О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
София, 01.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3251/2016г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Етажна собственост /ЕС/на блок, намиращ се на площад „В. з.“ № 1, чрез процесуален представител адв.Е. М., срещу решение от 20.10.2015 г. по гр.д.№ 14644/ 2014 г., А. О.,ІІІ-г състав на Софийски градски съд.
В жалбата се прави оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат допълнителни основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и се поставят следните материалноправни въпроси:
-следва ли договорът за наем, трансформирал се в безсрочен по силата на чл.236 ал.1 ЗЗД, да се счита за прекратен по силата на закона, след изтичане на десетгодишния срок, предвиден в чл. 229 ал.1 ЗЗД;
-държането на имота без основание от наемател по прекратено наемно правоотношение, обуславя ли възникването за него на отговорност по чл.236 ал.2 ЗЗД, без да е налице изрично противопоставяне на наемодателя.
Счита, че отрицателният отговор на въззивния съд по двата въпроса е в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по т.д.№838/2009 г., І т.о., гр.д.№84/2011 г.,ІV г.о.,както и по т.д.№308/2005 г., І т.о., гр.д.№185/2008 г.,ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба „К. Б. м.“-ЕАД не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 17.06.2014 г. по гр.д.№ 50516/2012 г. на Районен съд-София, І г.о., 51 състав. С него са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца- касатор в настоящото производство, искове : с правно основание чл. 415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 ГПК за признаване спрямо ответника, че дължи на касатора, сумата 20 193,55 лв., представляваща обезщетение за ползване на обща част на етажната собственост, без наличие на сключен договор за наем в периода 01.09.2011 г.-03.07.2012 г., за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 35956/2012 г. на Районен съд-София, 51 състав ; с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 7 419,35 лв.,представляваща обезщетение за ползване на имот без правно основание в периода 04.07.2012 г.-25.10.2012 г., с което ответникът се е обогатил за сметка на касатора и с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД, предявен като алтернативен с иска по чл.59 ЗЗД, за сумата 7 419,35 лв., представляваща обезщетение за продължило ползване на имот, предмет на прекратен договор за наем въпреки противопоставянето на наемодателя, в периода 04.07.2012 г.-25.10.2012 г. Присъдени са разноски. В исковата молба касаторът е въвел твърдения за липса на наемно правоотношение ,тъй като договорът за наем е бил ненадлежно сключен, при липса на решение на общото събрание , а ако се приеме валидност на договора, срокът е изтекъл на 05.09.2011 г. Претендирал е заплащане обезщетение за ползване. С уточняваща молба от 24.06.2013 г. отново е заявил, че липсва основание , на което ответникът да има право да ползва общите части и претендира обезщетения за процесните периоди на основание чл.59 ЗЗД. При алтернативност на претенциите, ако съдът приеме, че е бил налице договор за наем, след изтичане на който ползването е продължило въпреки противопоставянето му, претендира обезщетение за ползването на основание чл.236 ал.2 ЗЗД. В с.з. проведено на 24.06.2013 г., не е прието уточнение за предявен иск с правно основание чл.236 ал.1 ЗЗД, като заплащане на дължима наемна цена.
Въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за правилно и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му. Във връзка с наведените от касатора оплаквания относно кумулативно съединения иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.59 ЗЗД е намерил, че ползването на процесните общи части на етажната собственост се е осъществявало въз основа на наемно правоотношение, възникнало на 05.09.2001 г., със сключване на договор за наем между страните , срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на сумата 250 лв., която следва да бъде преизчислявана ежегодно с процента на инфлация,определен от НСИ за съответната година. Според чл. 10.1 договорът е сключен за срок от десет години, с уговорка, че ако не бъде прекратен на друго основание, страните ще преговарят за нов договор за наем, със срок от пет години, при същите условия. Договорът е бил подписан от председателя на ЕС, упълномощен с решение на общото събрание от 22.07.2001 г. Посочил е, че не следва да бъдат обсъждани доводи дали решението е законосъобразно, тъй като няма данни да е оспорвано по реда на чл.13 ПУРНЕС. По причина, че управителят на ЕС може да извършва само действия на обикновено управление е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 229 ал.2 ЗЗД, за да може да сключи договор за наем за срок по-дълъг от три години, е било необходимо изрично упълномощаване от общото събрание. Направил е извод, че договорът за наем съгласно чл. 229 ал.3 ЗЗД е имал действие за три години и е изтекъл на 05.09.2004 г. Тъй като ползването на наетите общи части е продължило и след този срок, е приел, че следва да бъде приложена предвидената в чл. 236 ал.1 ЗЗД хипотеза на продължаване действието му за неопределен срок, при липса на противопоставяне от наемодателя. Посочил е, че първото действие на противопоставяне касаторът е извършил през 2012 г., с изпращане на покана до ответника за заплащане на обезщетение или за освобождаване на общите части и доколкото свид.С. и свид.Г. не установяват по-ранен момент. Страните водили преговори за подписване на нов договор за наем, но до това не се стигнало. Приел е, че липсват твърдения и доказателства договорът да е прекратен от някоя от страните едностранно с предизвестие, или по взаимно съгласие. Отправената покана от 16.05.2012 г. за демонтиране на съоръженията не съдържа изрично волеизявление за прекратяване, в нея липсва и предизвестие съгласно чл.238 ЗЗД. Направил е обобщаващ извод,че за процесния период страните са били обвързани от договор за наем , ответникът е дължал плащане на наемна цена и че са представени доказателства за издължаването й. Относно иска с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 7 419,35 лв. е намерил, че и в обхванатия от тази претенция период на ползване, то е продължило въз основа на наемно безсрочно правоотношение. Същото е било прекратено на 06.03.2013 г., когато страните са подписали предавателно-приемателен протокол. За този период също е платена дължимата наемна цена. Относно иска с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД за сумата 7 419,35 лв. е приел, че не е установено действащият безсрочен договор за наем да е прекратен по надлежния ред, че изразеното от касатора несъгласие с ползването на общите части не се явява противопоставяне по смисъла на посочентата правна норма, защото е релевантно след прекратяване на договора. Направил е краен извод за неоснователност на всички предявени искове.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже наличие на общо и допълнително основание за това. Общо основание е формулирането на обуславящ правен въпрос, а допълнително- развитието му в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Правният въпрос трябва да произтича от приетите от въззивния съд решаващи правни изводи, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая и двата изведени от касатора правни въпроси не са обуславящи правните изводи на въззивния съд. Касаторът не е навеждал доводи и възражения във връзка с прекратяване по силата на закона с изтичане на десетгодишен срок по чл.229 ал.1 ЗЗД на договор за наем, трансформирал се в безсрочен по силата на чл.236 ал.1 ЗЗД, нито дали държането на имот от наемател по прекратено наемно правоотношение без противопоставяне от наемодателя ще породи отговорност по чл.236 ал.2 ЗЗД и съответно не са формирани мотиви по тях. Едва в касационната жалба са направени оплаквания в този смисъл, с твърденията, че съдът не е обърнал внимание на съответните факти.Общо основание за допустимост е въпрос, произтичащ от решаващите изводи на въззивния съд, а не такъв ,който касаторът счита за важен, но по който липсва произнасяне и който до този момент не е поставян на обсъждане чрез наведен довод.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като не е изведен обуславящ правен въпрос. Съгласно разрешенията в цитираното ТР липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото отсъства и в настоящето приложение, е достатъчно за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.10.2015 г. по гр.д.№14644/2014 г., А.О.,ІІІ-г състав на Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: