О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 17.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3524 /2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Столична община, чрез процесуален представител адв.А. Д., срещу решение от 09.02.2016 г. по гр.д.№12371/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-г въззивен състав.
В касационната жалба се правят оплаквания ,че са налице основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Твърди се,че неправилно в решението на въззивния съд е прието, че наличието на предприети мерки не може да изключи отговорността за причинени вреди.Поддържа се,че неправилно е намерено за провтивоправно поведението по допускане да бъдат причинени вреди на ищцата от ухапване на куче.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Поставят се въпросите:
-наличието на предприети мерки по отношение на безстопанствените кучета и инцидентът сам по себе си могат ли да обосноват извод за противоправно бездействие, което да обоснове ангажирането на отговорността на ответника Столична община.
Изразява се становище за неправилност на изводите на въззивния съд, че наличието на предприети мерки не може да изключи отговорността, щом са причинени вреди, че законът определя изискуема цел и ако тя не е постигната, е налице противоправно бездействие.Счита, че тези изводи противоречат на чл.50 т.2 ЗЗЖ и на решения на състави на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№899/2010 г. и по гр.д.№2045/2015 г.В тези съдебни актове се приема, че обезщетение за вреди се дължи, ако не са предприети действията, които лицето е било длъжно да извърши. Отговорност няма да се осъществи, когато лицето е действало с необходимата грижа и въпреки това са настъпили вреди.В чл.41,чл.47 и чл.50 ЗЗЖ са посочени конкретни задължения на общините относно бездомните кучета, залегнали в Програма за овладяване на популацията им, базирана на хуманното им ограничаване и намаляване ,но не и на избиването на животните. В законовите задължения на общината не влиза постигането на изискуем резултат, а именно тяхната липса . В §17 /отм./ ПЗР на ЗЗЖ се изисква осигуряване настаняването на бездомните животни в приюти,кастриране, обезпаразитяване и др. задължения, които са изпълнявани.
Поставя се и въпросът:
-какво е точното съдържание на нормативно вменените задължения на общинската администрация и изисква ли се постигане на конкретна цел и на конкретен резултат по отношение на бездомните кучета и релевантността на тяхното изпълнение.
Въпросът се поддържа във връзка с всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Следващият въпрос е:
-в какво се изразява противоправността на деянието, като предпоставка за уважаване на иска по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД.
Намира, че изводът на въззивния съд, че вредите причинени на ищцата са резултат от бездействието на служители на общината е в противоречие с ППВС № 7/29.12.1958 ж., ППВС № 9/28.12.1966 г. и на цитираните вече решения на състави на ВКС, ІV г.о.,според които наличието на вреди не дава основание за обезщетение, когато не е налице противоправно действие или бездействие и когато е положена дължимата грижа.
Ответницата по касационната жалба В. Д. Т. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв.Й. С., я оспорва.Претендира разноски в полза на НБПП.
По допускането на касационно обжалване, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. намира,че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие .
С обжалваното решение е отменено решение от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 26699/2014 г. на Софийски районен съд, 24 състав ,в частта, с която ответникът Столична община-касатор в настоящото производство, е осъдена да заплати на ищцата В. Й. Т. на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД сумата в размер над 3000 лв. до 6000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки,страдания, стрес и последваща психологическа травма, като пряка и непосредствена последица от ухапване от безстопанствено куче на 01.10.2013 г. в [населено място], ведно със законната лихва от 20.05.2014 г. до окончателното й плащане и вместо това е постановено отхвърлянето на иска за тази разлика,ведно със законната лихва от 20.05.2014 г. Присъдени са разноски, а решението в останалата му част е потвърдено. За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че правната квалификация на предявения иск е по чл.49 ЗЗД, тъй като се касае за задължения, които касаторът е възложил на общинско предприятие, но то не е изпълнило ефективно възложените му функции. В резултат на ищцата е нанесено телесно увреждане от ухапване от бездомно куче. Посочил е, че законово изискване за тези животни е да се настаняват временно в изолатор на общините. За извършване на тази дейност е създадено общинското предприятие „Екоравновесие”, като неговите функции са определени с Вътрешни правила за организиране на дейността.Общината носи отговорност за изпълнението им на основание на извършеното от нея възлагане.Дейността се изразява в извършване на фактически действия по улавянето и настаняването на скитащите кучета в определените за това места. Цитирано е решение по гр.д.№2398/2008 г., І г.о., според което законът определя изискуемия резултат, а каквато и организация да е създала общината, ако не го е постигнала, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, следва да носи отговорност. Направил е извод, че отговорността се носи от касатора, тъй като негови служители са бездействали и не са изпълнили произтичащи от закона задължения. Наличието на предприети мерки не може да изключи отговорността, когато са причинени вреди при и по повод възложената работа. На ищцата са причинени вреди от ухапване от бездомно куче в областта на лявата подбедрица, получила е контузна рана с размери около 10 см и е преживяла стрес. Раната е заздравявала трудно около шест месеца, била е с гнойна секреция. Не е била дълбока, тъй като е разкъсан ботушът на ищцата , не са налице и психични последващи проблеми, освен че тя не смее да закъснява. Посочил е, че кучето е безстопанствено по смисъла на чл.70 ЗВМД,щом не е в определено за това място или в дом и няма стопанин с него. Намерил е за завишен размера на присъденото обезщетение и го е намалил по справедливост до 3000 лв.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение.С така поставените въпроси не може да бъде обосновано наличието на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос е формулиран в хипотеза, която не е разгледана от въззивния съд, доколкото решаващият извод направен от него е, че не са взети всички необходими мерки, а не че е осъществена дейност в тази насока . Въпросът произтича от становището на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт. Наличието на предприети мерки очевидно не може да е предпоставка да не се носи отговорност при възникване на вреди, ако не е доказано, че са изпълнени всички вменени законови задължения и е положена дължимата грижа, това да не се случи.Не е налице и поддържаното допълнително основание, тъй като липсва противоречие с приетото в цитираната задължителна съдебна практика. Вторият въпрос в своята първа част е фактически.Във втората си част той изразява становището на касатора за противоречие между цитираната от него и съответно цитираната от въззивния съд задължителна съдебна практика, но тези решения на ВКС взаимно се допълват. При наличие на задължителна съдебна практика не може да бъде обосновано поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Относно основанието по т.2 не са изложени аргументи и не е приложена съдебна практика. Последният въпрос е релевантен, но също не е налице твърдяното противоречие с приложената задължителна съдебна практика, напротив изводите на въззивния съд за недостатъчност на предприетите от касатора мерки и неефективност при изпълнение на възложените функции са в съответствие с нея.
Поради недоказването на общо и допълнително основание не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Пълномощникът на ответницата претендира заплащане на разноски в полза на НБПП за всички инстанции.По начало искането е допустимо само относно разноските направени в това производство. Представено е решение № 3/14.01.2014 г. на НБПП, с което на ответницата е предоставена правна помощ по чл.21 т.1 и т.2 ЗПП, зразяваща се в консултация и при наличие на правен интерес-подготовка на документи за завеждане на дело.Правна помощ по чл. 21 т.3 вр.чл. 23 ал.3 ЗПП за процесуално представителство по гражданско дело се предоставя от съда по искане на страната.Такова искане не е отправяно и съответно никоя от инстанциите, разгледали спора, не е предоставила на ответницата правна помощ за процесуално представителство.Поради това искането за присъждане на разноски не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.02.2016 г. по гр.д.№12371/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-г въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: