О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1257
гр. София, 14.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети октомври двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4565 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, [населено място] срещу решение № 214 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 152/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът С. С. С. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излага становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение окръжният съд се е произнесъл по предявените от С. С. С. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, [населено място] искове по чл. 344, ал.1, т. 1- 3 КТ, както следва: потвърдил е решение № 1044 от 26.10.2012 г. по гр. дело № 2755/2012 г. на Великотърновски районен съд за уважаване на претенциите, имуществената претенция до размер на сумата 2616.73 лв. с лихва от 04.07.2012 г. до окончателното изплащане, включително относно заплащане на разноски от ответника по исковете по сметка на първоинстанционния съд в размер на 264.66 лв.; отменил е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за разликата между 2616.73 лв. до 3014 лв. и е присъдил на ищеца още 397 лв.; потвърдил е първоинстанционното решение в останалата част, като е осъдил ответника по исковете да заплати на ищеца 400 лв. разноски, направени във въззивната инстанция. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че работодателят е следвало да направи подбор по чл. 329 КТ с оглед основанието за уволнение – съкращаване на щата за процесната длъжност „главен специалист” от 3 бройки на 1 бройка, но не го е извършил. На комисията, назначена за извършване на подбор е изпратен протокол от агенцията с предварително написан текст, без членовете на същата комисия да са обсъждали някакви критерии за оценка на работниците и да са правили заключения за оценки. Съдът е приел, че реално не е направен подбор.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, без да излага въпросите, по които се е произнесъл окръжния съд, съставляващи общи основания по чл. 280, ал.1 ГПК, съответно хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, които формират допълнителни основания за допускане на касационен контрол. В приложението са отразени общи оплаквания за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Съгласно същите разяснения в цитираното тълкувателно решение, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора. В случая касаторът не е изложил правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а е посочил общи оплаквания за незаконосъобразност, които се отнасят до нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, т.е. съставляват друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 400 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 152/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, [населено място] да заплати на С. С. С. направените за настоящето производство разноски в размер на сумата 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: