О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 11.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 3428/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Агенция по вписванията, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Х. Х., срещу решение от 18.04.2016 г. по гр.д.№102/2016 г. на Окръжен съд-Монтана.
В касационната жалба се прави оплакване,че са налице основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя въпроса: Незаконосъобразна ли е заповед за прекратяване на трудово правоотношение в хипотезата на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ-съкращаване на щата, ако в мотивната й част са посочени две длъжностни разписания на длъжностите, при положение, че няма законово изискване за мотивиране на заповедта. Намира, че не е било необходимо работодателят да сочи каквито и да било документи в заповедта. В подкрепа на становището си цитира и прилага определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК
Ответницата по касационната жалба С. Н. Т. не изразява позиция по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 26.01.2016 г. по гр.д.№446/2015 г. на Районен съд-Монтана. С него са уважени предявените от ищцата-ответница по касационната жалба в настоящото производство, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е признато за незаконнно извършеното уволнение в хипотезата на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ със заповед № ЧР-01-440/23.07.2015 г., възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист в Служба по регистрация-М., присъдено й е обезщетение в размер на сумата 4 675 лв. за времето през което е останала без работа,поради незаконното уволнение , ведно със законната лихва, считано от 23.09.2015 г. до окончателното й плащане. Искът до пълния размер е отхвърлен и са присъдени разноски, като в отхвърлителната част рлешението е влязло в сила. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно фаектическите констатации,преценката на доказателствата и формираните правни изводи.Във връзка с оплакванията във въззивната жалба е приел,че в заповедта за уволнение е посочено, че то се извършва поради съкращение в щата във връзка с ПМС № 80/06.04.2015 г.,с длъжностно разписание утвърдено със заповед № ЧР-01-64/14.04.2015 г., в сила от 13.05.2007 г. и длъжностно разписание утвърдено със заповед № ЧР-.1-368/29.06.2015 г., в сила от 27.07.2015 г., двете на изпълнителния директор на Агенция по вписванията /А./ и протокол за извършен подбор от 08.05.2015 г. Изтъкнал е , че са посочени две длъжностни щатни разписания, но не и с кое длъжността главен специалист в Служба по регистрация-М. е съкратена.Този пропуск на работодателя е довел до нарушаване правото на защита на ищцата и до невъзможност да бъдат преценени последващите му действия.`Според първото щатно разписание е съкратена една бройка в Служба по регистрация-В..Назначената комисия е извършила подбор между служителите, заемащи тази длъжност към Регионална дирекция-В.. Най-малък брой точки е получил Н. В.-главен специалист в Служба по регистрацията-В., а след него с най-нисък резултат е била класирана ищцата. Н. В. се ползвал със закрила по чл.333 КТ и поради това се пристъпило към прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.Издаването на заповедта за уволнението й съвпаднало с влизането в сила на новото длъжностно разписание. Въззивният съд е посочил, че видно от заповедта за подбора, същият е извършен на основание предходното щатно разписание. Същевременно заповедта за уволнение са цитирани двете щатни разписания, но във връзка с новото подбор не е правен. Така са нарушени процесуалните правила, не става ясно въз основа на кое щатно разписание е извършено уволнението, доколкото с първото се съкращава бройката във В., а с второто-бройката в М. ,без да е правен подбор.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. То е законодателно уредено като селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК-т.1, общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Допълнителното основание се обосновава, като така поставеният въпрос се развие в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. В случая изведеният правен въпрос не може да бъде преценен като релевантен, тъй като не обуславя формираните от въззивния съд изводи. Само въпрос, който произтича от решаващата воля на съда изпълва приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. Когато питането е с оглед становище на страната или е по проблем,който тя счита за важен, но с който съдът не се е занимавал, както е в случая, не може да се приеме, че е налице общо основание за допустимост на касационно обжалване. Касационният съд не може да го формулира въз основа на доводите и оплакванията на касатора , тъй като ще наруши диспозитивното начало. Не е обосновано и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Това не може да стане само с цитиране на законовия текст. За да го аргументира, касаторът следва да приложи съдебна практика по поставения въпрос , която счита за неправилна или несъобразена с измененията в закона и да обоснове насоката, в която тя трябва да се промени. Когато се твърди липса на съдебна практика , касаторът трябва да аргументира в какво се състои неяснотата, непълнотата или противоречивостта на правна норма, чието тълкуване иска.Посочените от касатора определения по чл.288 ГПК не представляват съдебна практика, тъй като с тях не се формира сила на пресъдено нещо.
Необосноваването на допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.04.2016 г. по гр.д.№102/2016 г. на Окръжен съд-Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: