О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 17.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3047/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. С. К. срещу решение №190 на Пловдивски окръжен съд, постановено на 04.02.2013г. по в.гр.д.№ 3755/2012г., с което е потвърдено решение № 3762/24.10.2012г., постановено по гр.д.№ 20 307/2011г. по описа на Пловдивски районен съд. С последното са отхвърлени предявените от Ж. С. К. обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против [фирма]- П..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е обосновал извод, че уволнението е законно, тъй като е допуснато нарушение на чл.193 КТ. Поддържа се, че е налице основанието по чл. 280 ГПК поради противоречие на въззивното решение с трайната и установена практика на ВКС по идентични казуси и във връзка с уточнения от съда въпрос: спазена ли е процедурата по чл.193 КТ, ако обясненията са поискани от работника по разпореждане не на лицето, представляващо работодателя, а от друг работник/служител. Счита, че въззивното решение противоречи на : 1.Решение № 678 от 24.Х.1988 г. по гр. д. № 415/88 г., III г. о., в което е прието, че дадените пред прокурорски органи обяснение не освобождава работодателят от задължението да изиска обяснения във връзка с дисциплинарното производство от работника преди дисциплинарното му уволнение; 2.Решение № 360 от 11.05.1998 г. на ВКС, III г.о, в което е прието, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят /или упълномощено от него лице/ е длъжен да изслуша работника; З.Решение № 398 от 25.02.2002 г. на ВКС по гр.д.№ 748/2001 г., III г.о., в което е прието, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника и фактът на поискване на обясненията може да се установява с всички допустими доказателствени средства; 4. Решение от 31.03.2009 г.на ОС – Русе по гр.д.№ 196/2009 г., ведно с отменящото го Решение № 361 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1471/2009 г., IV г.о. – и двете решения са извън обхвата на съдебната практика по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, тъй като първото решение е отменено от състав на ВКС поради процесуални нарушения и спорът не е решен по същество от касационната инстанция, а делото е върнато за ново разглеждане; 5.Решение № 419 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2009 г., IV г. о., ГК, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е прието, че обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ трябва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание, а не поради други обстоятелства или друг повод, защото те са обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще, а след това работодателят трябва да прецени и деянието какво нарушение представлява и дали може да се квалифицира като „нарушение на трудовата дисциплина“, за да наложи и съответното наказание.
Ответната страна [фирма]- П. не взема становище
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че след като е било открито дисциплинарното производство спрямо Ж. С. К. и преди да бъде постановена заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание са му поискани обяснения от ръководителя на отдел “Човешки ресурси”, на когото работодателят е делегирал правомощие да изиска обясненията във връзка с дисциплинарното производство; че такива обяснения са дадени и са съобразени при издаване на заповедта от работодателя;че същата е издадена от компетентния орган и е мотивирана ; че са установени визираните в заповедта дисциплинарни нарушения, както и, че наказанието е съответно на тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина. Съобразно изложеното е счел уволнението за законосъобразно .
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на Т. № 1/2009 г./, а изведеният такъв от изложението и уточнен от съда не е обуславящ правната воля на съда. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: Относно материалноправния въпрос изпълнено ли е изискването на чл. 193, ал. 1 КТ когато обясненията не са поискани лично от законния представител на работодателя, е налице задължителна практика на ВКС – Решение по гр.д.№1687/2009г. ІІІ ГО , в която е прието, че няма пречка субектът на дисциплинарната власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на нарушението по реда на чл. 193 КТ. Достатъчно е обясненията да са получени от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. В този смисъл е и решение № 2112 от 06.01.2006г. по гр.д. № 1633/2003г. ІІІ г.о. ВКС. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика. Що се отнася до доводите за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №190 на Пловдивски окръжен съд, постановено на 04.02.2013г. по в.гр.д.№ 3755/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: