О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 30.01.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 470 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/К./, [населено място], срещу определение от 06.11.2014г. по гр.д. № 1804/2013г., по описа на Софийски апелативен съд, с което се разрешава да се извърши плащане от запорираната сметка на Л. Г. Л. в ТБ „Д.” на сумата от 19200 лв. с ДДС по банковата сметка на Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници”.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят заявява, че не е налице основанието по чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД/отм./, доколкото в процесния случай е извършено заплащане на адвокатско възнаграждение преди приключване на делото в последна инстанция, респективно преди да е извършена работата. Представя изложение, в което сочи правни въпроси, като твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба Л. Г. Л., чрез процесуалните си представители адв. В. М. и адв. Я. Д., оспорва подадената жалба като неоснователна. Заявява, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 23, ал. 2 ЗОПИДППД /отм./. Обжалваното определение е постановено за първи път от въззивния съд и следователно за проверката му в настоящото производство не се изисква да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че плащане от запорираната банкова сметка на Л. Г. Л. за адвокатско възнаграждение, с размер под установения в Наредба № 1 на ВАС минимум, попада в обхвата на чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД/отм./ и договореният хонорар представлява разноски във връзка с производството по делото.
Решаващите изводи на съда са правилни и законосъобразни и съответстват на задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (Определение № 593 от 21.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3042/2014 Г., ГК, ІV г.о. на ВКС). Съгласно чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД (отм.), съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за заплащане на разноски във връзка с производството по него. Несъмнено, в разноските за производството по закона се включват всички съдебни разноски, в т. ч. държавни такси и адвокатски възнаграждения. Същевременно, необходимостта имуществото да служи като обезпечение при евентуалното уважаване на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) задължава съда да извърши преценка за размера на необходимите разноски, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определя в размер, съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това са необходими за производството разноски, поради което за да бъде освободено имущество на тази стойност не е необходимо молителят да представи сключения вече договор с адвокат – средствата са му необходими именно, за да сключи договор за правна помощ. Ето защо и не се изисква делото да е приключено, за да бъде изплатен договореният адвокатски хонорар, каквито са твърденията на жалбоподателя.
Като е съобразил изложеното, Софийски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Останалите доводи и съображения на жалбоподателя са ирелевантни за настоящото производство и по тях съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.11.2014г., по гр.д. № 1804/2013 г., по описа на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: