О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 08.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4352/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу въззивно решение №57 от 27.02.2013г. на ВТАпС, постановено по в.гр.д.№ 568/2012год. С това решение е потвърдено решение №222 от 03.10.2012г., постановено по гр.д. № 62 по описа за 2008г. на ОС [населено място], с което е отхвърлен предявеният от КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ /К./ против Р. И. К. и Е. Ц. К., иск, предявен по реда на чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД, с който се иска отнемане в полза на Държавата на подробно описано в решението движимо и недвижимо имущество придобито от тях в режим на съпружеска имуществена общност на обща стойност 314597,51 лева.; отхвърлено е и мотивираното искане на К. по чл.28 ЗОПДИППД против В. Р. И. за отнемане в полза на Държавата на мотоциклет “К.”; отхвърлено е като неоснователно и искането по чл.7 ал.2 ЗОПДИППД за обявяване за недействителна сделката, с която Р. И. К. и Е. Ц. К. са продали на А. Г. А. свой недвижим имот, подробно описан в решението , както и сделката , с която А. Г. А. е прехвърлил на брата на ответницата В. Ц. П. същия имот; отменено е и допуснатото с определение №39 от 21.02.2008г. по ч.гр.д. №26/2008г. на Л. и с определение №266/15.12.2008г. по гр.д.№62/08г. обезпечение.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса “ относно задължението на въззивния съд като такъв по същество на спора да назначи служебно експертиза за установяване на обективната истина по делото” в противоречие със задължителната за съдилищата практика. Във връзка с този въпрос посочва, че за установяване на извършените от ответника разходи по отглеждане на животни не са били събрани по делото писмени доказателства и съдът е следвало служебно да назначи експертиза за установяването им , за да се стигне до пълно изясняване на обективната истина. Позовава се на Решение №6 от 03.06.2011г. по гр. № 344/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, с което в производство по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса може ли допускането на експертиза да стане не само по почин на страната, а и служебно от съда, и на ТР№ 1/ 04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС , с което е дадено тълкуване на спорни въпроси на въззивното производство по отменения ГПК. Касаторите считат в изложението си, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпроса относно кредитирането на свидетелските показания , с които се доказва съдържанието на документ, за който не са налице данни да е изгубен или унищожен. Обосновава наличието на основанието по чл.280 т.1 ГПК с оплакването си за допуснато от съда процесуално нарешуние, изразяващо се в това, че съдът е кредитирал показания на разпитани свидетели за установяване съдържанието на оспорен документ без да са ангажирани доказателства този документ да е изгубен или унищожен. Позовава се на решение № 548 от 08.07.2010г. по гр.д.№1128/2009г. на ВКС, ІV ГО, с което е даден отговор по въпросите за допустимост на свидетелските показания при установяване съществуването на трудов договор и за предпоставките за събиране на гласни доказателства в хипотезата на чл. 134, ал. 1 ГПК /отм./. Според касатора въззивният съд се е произнесъл и по въпрос, по който ВКС до настоящия момент не се е произнасял и по тези съображения счита, че разглеждането на въззивното решение е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Като такъв поставя въпроса “ приложеното и прието като доказателство по делото извънсъдебно признание- обяснението на трето лице дадено пред органите по чл.12 ал.10 ЗОПДИППД основание ли е съдът да обяви недействителност на сделка по отношение на държавата по смисъла на чл.7 ал.2 ЗОПДИППД”.
Ответниците Р. И. К. и Е. Ц. К. в представен писмен отговор чрез адв.А. вземат становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирани страни в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да обоснове извод за неоснователност на иска и да потвърди първоинстанционното решение, с което същият е отхвърлен като такъв, въззивният съд е приел следното : приложимият закон е ЗОПДИППД, който е отменен, считано от 19.11.2012г., но се прилага за заварените случаи, какъвто е настоящият, съгласно §5 от ДР на ЗОПДНПИ; след спазена процедура по ЗОПДИППД, предвидена за фазата до изготвяне на мотивираното искане по чл.28 ал.1 от същия закон, последното за отнемане на подробно описаното движимо и недвижимо имущество в полза на Държавата имущество срещу ответниците, е внесено пред първостепенния съд; срещу проверяваното лице е приключило наказателно производство, с влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК, което е посочено в разпоредбата на чл.3 ал.1 т.23 от ЗОПДИППД/отм/, а от приложените като доказателства НОХД № 349/06 год. на Л. и НОХД № 205/07 год. на Л. се установява, че ответникът К. в качеството си на представляващ [фирма] и като представляващ и едноличен собственик на капитала на [фирма]-с. Златна П. е извършил престъпления по чл.257 ал.1 предл.1 във вр. с чл.255 ал.1 предл.2 и по чл.255 ал.4 от НК, които попадат в приложното поле на чл.3 ал.1 т.17, т.е. към момента на внасяне на мотивираното искане е налице условието на чл.27 ал.2 от ЗОПДИППД/отм/.; безспорно е установено, че ответникът Р. К. и ответницата Е. Ц. К. са съпрузи; след анализ на доказателствата е посочил, че е установено придобиването на посоченото в искането на К. имущество; че като придобивна стойност на имотите и моторните превозни средства, както и като отчуждителна стойност на същите, в случаите когато е извършено разпореждане с тях от ответниците, следва да се приеме пазарната стойност като обективна такава, а не посочената в придобивните , респективно отчуждителните актове; че в случая с оглед събраните доказателства придобитото имущество е на значителна стойност, каквото имущество съгласно §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД е имущество над 60000 лева или над 400МРЗ; че са установени от доказателствата за проверявания период общо приходи в размер на 4840.21бр. М. при разходи 3951.89бр. М.. След анализ на доказателствата съдът е приел, че не може да се направи както пряка, така и косвена връзка между престъплението, за което ответникът е осъден, и придобитото имущество, тъй като в случая липсата й следва от събраните по делото доказателства, от които се установява наличието на законни източници за придобиване на имуществото от ответниците и липса на връзка с установената конкретна престъпна дейност.
С оглед изложеното и при съобразяване разпоредбата на чл.28 ал.1 от Закона за отнемане в полза на Държавата на имущество придобито от престъпна дейност, съдът е посочил, че за да се уважи дадено мотивирано искане, трябва да са налице три предпоставки. Първо да е образувано наказателно преследване против ответника за престъпление по чл.З ал.1 от ЗОПДИППД. В случая тази предпоставка е налице. Второ – да е придобито имущество на значителна стойност като съгласно §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД това е имущество над 60000 лева или над 400МРЗ. В случая тази предпоставка също е налице, тъй като е придобито имущество за над 400МРЗ . Третата предпоставка е да липсва законен източник на средства, а напротив придобитото имущество да е резултат на престъпната дейност. Формирал е извод, че тази предпоставка не съществува в случая. Поради липсата на връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото от ответниците през проверявания период от време имущество, мотивираното искане е счел за неоснователно и недоказано.
При тези мотиви на въззивния съд във връзка с поставените от касатора въпроси , настоящият състав на ВКС намира следното :
По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси, обосноваващи основание за допускане на касационен контрол. Не е правен въпросът, по който въззивният съд не се е произнесъл. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Във връзка с това основание касаторите са формулирали два въпроса: “ относно задължението на въззивния съд като такъв по същество на спора да назначи служебно експертиза за установяване на обективната истина по делото” и “относно кредитирането на свидетелските показания , с които се доказва съдържанието на документ, за който не са налице данни да е изгубен или унищожен”. По такива въпроси съдът не е давал правно разрешение. По същество първият въпрос е оплакване за необоснованост на решението поради непълнота на доказателствата, дължаща се на това, че съдът не е назначил служебно експертиза . Така поставен въпросът не може да обоснове извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация, тъй като е касационно основание, което подлежи на преценка в случай, че решението бъде допуснато до касационно разглеждане. Касационно оплакване е по съществото си и вторият поставен въпрос, към който касаторите привързват свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Следва да се има предвид, че съдържанието на правния въпрос, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е разяснено в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, в която е отразено, че въпросът трябва да бъде разрешен от въззивния съд, от което следва, че въпроси, поставени от страната извън произнасянето на същия съд не са общи основания по разпоредбата на ГПК. Липсата на общо основание е достатъчен аргумент за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са съсредоточили обосновката на становището си с доводи за непълнота на доказателствата и за процесуални нарушения на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК, които не формират основания за допускане на касационно обжалване, защото не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и не могат да бъдат установени в него, за да се констатира отклонение от конкретна практика на ВКС или другите съдебни инстанции. Тези нарушения са друг вид касационни основания, предмет на втората фаза на касационното производство – чл. 290 ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с повдигнатия от касаторите въпрос за това дали “ приложеното и прието като доказателство по делото извънсъдебно признание – обяснението на трето лице дадено пред органите по чл.12 ал.10 ЗОПДИППД основание ли е съдът да обяви недействителност на сделка по отношение на държавата по смисъла на чл.7 ал.2 ЗОПДИППД” . На първо място въпросът не е обвързан с решаващите изводи на съда и с приетите от него правни разрешения, а с фактите, подлежащи на доказване и допустимите за това доказателствени средства . Въпроси,които имат за предмет факти, дори релевантни за спора, са фактически въпроси и с поставянето им не се обосновава наличието на общо основание за достъп до касация. Тълкувайки събраните доказателства съдът е направил фактически изводи, но не е дал правно разрешение на въпроса, свързан с начина, по който следва да се тълкуват обясненията, дадени пред органите по чл.12 ал.10 ЗОПДИППД. На следващо място този въпрос не обуславя крайното решение, а същевременно не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по въпроса за доказателственото значение на писмените доказателства има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд.
Предвид изложеното не са налице основанията, поддържани от касаторите, за допускане касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото разноски за касаторите не се следват, а ответниците по жалбата не са претендирали такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №57 от 27.02.2013г. на ВТАпС, постановено по в.гр.д.№ 568/2012год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: