О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
гр. София, 17.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3598/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Г. П. срещу решение № 1633 от 09.03.2015 г. по гр. дело № 13294/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – В въззивен състав.
Ответникът по касация – ДП „Н.”, [населено място] поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение от 13.08.2013 г. по гр. дело № 8113/2011 г. на Софийски районен съд, с което първостепенният съд е отхвърлил искове на касатора против ДП „Н. „Ж.”, [населено място] по чл. 49 ЗЗД за сумата 22083.64 лв., обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. вследствие прекратяване на трудов договор за длъжността „главен юрисконсулт” на НК „ЖИ”, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 14544.18 лв., лихва за забава за периода 01.01.2006 г. – 24.02.2011 г.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, формулирани както следва:
„Съществуват ли лица или група лица в Р България, за които законовата презумция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не се прилага при извършен от тях деликт и възникнало непозволено увреждане от този деликт?„ ; „Следва ли съдът да се произнесе в мотивите си задължително за наличие или оборена презумция за виновност на деликвента, предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД при разглеждане на иск за непозволено увреждане?” ; „В кой момент и при какви случаи следва да се изисква доказване на квалифицирана вина от пострадалия при извършен деликт спрямо него?”.
По първия въпрос въззивният съд не се е произнесъл и за това с въвеждането му страната не мотивира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС /ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/ общото основание е правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда. Цитираният въпрос /съществуват ли лица, за които презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не се прилага/ е формулиран въз основа на твърдение на ищеца за извършен от управителя на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, [населено място] деликт. Като въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл и поставянето му не произтича от решаващи изводи в обжалваното решение, а от твърдение на ищеца същият не отговаря на характеристиките на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочени по – горе. Поради това с него страната не обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно не въвежда общо основание за допускане на касационен контрол, обстоятелство представляващо достатъчно основание само по себе си за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. В случая становището на касатора за необходимостта от точно прилагане на ППВС № 4/1975 г., т. 1 не релевира допълнително основание за допускане на касационен контрол при липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият въпрос не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтича от конкретно правно разрешение на въззивния съд, а от становище на страната за непроизнасяне на съда по приложението на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по цитирания въпрос не е съобразено с разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, съгласно които общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК се формира единствено по въпрос, разгледан от съда, относим към предмета на делото и обосновал решаващите му изводи. Въпрос, който не съдържа посочените характеристики не е релевантен, а с въвеждането му не се обосновават предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което и по отношение на него следва да се приеме липсата на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложението не е мотивирано допълнително основание по разпоредбата във връзка с този въпрос. Страната твърди, че е представила към жалбата си „неправилни решения на съдилищата”, които били в подкрепа на становището й. С настоящето приложение, с което препраща към касационната си жалба, в която излага основания по чл. 281, т. 3 ГПК, без да мотивира твърденията си за отклонение на въззивния съд от задължителна или казуална съдебна практика и без да формулира правен въпрос, релевантен за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, страната не мотивира основания за допускане на касационен контрол. Актовете, за които същата твърди, се са „неправилни решения на съдилищата” /решение по гр. дело № 2457/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр. дело № 8375/2010 г. на Софийски районен съд, решение по гр. дело № 13761/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр. дело № 6085/2012 г. на Софийски районен съд, по гр. дело № 23524/2009 г. не се сочи делото на СГС и няма данни има ли съдебен акт по него и влязъл ли е в сила / биха били основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, ако е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и съдържат правни разрешения, противоречащи на приетите от въззивния съд в решението, предмет на настоящата касационна жалба. В случая, както се изложи по – горе с поставения въпрос касаторът не е обосновал общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а и видно от собствените му доводи същият поддържа, че съдилищата, постановили цитираните актове „са допуснали идентични нарушения”. Само съдебна практика, която обективира разрешения, противоречащи на обоснованите в обжалваното въззивно решение по чл. 45, ал. 2 ЗЗД релевира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, докато в настоящия спор решенията, на които се позовава жалбоподателя не съдържат изводи, от които въззивния съд се е отклонил. Предвид изложеното следва да се приеме, че и по този въпрос не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос е общ / при какви случаи следва да се изисква доказване на квалифицирана вина от пострадалия при извършен деликт спрямо него /, тъй като засяга всички възможни хипотези на доказване на елемент от спорното право, а не разглеждания случай, при който твърденията са за преследване на конкретни неслужебни цели от издалия процесната заповед. Така формулиран въпросът е общо теоретичен, излизащ извън конкретния предмет на делото и несъобразен с решаващите мотиви в обжалваното решение за недоказаност на конкретен личен мотив за процесното уволнение. За това с него страната не обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е обосновал и допълнително основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид изложените съображения за липсата на противоречие между изводите на въззивния съд и цитираните по – горе въззивни и първоинстанционни решения по приложението на закона, а също така и предвид обстоятелството, че в тези решения се третира един и същи случай за умишлено противоправно прекратяване на трудов договор с ответника със заповед № 119/07.02.2002 г. на генералния директор на ДП „Н. „Ж.”, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение по гр. дело № 4009 /2002 г. на Софийски районен съд, във връзка с който ищецът е водил дела по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД за различни имуществени вреди и за различни периоди от време. Или в случая липсват противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпрос. Предвид изложеното следва да се приеме, че и с този въпрос касаторът не е релевирал предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за нищожността на заповед № 119/07.02.2002 г. на генералния директор на ДП „Н. „Ж.” е бил предмет на спор, но не по настоящето дело, а по гр. дело № 4009 /2002 г. на Софийски районен съд, приключило с влязло в сила решение и за това с повторното му въвеждане жалбоподателят не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не мотивира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и поради това, че посочения въпрос не е съобразен с решаващите мотиви на Софийски градски съд, който с оглед предмета на делото се е произнесъл по спора за недобросъвестно използване на служебно положение от представител на работодателя при провеждане на процесното уволнение и е констатирал, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била призната за незаконна, поради нарушена процедура при издаването й, но е приел че по това нарушение не е доказан личен мотив за уволнението или преследване на други неслужебни цели от издалия заповедта директор. Претендираните от ищеца, сега касатор имуществени вреди се основават на твърдение за преследване на неслужебни цели от представителя на работодателя, прието за недоказано въз основа на мотиви, по които не е поставен правен въпрос и не е обосновано допълнително основание за допускане на касационен контрол. Такива основания не са обосновани и по презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както се изложи и по- горе. Не са основания по чл. 280, ал. 1 ГПК оплакванията за неправилност на въззивното решение, тъй като относимостта им е в производство по чл. 290 ГПК, а тяхното въвеждане в приложението, както е процедирал касатора не мотивира предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсва мотивирано приложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната в законодателството и обществените условия, съответно при твърдение за липса на съдебна практика чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им / касаторът не е съобразил разрешенията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС /.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1633 от 09.03.2015 г. по гр. дело № 13294/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – В въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: