О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 21.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7031 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Социално подпомагане”-Б., представлявана от директора д-р С. М., приподписана от старши юрисконсулт Н. С. и по касационна жалба от С. Ц. Ц. ,чрез пълномощника й адв.Г. Н., насочени срещу решение № V-108/19.07.2013 г. по гр.д.№1111/2013 г. на Бургаския окръжен съд, V гр.въззивен състав.
Ответниците по касационните жалби Г. И. П. и Р. П. П. не изразяват становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба от Дирекция „Социално подпомагане”-Б. е недопустима, като подадена от ненадлежна страна. Само в ограничен кръг съдебни производства по Закона за закрила на детето /ЗЗД/ дирекция „Социално подпомагане” може да бъде страна. Като процесуален субституент тя може да предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права или да встъпи като страна във вече заведени такива производства,съгласно чл. 21 ал.1 т.14 ЗЗД. В предвидени от закон случаи тя може да представлява детето според разпоредбата на чл.15 ал.7 ЗЗД, като директорът определя лицата, които да изпълняват функциите на представител.По всяко друго съдебно дело,по което се засягат интереси на дете, дирекция „Социално подпомагане” следва да бъде уведомена и чрез свой представител изразява становище или предоставя доклад, съгласно чл.15 ал.6 ЗЗД, т.е. изпълнява консултативни функции.Такова е съдебното производство и по настоящото дело. В него дирекцията не е страна и поради това не разполага с процесуалната възможност да подава жалби срещу постановените съдебни актове.Поради изложеното касационната жалба на дирекция „Социално подпомагане”-Б. следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба подадена от ответницата С. Ц. Ц. е допустима, като подадена в законовия срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие,но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № VІІІ-462/21.03.2013 г. по гр.д.№4846/2012 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения между ответниците по касационната жалба, като баба и дядо и детето А. И. П. и вместо него е определил следния режим: през първите два месеца от влизане на решението в сила всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до 12 часа личните контакти се осъществяват в сградата на дирекция „Социално подпомагане”-Б. в присъствието на социален работник. На тези срещи не присъстват майката-касатор в настоящото производство ,бащата и бабата по майчина линия. Майката е задължена да осигури присъствието на детето за провеждане на срещите ,в указаните дни и часове, до сградата на дирекцията, като упълномощи трето лице, различно от бабата по майчина линия, което да извършва действията по предаването му на ответниците по касационната жалба, в присъствието на социалния работник и връщането му обратно след приключване на срещите, в присъствието на социалния работник, в 12 часа, пред сградата на дирекцията. След изпълнението на тези мерки, включващи общо четири срещи, режимът се осъществява по следния начин: всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 17 часа,като на срещите не присъстват майката, бащата и бабата на детето по майчина линия, а предаването и връщането се осъществява , като в 10 часа лице упълномощено от майката и което е различно от бабата по майчина линия, предава детето на ответниците по касационната жалба , пред входа на жилищната сграда, в която се намира жилището на майката и детето; в 17 часа ответниците по касационната жалба предават детето на упълномощено от майката лице, различно от бабата по майчина линия, отново пред входа. Решението в останалата част за разноските е потвърдено. Отхвърлено е искането на ответниците по касационната жалба за допълнително присъждане на разноски и като необжалвано в тази част решението е влязло в сила.За да постанови този резултат, въззивният съд е приел следните фактически и правни изводи: сега действащата разпоредба на чл. 128 СК не предвижда като условие за допустимост на иска твърдения и доказателства за създавани пречки за личните контакти с бабата и дядото на детето. Независимо от това ответниците по касационната жалба са навели доводи за прекъсване на вижданията с него след развода на родителите, а касаторката не се е отзовала на нотариалната покана, която й отправили. Искът не е преждевременно предявен, тъй като контактите на бабата и дядото не са обвързани с режима на лични отношения със сина им- родителя, който не упражнява родителските права.Позовал се е на задължителна съдебна практика- решение № 672/18.10.2010 г. по гр.д.№914/2010 г.,ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и на решения по гр.д.№1948/2008 г. и по гр.д.№5358/2007 г. на ВКС. Според разрешенията в тях, при регламентиране режима на лични отношения, водещ е интересът на детето, то не следва да се отчуждава от близките си, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Приел е също така, че следва да намери приложение и ППВС № 1/1974 г. относно режима на лични отношения между родители и деца, с което е дадено разяснение,че трябва да се създаде нормална обстановка за поддържането им, а не да стават допълнителен източник на недоразумения и спорове. Родителите на детето са разведени, като на бащата-син на ответниците по касационната жалба, е определен режим на лични отношения с него всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 17 часа и десет дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.Този режим е временно ограничен от издадена съдебна заповед за защита на детето и майката.На бащата е забранено да приближава жилището им в [населено място], местата за социални контакти и отдих и учебно –възпитателните институции, за срок от десет месеца. Налице е висящ спор за изменение режима на лични отношения на детето с бащата, по който е постановено определение за привременни мерки. С последното е определен следния режим: всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда от 16,20 до 17,20 часа, при който срещите се провеждат в дирекция „Социално подпомагане” , в присъствието на социален работник, а майката осигурява лице, което да води детето и да го придружава през времетраенето им. Прекратено е досъдебно производство,образувано по сигнал на касаторката за извършено престъпление по чл.149 ал.5 т.4 НК,както и досъдебно производство по сигнал на бащата за извършено престъпление по чл. 187 НК,от които деяния е пострадало детето.Спорен по делото е въпросът дали е в негов интерес да контактува с дядо си и баба си по бащина линия. До развода на родителите , в периода май 2008 г.- май 2011 г. ,то е било отглеждано преимуществено от баба си по бащина линия, която не преустановила грижите дори когато била болна и в този период от време ответниците по касационната жалба се привързали много към него.Направен е извод, че те имат необходимите качества да го отглеждат и възпитават.Не е възприето мнението на психолог, ангажиран от майката, което е изложено пред дирекция Социално подпомагане-П., по причина, че С., където практикува не е лицензирано за работа с деца.Според неговото становище контакт с роднините по бащина линия е нежелателен за детето с оглед евентуално негативно въздействие върху психиката му, ако отключи спомен за непристойните действия на бащата. Прието е също така, че този риск не е свързан с поведението на ответниците по касационната жалба, а с поведението на бащата, но че то не е установено с влязла в сила присъда. Наличните данни в един от докладите за индикации за формирано негативно отношение у детето към неговите баба и дядо следва да се отчетат при конкретното регламентиране на отношенията им, но те не се отразяват на интереса на детето да контактува с тях. Разширяването на роднинския кръг ще допринесе за емоционалната му устойчивост и ще е в негов интерес. Конкретният режим трябва да бъде по-ограничен, чрез постепенна и плавна адаптация към роднинския кръг, щадяща психиката му, първоначално с помощта на социален работник.Поради обтегнатите междуличностни отношения на страните, тези срещи не следва да се провеждат в присъствието на майката и бабата по майчина линия .Прието е също така, че е възможно определяне на работно време на социалния работник извън работните дни, в съответствие с възможността ,предвидена в чл. 17 ал.3 от У. правилник на АСП. На този етап режимът следва да се осъществява без преспиване и без десетдневен летен период при ответниците по касационната жалба.
В изложението по чл. 204 ал.3 т.1 ГПК касаторката извежда следните въпроси:
-по какви критерии следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на детето като условие за определяне режим на лични контакти между него и разширения семеен кръг по смисъла на чл. 128 СК.При решаване на този въпрос необходимо ли е да се изследват отношенията между сина на ищците и детето и следва ли изследването да бъде с приоритет в случаите на извършено насилие от бащата срещу детето, за което е понесъл отговорност по ЗЗДН и при наличие на данни и разследване за извършено от бащата сексуално насилие над детето;
-необходимо ли е при преценката за моралния и възпитателския капацитет на ищците и на основателността на иска по чл. 128 СК въобще да се вземе предвид изразеното лично от малолетното дете нежелание да се среща с тях и споделените от него случаи на насилие от бабата и дядото над него, в изслушването му от съдия и психолог,извършено по друго дело,протоколът от което е допуснат като доказателство по делото,както и от показанията на разпитаните свидетели, изразеното чрез посочените доказателствени средства мнение на детето следва ли да бъде взето пред вид;
-необходимо ли е режимът на лични контакти на ищците с детето да се определи в рамките на режима на лични отношения с бащата; при положителен отговор подлежи ли на доказване обстоятелството,че бащата препятства контакт на своите родители с детето,в рамките на определения му режим на контакти и доказването му предпоставка ли е за основателността на иска. Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като счита,че в съдебната практика не е даден отговор на тези въпроси, че решаването им би допринесло за точното прилагане на закона и развитие на правото в хипотези, в които е установено, че синът на ищците упражнява насилие над детето, поради което контактите му са силно ограничени и възможността искът по чл. 128 СК да се предявява с цел осигуряване на допълнителен контакт на бащата с детето, което би представлявало злоупотреба с процесуални права и заобикаляне на закона.
С така формулираните първи и трети въпрос касаторката не обосновава общо основание по чл.280 ал.1 ГПК ,тъй като не ги е поставила във връзка с приетите разрешения от въззивния съд за определяне режим на лични отношения между бабата, дядото и детето с оглед интереса на последното, а с оглед собствената си виждания за това и в контекста на становището й за неправилност и необоснованост на решението поради неправилен анализ на доказателствата по делото. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, по който съдът се е произнесъл и е обусловил правните му изводи по конкретното дело. Когато въпросът е относим към становищата на страните , с него не се релевира общо основание за допускане на касационно обжалване.Общо основание за допускане на касационно обжалване не е обосновано и с втория формулиран въпрос, същият не е релевантен, тъй като по него въззивният съд не се е произнасял. Не е аргументирано и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Не може да бъде споделено становището на касаторката за липса на съдебна практика относно иска по чл. 128 СК. Освен задължителната съдебна практика , на която въззивният съд се е позовал , налице са и множество други решения на ВКС- решение № 525 / 29.06.2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 412 / 7.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., решение № 209 /13.02.2009 г. по гр. д. № 5358/2007 г., IV г. о. и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на дирекция „Социално подпомагане”-Б. срещу решение № V-108/19.07.2013 г. по гр.д.№1111/2013 г. на Бургаския окръжен съд, V гр.въззивен състав като недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-108/19.07.2013 г. по гр.д.№1111/2013 г. на Бургаския окръжен съд, V гр.въззивен състав по касационна жалба от С. Ц. Ц..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: