че посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, определянето й е негово задължение, при изпълнение на което трябва да прецени изложените в исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция и заявеното с петитума искане за защита. Твърди, че от обстоятелствената част на исковата молба се установява , че чрез отправената оферта и платения аванс между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на лабораторно оборудване. Той е бил развален с изявление на касатора отправено по електронна поща на 27.05.2014 г. Намира при тези данни за правилна квалификацията на иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, което не е сторено и така е допуснато съществено процесуално нарушение.
Не може да бъде споделено становището на касатора за отклонение на въззивния съд от разрешенията в приложената задължителна съдебна практика. Дадената правна квалификация на предявения иск е точна и правилна и се основава на заявените в исковата молба фактически твърдения и петитум. За пълнота на изложението, във връзка с доводите на касатора следва да се отбележи, че с уточняваща молба вх.№785/12.01.2015 г. той е заявил, че отношенията между страните в спора са били преддоговорни. В исковата молба не се споменава за предварителен договор, нито за развалянето му с писмо по електронна поща от 27.05.2014 г. В това писмо не се съдържа изявление за разваляне на предварителен договор, а въпрос на какво основание е издадена фактура № 6899/01.04.2014 г. Т.е. не са налице твърдяните от него обстоятелства.
Следващият въпрос поставен от касатора е за:
-задължението на въззивния съд да обсъди и анализира в решението си всички събрани по делото доказателства и всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните.
Намира, че по този въпрос въззивното решение е в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК-т.19 и решение на ВКС по т.д.№ 2857/2013 г., І т.о. Според приетото в тях, въззивният съд е длъжен да даде собствено разрешение по предмета на делото и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, както и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.Твърди, че въззивният съд изобщо не е обсъдил приложената по делото електронна кореспонденция между страните.
Така формулираният въпрос е детерминиран от становището на касатора за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение и необоснованост на постановения от него съдебен акт. С него не може да бъде обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. Изложените доводи за необсъждане на посоченото по-горе електронно писмо и за потвърждаващия го, според касатора, отговор на ответника по касационната жалба, изпратен с телепоща на 05.06.2014 г., имат характер на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Те са предмет на разглеждане в производство по чл.290 ГПК, след успешно селектиране на касационната жалба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК трябва ясно и категорично да бъдат отграничени от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, тъй като само първите могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК . Това не е сторено
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът не е изпълнил задълженията си според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК за обосноваване на общо и допълнително основание, като предпоставки за селектиране на подадената от него касационна жалба. Изведеният правен въпрос ще бъде преценен като общо основание, когато отговаря на следните критерии: да е разрешен от въззивния съд с решаващите му изводи, да е конкретен, да е включен в предмета на спора и да обуславя волята му.Същевременно той не трябва да е относим към правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и към обсъждане на доказателствата по делото. Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК ще е налице, когато в отговора на поставения въпрос въззивният съд се е отклонил от дадени разрешения по него в задължителна съдебна практика, при пълен фактически и правен идентитет на разглежданите случаи. Изводът за наличие на отклонение следва да е логично следствие на пълен и обстоен анализ и съпоставка на обжалваното решение и издирената и приложена задължителна практика. Тези условия не са изпълнени.
При този изход на спора, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, установени с приложени фактура,банков превод и списък на разноските.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38/18.02.2016 г. по т.д.№775/2015 г. на Апелативен съд-В., т.о.
ОСЪЖДА „Б.“-ООД да заплати на [фирма] сумата 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: