О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 17.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3496/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Х. П. и С. И. П.,чрез пълномощник адв.Р. С., срещу решение № 50/04.05.2016 г. по гр.д.№ 124/2016 г. на Апелативен съд-Б..
В касационната жалба се прави оплакване за наличие на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Касаторите изразяват становище за необоснованост на изводите на въззивния съд, че към момента на извършване на сделката са били наясно относно здравословното състояние на дъщеря си. Твърдят,че очакванията им са били то да се подобри. Понастоящем е ясно, че ответницата няма да е в състояние да изпълнява задълженията си по договора и поради това намират, че е налице грешка в личността й. Молят да се допусне касационно обжалване и да се постанови решение, с което искът да бъде уважен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържат,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в хипотезата на липса на съдебна практика. Поставят въпроса:
-несъзнаването на факти, свързани с бъдещото здравословно състояние на приобретател по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, представлява ли грешка в лицето по смисъла на чл.28 ал.1 пр.2 ЗЗД.
Ответницата по касационната жалба Х. В. П. в писмен отговор, подаден чрез особения й представител адв.А. М. я оспорва.Особеният представител претендира адвокатско възнаграждение за това производство.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, поправено с решение № 312/16.06.2016 г.по по същото дело, въззивният съд е потвърдил решение № 46/10.02.2016 г. по гр.д.№ 1145/2015 г. на Окръжен съд-Бургас. С него са отхвърлени предявените от ищците-касатори в настоящото производство, искове срещу ответницата Х. В. П. : с правно основание чл.28 ал.1 изр.2 ЗЗД за унищожаване на сключения с нот.акт №33, т.ХХVІІ, нот.дело №8613/1994 г. на нотариус при Районен съд-Бургас договор за прехвърляне на апартамент намиращ се в [населено място], подробно описан, срещу задължение за издръжка и гледане, поради грешка в личността на приобретателката и с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че касаторите са собственици на имота.За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел,че договорът е сключен intuitu personae , но липсва допусната грешка от страна на касаторите относно личността на ответницата. Те са знаели и осъзнавали всички факти и обстоятелства във връзка със своята дъщеря-наличието на изоставане в умственото развитие, воденето на учет, направените две операции през февруари-март 1994 г. Въпреки съзнаваното от тях здравословно състояние на ответницата, което предполага невъзможност за изпълнение на бъдещите задължения за издръжка и гледане, са изразили воля за сключване на договора. То не е резултат на неверни представи или незнание на определени факти, а съответства на действителното желание на родителите да прехвърлят имота именно на своята дъщеря, въпреки нейното здравословно състояние. Намерил е за неоснователен довода, че грешката в личността произтича от неоправданите им очаквания при навършване на пълнолетие, респективно завършване на висше образование, дъщеря им да бъде в състояние да изпълнява задълженията си. Грешката в очакванията, в съображенията и преценката за бъдещото развитие на заболяването на детето им, които са ги мотивирали да сключат договора, въпреки съзнаваните здравословни проблеми, са ирелевантни и не могат да се отразят на неговата действителност.Като последица от отхвърлянето на иска за унищожаване на договора е намерил за неоснователен и установителния иск за собственост на имота.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.Въпросът е формулиран в светлината на становището на касаторите за несъзнаване на обстоятелства свързани с бъдещото здравословно състояние на ответницата, при направени фактически изводи от въззивния съд в обратен смисъл. Той не отговаря на критериите на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК за доказване на общо основание за допускане на касационно обжалване чрез формулиране на въпрос, обуславящ решаващите изводи, съдържащи се в обжалваното решение и който не се отнася до правилността на същото и анализ на събраните по делото доказателства. Не е обосновано и допълнително основание. Когато се поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика, касаторът следва да обоснове в какво се изразява неяснотата, непълнотата или противоречивостта на конкретна правна норма.Това не е сторено.
Необосноваването на общо основание и допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване.
Особеният представител на ответницата адв.А. М. е претендирала адвокатско възнаграждение за настоящото производство. При този изход на делото искането следва да бъде уважено. Касаторите са освободени от държавна такса, но разноските за възнаграждение за особен представител следва да бъдат за тяхна сметка, в минималния размер по чл.9 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50/04.05.2016 г. по гр.д.№124/2016 г. на Апелативен съд-Б..
ОСЪЖДА В. Х. П. и С. И. П. да заплатят на адвокат А. Х. М. от АК-Б., сумата 500/петстотин/ лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: