О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 26.01. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 3373/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 539 от 09.11.2015 г. по гр.дело № 745/2015 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, втори граждански състав.
Ответницата по касация – Р. Д. Д., в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на касационната жалба е цитираното въззивно решение в частта, с която състав на Плевенски окръжен съд /ПОС/ е потвърдил на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, решението на Плевенски районен съд /ПРС/, ІV-ти граждански състав № 3022 от 29.07.2015 г., постановено по гр. дело № 2451/2015 г. в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 925.51 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните обстоятелства:
Констатирал е, че ищцата Р. Д. е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 – съкращаване на щата, променен от 20.05.2015 г., от когато заеманата от Д. длъжност „санитар” в отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания е премахната. Съдът е приел освен това, че процесната щатна бройка е единствена, поради което работодателят не е имал задължението за подбор. Решаващият състав е споделил изразените от ПРС съображения за връчване на заповед № 112/18.05.2015 г. на изпълнителния директор на ответното дружество по надлежния ред, както и за спазване от работодателя разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ. По спорния въпрос, страда ли въззиваемата от заболяване, определено в Наредба № 5/20.02.1987 г., издадена от министъра на здравеопазването и председателя на ЦС на БПС и попада ли въззиваемата под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 КТ, ПОС е обосновал извод, съгласно който Д. се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, предвид заболяването си – исхемична болест на сърцето /ИБС/, което е сред визираните в цитираната наредба заболявания. Този извод е аргументиран с данни за същото заболяване в медицински документи, издавани в рамките на един период от около десет години, описани във въззивното решение. Окръжният съд е приел също така, че в експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК № 1774 от 14.05.2015 г., съдържащо мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ не обуславя извода, че към датата на уволнението – 20.05.2015г., ищцата вече не е страдала от исхемична болест на сърцето. Изложената констатация е мотивирана с отразената диагноза в ЕР на ТЕЛК № 2076 от 13.09.2013 г., за което съдът е приел, че дори да не е влязло в сила към момента на процесното уволнение, вследствие обжалването му от Д., установява процесното заболяване. Окръжният съд се е позовал и на представената по делото медицинска документация. При тези обстоятелства въззивният съд е направил и другия решаващ извод, а именно, че ищцата е страдала от заболяването ИБС, визирано в Наредба № 5/1987 г., поради което се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 КТ. ПОС е приел, че при провеждане на процесното уволнение не е довършена процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – [фирма], [населено място], като работодател е изискало мнение на ТЕЛК, съгласно чл. 333, ал. 2 КТ и такова е дадено, но не е получил предварително разрешение на инспекцията по труда по реда на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. С оглед на изложеното е направен и следващия решаващ извод на съда за нарушение от работодателя на императивната разпоредба на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ имащо за правна последица незаконност на уволнението, респективно уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а имуществения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ до размер на сумата 925.51 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, за които твърди, че са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона: „1./ -Задължен ли е, работодателя да спази процедурата, регламентираща закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, в случай, че трудоустроения работник или служител, който се ползва от експертно решение /ЕР на ТЕЛК № 2076/13.09.2013 г., ЕР № 1774/14.05.2015 г./ същевременно го обжалва?“ ; „2./ – „Обвързан ли е, работодателя от процедурата по закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, в случай, че същия работник и служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, е скрил това обстоятелство от работодателя?“ ; „3./ – Налице ли е, недобросъвестно упражняване на процесуални права в нарушение на принципа на чл.3 от ГПК от страна на работник или служител, който една страна, се ползва пред съда от документите предоставящи закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т.3 от КТ, които не са влезли в сила, а от друга страна обжалва ЕР на ТЕЛК като индивидуални административни актове.“. Мотиви в подкрепа на твърденията за противоречива практика по поставените въпроси и за релевантност на същите въпроси за точното прилагане на закона не са изложени, като липсва и позоваване на тълкувателна практика по допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК с изключение на решение по гр. дело № 952/2002 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС, което не формира задължителна практика и по което липсва обосновка на твърдението за противоречиво разрешаване на правни въпроси .
По първият въпрос не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият въпрос не произтича от правни разрешения на въззивния съд по тълкуване на закона. От изложените мотиви на въззивния съд, посочени по – горе се установява, че правните въпроси, по които са формирани изводите на решаващия състав засягат приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, чл. 329, ал. 1 КТ, чл. 333, ал. 4 КТ, чл. 333, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 КТ. Мотиви по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ не са развити в обжалваното въззивно решение. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е правния въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът не е извел въпрос от решаващите мотиви на въззивния съд, поради което поставения от него въпрос не притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационно обжалване. Когато въпросът в изложението не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, както е в настоящия случай, липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Ето защо следва да се приеме, че по цитирания въпрос не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да се посочи, че в случая липсва и позоваване на практика на съда, съответно доводи, по които да може да се направи преценка за обосноваността на твърдението, че цитирания въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.
Вторият въпрос е поставен в хипотеза, различна от тази, по която ПОС е развил решаващите си мотиви. В мотивите на въззивното решение, като спорни са обособени въпросите за наличие на заболяване по Наредба № 5/1987 г. и относимостта на същото към закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 КТ. Обстоятелствата, установени по делото очертават фактическа обстановка, съгласно която работодателят е предприел действия за получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда по реда на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за уволнение на ищцата, която процедура е останала недовършена, поради направено искане от дружеството, без да е получено изискуемото по закон разрешение. Работодателят е реализирал и процедура по чл. 333, ал. 2 КТ, съответно е получил ЕР на ТЕЛК № 1774/14.05.2015 г. Тези действия са осъществени, за да се преодолее закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ и обезпечи законосъобразност на уволнението, а провеждането на такава процедура се прави при знание на конкретното заболяване, обстоятелство прието за установено от ПОС. В мотивите съдът е обосновал изводи за неангажирането на доказателства за отказ ищцата да представи съответната документация във връзка със заболяването си. ПОС се е позовал на провеждане на лечението на Д. именно в [фирма], [населено място], където са издавани и документите, установяващи ИБС, както и на влязлото в сила решение по гр. дело № 1130/2013 г. на ПОС, засягащо предходното й уволнение, по което е било прието, че ищцата страда от ИБС. Следователно цитираният въпрос е въведен извън мотивите на въззивния съд и произтича от становище на касатора за укриване от ищцата на процесното заболяване. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице, тъй като въпросът не произтича от мотиви на въззивния съд. И по отношение на този въпрос не са развити и обосновани допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По третия въпрос, по реда на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въззивният съд не се е произнесъл, липсват правни разрешения в постановения от него съдебен акт, от които да се изведе въпрос с формулираното от страната съдържание. Както вече се посочи по – горе общото основание по чл.280, ал. 1 ГПК не може да се формира от въпрос, който изхожда от становище на страната, както е в настоящия случай. За това следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът не е посочил за кои въпроси в изложението се отнасят твърденията за произнасяне на въззивния съд в отклонение от съдебната практика, кои от същите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и не е съобразил приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК всеки конкретен въпрос да бъде въведен с допълнителен критерий за допускане на касационен контрол. В случая предпоставки за допускането на касационно обжалване не са налице по отношение на нито един от цитираните от изложението въпроси, както поради вече изложеното по – горе, така и поради следните съображения:
В изложението не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК чрез позоваване на конкретна съдебна практика, а също така и чрез обосноваване на отклонение на въззивния съд от тази практика по правни въпроси, по които решаващият състав е приел разрешения, обусловили изхода на делото. Твърдението на касатора за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е правно необосновано, тъй като по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК /решение по гр. дело № 960/2010 г. на състав на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 477/2010 г., решение по гр. дело № 767/2010 г. на състави на ІV г.о., решение по гр. дело № 4333/2008 г. на състав на І г.о., решение по гр. дело № 602/2011 г. на състав на ІV г.о. и др./, от която ПОС не се е отклонил. Освен това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол същите не могат да бъдат обосновани с възпроизвеждане на нормативния текст на разпоредбата, както в случая е процедирал касатора.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 539 от 09.11.2015 г. по гр.дело № 745/2015 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, втори граждански състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: