О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр. София, 06.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1395/2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Р. И. от [населено място] чрез пълномощника й, адвокат Й. Г. М. срещу решение № 369 от 09.10.2012 г. по гр. дело № 1050/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответникът Д. Р. И. чрез пълномощника си, адвокат Г. П. П. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ГПК, като основание за допустимост на жалбата е неприложима.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбоподателката чрез процесуалния си представител, адвокат Й. Г. М. поддържа, че решение № 369 от 09.10.2012 г. по гр. дело № 1050/2012 г., с което Окръжен съд, [населено място] е потвърдил решение № 759 от 29.06.2012 г. по гр. дело № 5424/2011 г. на Великотърновски районен съд, осми състав за отхвърляне на искът й по чл. 31 ЗЗД против Д. Р. И. за унищожаване на договор за продажба на имот – апартамент в [населено място], предмет на нотариален акт № 64, дело № 32/2010 г. на нотариус С. К. с район на действие, района на В. е неправилно. Съдебният състав е приел, че ищцата е дееспособна, съответно не е поставена под запрещение и по време на атакуваната от нея сделка е могла да ръководи постъпките си. Изводите са обосновани със събраните по делото доказателства, включително съдебно – психиатрична експертиза. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е отразено следното:
„Спорът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, досежно правната квалификация – по чл. 26, ал. 2 ЗЗД или по чл. 31 ЗЗД.
В някои случаи се приема, че при сделката липсва съгласие между страните или е привидна.
В други случаи се приема, че сделката е нищожна поради това, че една от страните не е могла да разбира или да ръководи действията си.
В този случай е решение № 6 от 07.04.2010 г. по гр. дело № 5/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 444/20.07.2009 г. по гр. дело № 251/2008 г. на ІV г.о. на ВКС”.
Видно от цитираната част от приложението /останалата част съдържа единствено оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които следва да се квалифицират по чл. 281, т. 3 ГПК/, жалбоподателката не е изпълнила задължението си да формулира правни въпроси, като да отразяват правните разрешения във въззивното решение и тяхното отклонение от задължителната или казуална съдебна практика. С твърдението, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС относно правната квалификация на иска не се въвежда правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Определянето на правното основание на претенцията е дейност, чието осъществяване поставя за разрешаване различни правни въпроси, по които съдът достига до конкретни правни разрешения и същите следва да бъдат изложени от касатора с обосноваване на противоречието им с приетите съображения по приложената практика. Съдържанието на правния въпрос трябва да бъде конкретно и относимо към определени правни разрешения на въззивния съд, по които произнасянето е свързано с предмета на делото, а не общо тематично / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на О., т. 1/. Н. на въпроси е липса на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което води до липса на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, тъй като допълнителните основания се формират по въпроси, въведени с общите основания за допускане на касационно обжалване. ВКС не е длъжен и не може да извежда правните въпроси от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на О. /. Както се изложи и по – горе в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са въведени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а са направени общи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК, каквото е настоящето, а при разглеждане на касационната жалба по същество, при допускане на касационен контрол.
От тези съображения следва, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника направените разноски в настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 250 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 369 от 09.10.2012 г. по гр. дело № 1050/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
ОСЪЖДА М. Р. И., жив. [населено място], [улица], вх. „В” да заплати на Д. Р. И., жив. [населено място], [улица], ет. 2, ап. № 7 сумата 250 лева, разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: