О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1236
гр. София, 10.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на трети октомври двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4090/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. А. С. чрез адвокат И. И. против решение № 215 от 25.03.2013 г. по гр. дело № 145/2013 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът Д. К. Д. чрез адвокат Т. В. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който са развити съображения за липсата на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което състав на Русенски окръжен съд е потвърдил решение № 2003 от 27.11.2012 година по гр. дело № 9085/2011 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. А. С. против Д. К. Д. иск за заплащане на сумата 8057 лв., представляваща дължима сума за подобрения и мебели по договор от 02.06.1995 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2011 г. до окончателното плащане и е осъден С. А. С. да заплати на Д. К. Д. сумата 960 лв., деловодни разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните съображения: по договор, сключен на 02.06.1995 г. страните са уговорили, че изброените в приложението към договора подобрения в апартамента на Д. К. Д. са направени от и със средства на С. А. С., а мебелите в жилището са собственост на последния; в договора е отразена клауза, съгласно условията на която при разваляне на договора за прехвърляне на имота срещу гледане на Д. С. С., Д. К. Д. дължи на С. А. С. заплащане на подобренията по пазарната им цена в момента на плащането; с нотариален акт № 24, т.ХІ, д. № 3276/1995 г. на нотариус при Р. Д. К. Д. е прехвърлил на внука си Д. С. С., действащ със съгласието на баща си, С. А. С. апартамент „Б”, находящ се в [населено място], [улица], блок „Г. Д.”, етаж 1 срещу задължението на приобретателя, след навършване на пълнолетие да поеме гледането на прехвърлителя и при нужда на баща си, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи; с влязло в сила решение по гр. дело № 777/2009 г. по описа на Р., сключения с нотариален акт № 24, т.ХІ, д. № 3276/1995 г. на нотариус при Р. договор е развален поради неизпълнение; договорът, установяващ, че подобренията в процесния апартамент са изработени от ищеца е по чл. 25 ЗЗД, същият е валиден и е породил действие със сбъдване на условието, посочено в него – разваляне на договора за гледане и издръжка по съдебен ред, по иск на Д. К. Д.; ищецът не е доказал, че процесните подобрения са налице, тъй като е установено, че в имота има подобрения, но те не са претендираните от ищеца; дори и да са били доказани, тези подобрения са изгубили своята стойност, като морално остарели.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е поставил правен въпрос, въпреки че твърди, „че е налице материално правен въпрос по който съда се е произнесъл, който е от значение за точното прилагане на закона”. Изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, а именно: неправилно съдът е приел, че направените подобрения и вещи, предмет на договора са недоказани по размер; касаторът счита, че от снимковия материал, който е представил по делото се установявало, че процесните подобрения са съществували; С. С. бил вложил средства в апартамента на бившия си тъст в размер по – голям от сегашната им оценка; в експертизата вещото лице било изчислило, с колко се е увеличила стойността на жилището на Д., което според ищеца доказвало, че искът е основателен. Оплаквания, изразяващи субективни становища на страните и изразяващи несъгласието им с изводи на въззивния съд по доказаността на факти не релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а засягат оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. В настоящият случай касаторът е развил в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, представляващи друг вид касационни основания, които се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК, тъй като обсъждането им се предпоставя от допускане на касационното обжалване, т.е. обсъждането им в производство по чл. 288 ГПК е недопустимо. Следователно с въвеждането на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК в приложението към касационната жалба не се релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. От друга страна непосочването на правни въпроси от значение за изхода по делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителни основания за това. В случая не са изложени нито общи, нито допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, чиято характеристика е разяснена в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 – 4. Въвеждането на мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК е задължение на касатора. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда тези основания от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването и необосноваването им има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Русенски окръжен съд. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 120 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 от 25.03.2013 г. по гр. дело № 145/2013 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. А. С. да заплати на Д. К. Д. направените разноски за настоящето производство в размер на сумата 120 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: