О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София, 17.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3300/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адв.М.К., срещу въззивно решение №36 от 13.02.2013г. на Х., постановено по в.гр.д.№ 39/2013год. С това решение е потвърдено решение №501 от 13.11.2012г., постановено по гр.д. № 1106 по описа за 2012г. на РС – [населено място], в частта, с която са уважени предявените от П. К. Г. против [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед № 281/ 07.05.2012г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник машинист – локомотивен ІІІ гр.” в локомотивен район Д. към [фирма] [населено място] ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, в размер на сумата от 1120,96 лева за периода от 01.06.2012г. до 01.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 25.07.2012г., до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса, уточнен от съда, “за да е законосъобразен извършеният от работодателя подбор по чл.329 КТ необходимо ли е последният да е посочил критериите за оценка и съдържанието на отделните показатели за оценяване” в противоречие със задължителната практика на ВКС. Основанието се поддържа с оглед твърдението, че според касатора вследствие неправилен анализ на доказателствата съдът е достигнал до неправилен и необоснован извод, че извършеният подбор е незаконосъобразен. Касаторът се позовава на Решение №525 от 21.06.2010г. на ВКС по гр.д.№1446/ 2009г., ІV ГО, и на Решение № 187 от 05.03.2010г. по гр.д.№3912/2008г. на ВКС, ІІІ ГО. В контекста на оплакването си за необоснованост на въззивното решение поддържа наличието на основанието по чл.280 т.1 ГПК и във връзка с въпроса за задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази правилата на логиката.
Ответната страна [фирма] взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд , поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ , въззивният съд е приел, че извършеният от работодателя подбор, не е съобразен с изискванията за законност , визирани в чл.329 КТ. За да обоснове този си извод е приел, че в нормата на чл.329 КТ законодателят е предвидил в кумулативна даденост и с еднаква по степен важност два критерия – квалификация и ниво на изпълнение на работата; че в процесния случай това равенство между критериите не е спазено, тъй като за единия – ниво на изпълнение на работата, са предвидени максимален брой точки двадесет, а за втория критерий – максимален брой точки – четири; че от анализа на доказателствата, събрани във връзка с оспорения от ищеца протокол за извършен подбор, е установено наличието на субективизъм при извършване на подбора, тъй като при извършен подбор на 24.02.2012г. от идентичен състав на комисия по подбора на ищеца са дадени максималният брой точки двадесет по критерия ниво на изпълнение на работата, а при процесния подбор, извършен на 04.05.2012г. от същата комисия са му дадени едва 4 точки; че от показанията на свидетелите , посочени от ответника не са установени обстоятелства, които да сочат причините, поради които е дадена такава ниска оценка , нито такива, които да обуславят кардинална промяна в оценката, дадена при предходния подбор; че от съвкупния анализ на доказателствата е установено, че нивото на изпълнение на работата от ищеца е значително по-високо от това на останалите на работа лица, които са били и с по-ниска квалификация. На следващо място въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно и поради това, че в процесния случай е установена несъмнено липсата на реално съкращаване на щата, тъй като след промяната на щатното разписание за заеманата от ищеца длъжност са били предвидени четиринадесет бройки, а реално заетите след уволнението бройки на тази длъжност са седемнадесет.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на Т. № 1/2009 г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед посочената дефинитивност не могат да се третират като релевантни поставените от касатора въпроси, тъй като те нямат правен характер по смисъла на Т. № 1/2009г., а са формулирани от касатора в контекста на становището му, изведено от доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неправилен анализ на доказателствата и неспазване правилата на логиката, имащ за последица неправилни и необосновани изводи на решаващия съд. Тези доводи са ирелевантни към производството по чл. 288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл. 281 ГПК.
При липсата на общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване ВКС не дължи произнасяне по наличието или не на специфичната такава, поддържана от касатора.За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че позоваването на цитираните по-горе решения на ВКС е неуместно, тъй като касаят произнасяне по искове за защита срещу незаконно уволнение, но при различна фактическа обстановка, третират въпроси, които не са разглеждани от въззивния съд с решението, предмет на настоящото дело и не могат да обосноват извод за наличие на противоречие в твърдения от касатора смисъл.
В обобщение следва да се посочи и това, че въпросите на касатора се свеждат до неаргументирано оспорване на правните изводи на съда и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Касаторът привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставени те не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и в полза на ответника по касационната жалба, тъй като липсват доказателства за реално сторени такива в касационното производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №36 от 13.02.2013г. на Х., постановено по в.гр.д.№ 39/2013год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: