О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
София, 17.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1429/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Т. срещу решение №527 на Врачански окръжен съд, постановено на 26.11.2012г. по в.гр.д.№ 625/2012г., с което е потвърдено решение № 586/25.07.2012г., постановено по гр.д.№ 306/2012г. по описа на Врачански районен съд. С последното е признат за неистински документ представения като доказателство по делото трудов договор №1 от 01.03.2009г. със страни [фирма] [населено място] и Р. С. Т. и са отхвърлени предявените от Р. С. Т. искове за присъждане на сумата 13279лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за времето от 01.03.2009г. до 30.01.2012г., и за сумата 1210,36лв. – лихва за забава .
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е обосновал извод, че представения като доказателство трудов договор е неистински документ. Счита, че въпросът “представлява ли процесния трудов договор неистински документ” е обуславящ изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Според касатора е налице и основанието по чл.280 т.1 ГПК, тъй като в мотивите на въззивното решение е посочена като претендирана от ищеца сума, която е различна от тази, посочена в първоинстанционното решение, а това е в противоречие с уеднаквената практика на ВКС.
Ответната страна [фирма] [населено място] не взема становище.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че от назначената и приета по делото СГЕ се установява, че след изследване представения от ищцата оригинален екземпляр на трудов договор се установяват пет заличавания на съществуващ и добавен текст, които са извършени с различен химикал и то само от ищцата – стр. 5 на заключението. Безспорно установеното в експертизата като добавяния, заличавания и поправки на текстове, извършени от ищцата, е достатъчно основание за обосноваване на извод , че този документ е неистински. Приел е също, че разпитаните по делото свидетели опровергават твърдението на ищцата относно наличието на трудово правоотношение между нея и ответника, тъй като същите категорично заявяват, че не им е било известно тя да работи по трудов договор, не са я виждали на работа при търговеца всекидневно, не е имала работно време и работно място в офиса му, идвала е периодично, не всеки ден, за не повече от половин час. От представените и приложени към делото писма на НОИ-Р. – [населено място] съдът е приел, че по делото безспорно се установява, че ищцата не е била включвана в разплащателните ведомости на ответния търговец, т.е., налице е реално неизпълнение на трудовата й дейност. Съобразно изложеното е счел претенцията за присъждане на неплатено трудово възнаграждение за неоснователна. Предвид това е счел за неоснователна и акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на Т. № 1/2009 г./, а изведеният такъв от изложението е свързан с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: съдържанието на изложението изразява по същество доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал. Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №527 на Врачански окръжен съд, постановено на 26.11.2012г. по в.гр.д.№ 625/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: