О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
С., 30.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1399 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от П. Д. Н. и Д. Т. Н.,чрез пълномощника им адв.М. Х., срещу решение № 4786/28.06.2012 г. по гр.д.№16903/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав.
Ответниците по касационната жалба Ц. В. М.,Д. К. М. и С. К. Л. в писмен отговор подаден чрез пълномощника им адв. М. В. оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, но е процесуално недопустима поради цената на всеки предявените обективно и субективно съединени искове , която е под 5 000 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение от 25.05.2011 г. по гр.д.№13342/2008 г. на Софийски районен съд,34 състав и е върнал делото за произнасяне по предявените обективно и субективно съединени искове , при съблюдаване изложените в него мотиви досежно предмета и петитума на същите. Жалбоподателите са предявили обективно съединени искове по чл.50 ЗЗД, като притежатели в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот, представляващ пицария , намираща се в многоетажна сграда, срещу ответниците, които също в съпружеска имуществена общност притежават намиращ се над пицарията апартамент.Имотът на жалбоподателите бил наводнен от теч на гореща вода , възникнал в имота на ответниците,поради скъсване на мека връзка.В резултат били нанесени щети по имота, за отремонтирането на които ищците са претендирали сумата 12 152 лв., щети по обзавеждането на заведението, довели до обезценяването му в размер на 2 525 лв. и щети за отремонтиране на оборудването на заведението с ел.уреди, които били повредени, в размер на сумата 12 645 лв.Във всеки от така предявените искове са обособени отделни позиции ,които съставляват изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, съгласно чл.127 ал.1 т.4 ГПК, а не отделни искове.Претендирали са и сумата 1 950 лв. пропуснати ползи от неполучена наемна цена за времето през което заведението не е работило за извършване на ремонт.По този начин жалбоподателите са предявили три обективно съединени иска за обезщетяване на причинени вреди и един за обезщетяване на пропуснатите ползи.Исковата молба била оставена без движение с указания да се изложат фактически обстоятелства, от които да е видно как са съединени обективно и субективно исковете на жалбоподателите срещу ответниците, като в случай на разделна отговорност да се посочи отделна цена на иска на всеки ищец срещу всеки ответник в рамките на общо заявените суми.Жалбоподателите с допълнителна молба уточнили,че всеки от тях претендира от всеки ответник обезщетение по равно от първоначално посочените суми в размер общо на по 7 315 лв., от които 3038 лв. по първи раздел от исковата молба, 628,75 лв. по втори раздел и 3 161,25 лв. по трети раздел, както и по 487,50 лв.за пропуснати ползи.По този начин всеки от жалбоподателите е предявил по четири обективно съединени иска срещу всеки от ответниците. Първоинстанционният съд осъдил солидарно двамата ответници да заплатят по 9 250 лв. на всеки ищец обезщетение за причинени вреди и по 975 лв. обезщетение за пропуснати ползи,ведно със законната лихва от 29.02.2008 г.,когато е подадена исковата молба, както и по 2 292,80 лв. обезщетение за забава за времето от увреждането до датата на предявяване на исковата молба.Решението си за обезсилване на така постановеното първоинстанционно решение въззивният съд е мотивирал, като е приел,че указанието за разделяне на претенциите на ищците е незаконосъобразно пред вид нормите на чл.21 и чл.24 ал.2 СК и поради това не следва да бъде отчетена изразената от тях воля в тази насока в уточняващата молба.Счел е, че са налице множество от 46 обективно и субективно съединени искове, относно повредите по недвижимия имот и движимите вещи и че по всеки един от тях се дължи произнасяне с отделен диспозитив.Приел е ,че като е посочил глобални суми първоинстанционният съд е постановил недопустим акт.Недопустимост на първоинстанционното решение следвала и с оглед обстоятелството, че исковете преди разделянето им са били родово подсъдни на Софийски градски съд.
При така установените обстоятелства настоящият състав на ВКС ІІІ г.о. намира, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. ЗИДГПК. Процесуалните норми имат незабавно действие и ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.Спорът по настоящето дело е гражданскоправен и въззивният съд е бил сезиран с искове, всеки от които е с размер на цената под 5 000 лв. – чл. 69, ал. 1 т. 1 от ГПК. Въззивното съдебно решение по обективно съединени искове с такава цена, /независимо от обстоятелството,че техният сбор надхвърля 5000 лв./ не подлежи на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Касационна жалба, която е подадена на 15.08.2012 г. е недопустима и не подлежи на разглеждане.
За пълнота и с оглед изразеното от въззивния съд становище по отношение разделянето на исковите претенции следва да се има пред вид и следното:
При предявяването на облигационен иск за обезщетяване на вреди, възникнали за вещ притежавана в режим на съпружеска имуществена общност, произтичащи от вещ също притежавана в режим на съпружеска имуществена общност, от ищци- съпрузи срещу ответници-съпрузи , същите са обикновени другари.Ищците действат при условията на активна солидарност, а ответниците- в условията на пасивна солидарност.Всеки от ищците и ответниците може да предяви иска , респективно да отговаря по него самостоятелно и изцяло с оглед разпоредбата на чл.24 ал.2 СК.В този смисъл са и ТР № 91/01.10.1974 г. по гр.д.63/1974 г. ОСГК и решение постановено по реда на чл.290 ГПК № 192/15.07.2010 г. по гр.д.№716/2009 г.,ІV г.о.Няма законова пречка това да стане и общо от двамата съпрузи и разделно от всеки един от тях . Коя от съществуващите правни възможности ще изберат ищците зависи от тяхното суверенно решение. В случая те са предявили първоначално исковете общо, а след това са преценили, че трябва да претендират дължимите обезщетения поотделно. Тези техни процесуални действия не могат да бъдат игнорирани, тъй като чрез тях са направили избор как да осъществят защитата си.Указанията дадени от първоинстанционния съд не са погрешни, с тях е търсено уточняване дали се иска обща или разделна отговорност.Ищците са били в правото си да преценят и окончателно да заявят как предявяват претенциите си,което са и сторили.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба подадена от П. Д. Н. и Д. Т. Н., срещу решение № 4786/28.06.2012 г. по гр.д.№16903/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: