О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 13.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5774/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 2988 от 30.04.2014 г. по гр. дело № 13564/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – А въззивен състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] поддържа становище, че касационната жалба не отговаря на условията, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение № ІІ – 57 – 197 от 2013 г. по гр. дело № 24325/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ гражданска колегия, 57 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 203 от Закона за водите, за заплащане на сумата 20000 лв., представляваща част от цена в размер на 558596.62 лв. за консумираната и незаплатена ВиК услуга за периода от 26.06.2008 г. до 08.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /08.06.2011 г./ до окончателното й изплащане и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на сумата 3540 лв., като е присъдил разноски в размер на сумата 3060 лв. в полза на въззиваемия. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че [фирма] има качеството потребител на предоставени ВиК услуги от ищеца [фирма] по силата на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. В мотивите са развити съображения, че по делото не е установено валидно възникване на сервитутно право за прокарване на водопровод до имота, ползван от ответното дружество, за инсталиране в имота на водомерна шахта и намиращия се в нея водомер, като в тази връзка са разгледани нормите на чл. 193 ЗУТ, чл. 210 и чл. 153 ППЗТСУ /отм./ и е констатирано, че шахтата и водомера не са монтирани в имота, ползван от ответника потребител, а на 900 – 950 м. извън неговата граница и на 90 м. извън границата на парк „Врана, в чиито очертания се намира имота на ответника по иска. Съдебният състав е приел, че е нарушен чл. 11, ал. 3 от цитираната по – горе наредба, както и е посочил, че доводи за точно и правилно разположение на водомера, както и за неговия характер индивидуален или общ не могат да се черпят от представените с въззивната жалба решение по адм. дело № 8303/2012 г. на Върховен административен съд, 5 членен състав, с което се оставя в сила решение по адм. дело № 3205/2011 г. на Върховен административен съд, състав на ІV отделение. Съображенията по този въпрос са, че с обвързваща сила на пресъдено нещо се ползва единствено диспозитива, но не и мотивите на влязлото в сила съдебно решение, а в конкретния случай обвързващото действие се разпростира относно постановеното отхвърляне на жалбата, подадена от [фирма] срещу решение № 115/03.02.2011 г. на Комисия за защита на конкуренцията, с което е било прието, че няма допуснато нарушение на чл. 21, т. 1 и т. 5 от Закона за защита на конкуренцията от [фирма], което нито злоупотребява с монополно положение, като уврежда потребителя чрез налагане на продажни цени или други нелоялни търговски условия, нито е необоснован отказът му да доставя услуга. За да приеме, че искът за заплащане на консумираната и незаплатена ВиК услуга е неоснователен и недоказан въззивният съд е обосновал съображението, че неправилното разположение на водомера и шахтата извън водоснабдявания имот създава възможност за външна намеса върху данните на отчитащото измервателно устройство, както и за общо ползване на доставяното количество вода и от други потребители за съседни имоти, наред с ответника. Друг мотив, обусловил решението за неоснователност на иска е съображението за това, че отчетените данни за доставена ВиК услуга се установяват само от едностранно съставени от ищеца фактури, представляващи частни свидетелствуващи документи, данните в които са оспорени и се нуждаят от подкрепа с преки доказателствени средства, каквито не са представени. Според въззивният съд съдебно – счетоводната експертиза установява правилността на изчисленията на база отчетените стойности, но не и действителното доставено количество.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени два въпроса, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на чл. 302 ГПК и чл. 193 ЗУТ и които са формулирани, както следва:
„1.1. При наличие на влязло в сила съдебно решение на административен съд следва ли при произнасяне от страна на гражданския съд да има предвид мотивите на административния съд ?”;
„2.1. В случай, че е налице хипотеза на чл. 193 ЗУТ в чия тежест е учредяване на право на прокарване на водопроводно трасе ?”.
По първия от поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл, като е изложил мотиви по тях, но касаторът не е представил мотивирано изложение на допълнителните основания с оглед, на които иска допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При твърдение, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона жалбоподателят трябва да посочи съдебна практика, която е формирана в резултат на неточно приложение на закона и да обоснове, защо даденото с нея тълкуване на конкретни правни разпоредби е неправилно или ако счита съществуващата по въпроса съдебна практика за неактуална, да обоснове правилното според него тълкуване на закона, произтичащо от промяната на правната уредба. В тази връзка касаторът не е съобразил разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4 и не е изложил допълнително основание в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона. Липсва мотивирано изложение на допълнително основание и в другата хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – „развитие на правото”. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4 при същата хипотеза липсва съдебна практика по приложението на конкретни норми и жалбоподателят по въпросите, които въвежда, като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да посочи тези разпоредби, като обоснове тяхната непълнота, неяснота или противоречивост, за да се създаде практика по прилагането им. Касаторът не се е позовал на съдебна практика по поставените въпросите в приложението към жалбата, не е изложил доводи за непълнота, неяснота или противоречивост на чл. 302 ГПК. Поради това следва да се приеме, че по въведения въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По втория от цитираните въпроси въззивният съд не се е произнесъл. В обжалваното решение са изложени мотиви на Софийски градски съд за това, че по делото не е установено валидно възникване на сервитутно право по чл. 193 ЗУТ за прокарване на водопровода до имота, ползван от ответното дружество, както и за инсталиране на водомерна шахта и водомер, но не са обосновавани изводи в чия тежест е учредяването на право на прокарване на водопроводно трасе. Въпрос, който въззивния съд не е разглеждал и по който не е формирал правни разрешения не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС липсата на общо основание – правен въпрос по предмета на делото, разгледан от съда и обусловил изхода на спора е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. А в случая такива допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са въведени в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК чрез посочване на обстоятелствата, подробно изложени по – горе във връзка с предходния въпрос и разяснени в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 4. Ето защо се налага извода, че и с този въпрос касаторът не е релевирал основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2988 от 30.04.2014 г. по гр. дело № 13564/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – А въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: