О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 06.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело N 6733 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Р. И. Т. чрез пълномощника му адв.В. Й. срещу определение № 12 399/12.06.2014 г. по ч.гр.д.№2407/2014 г. на Софийски градски съд, търговско отделение.
В жалбата се прави оплакване,че неправилно въззивният съд е направил извод,че по делото е представено платежно нареждане от 23.10.2013 г. и от него е видно,че уговореното възнаграждение за адвокат в размер на сумата 1 100 лв. е преведено от ответника.Твърди,че този извод не кореспондира с доказателствата по делото.Действително в адвокатското пълномощно е отразено,че сумата за адвокатско възнаграждение е преведена по банков път,но не е представено доказателство за превода. Моли определението да бъде отменено.Претендира разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по основен материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК,според което когато в договора за правна защита и съдействие е посочено,че заплащането на адвокатското възнаграждение ще се извърши по банков път следва да се представят доказателства за това. Поддържа се допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Касаторът твърди,че изводът на въззивния съд,че по делото е представен платежен документ е необоснован,тъй като това не е сторено.Посочва,че на л.105 от първоинстанционното дело се намира пълномощното на адв.Б., но то не е придружено от платежно нареждане.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу определение,което подлежи на касационен контрол,както и постановеното по делото съдебно решение.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 02.12.2013 г. по гр.д.№1610/2013 г на Софийски районен съд, гражданско отделение, 54 състав в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя- касатор в настоящото производство, за изменение на определение от 25.10.2013 г.,постановено по същото дело, в частта за разноските.С него производството по делото е прекратено частично и са присъдени разноски съобразно прекратената част от исковете.Въззивният съд е счел за неоснователен довода,че съдебни разноски не се дължат, тъй като насрещната страна не е доказала,че ги е заплатила.Приел е ,че в договора за правна защита и съдействие е вписан начина на плащане-по банков път и като доказателство за извършеното плащане е представено банково бордеро.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на определението,постановено от въззивния съд.Касационното обжалване е уредено от закона като селективно.За да бъде касационната жалба селектирана, касаторът трябва да обоснове общо и допълнително основание за това.Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд,от значение за изхода на делото. В случая не е формулиран въпрос и следователно не е доказано наличието на общо основание.Оплакванията и твърденията на касатора са във връзка с обосноваността на направените от въззивния съд фактически изводи за това дали е извършено плащане . Същите могат да бъдат обсъждани след допускане на касационно обжалване,но не и във фазата по селекция.Касационният съд не може да формулира сам въпроса въз основа на оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Не е налице и отклонение от разрешенията в цитираното ТР. За пълнота на изложението следва да се посочи,че насрещната страна действително е представила банково бордеро за заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение,което се намира на л. 129 от първоинстанционното дело.
Касаторът е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото то не следва да бъде уважено.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 12 399/12.06.2014 г. по ч.гр.д.№2407/2014 г. на Соф5ийски градски съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: