О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
София, 27.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2423/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Т. С., чрез пълномощника му адв.С. Д. срещу решение № 1927/ 29.11.2013 г. по гр.д.№ 1148/ 2013 г.на Пловдивския окръжен съд, 5 гр.състав.
Ответникът по касационната жалба Н. Р. С. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв.Р. Г. я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 104/18.02.2013 г. по гр.д.№ 1850/ 2012 г. на Карловския районен съд, 4 гр.състав. С него е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.59 ал.9 вр. с ал.2 СК за изменение на определените с предходно решение мерки относно родителските права спрямо детето Т. Н. С., като му бъде предоставено упражняването на родителските права, а на майката да бъде определен режим на свиждане, както и да бъде присъдена издръжка в размер на сумата 150 лв.Въззивният съд е приел, че не е установено трайно и съществено изменение на обстоятелствата, което да обуславя извод за невъзможност майката да осъществява в пълен обем необходимите грижи за детето, да се оказва физическо и психическо насилие върху него, да се манипулира, да се показва различно отношение към него в сравнение с прероденото от майката дете, да се претятстват контактите с бащата. Обсъждайки назначената във въззивното производство съдебно-психологична експертиза е намерил, че случилия се инцидент при който мъжът, с когото майката живее във фактическо съжителство, е ударил детето заради ниска оценка в училище, не представлява ключов травматичен момент, който да променя отношението му към семейството,че детето не е тормозено и не се оплаква от отношението към него.Посочил е,че изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд и ще потвърди решението му, без да излага свои мотиви по съществото на спора.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Счита,че решението на въззивния съд противоречи на ТР № 1/.04.01.2001 г. по тълк. гр.д. №1/2000 г.ОСГК-т.19 и че въззивната инстанция не следва направо да потвърди фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а сама да направи анализ на обстоятелствата.Намира, че тези принципи в случая са нарушени, което рефлектира на диспозитивната част на обжалваното решение.В приложение към касационната жалба посочва,че основанието за допускането на касационно обжалване е чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Излага дословно същите доводи.В уточнение към касационната жалба изтъква,че въззивният съд се е позовал на чл.272 ГПК,без да изложи собствени мотиви и че той не е освободен от това задължение когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд.С молба представя препис от влязла в сила присъда, с която Н.Г. е признат за виновен по чл.130 ал.2 НК за лека телесна повреда, която е нанесъл на касатора.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния акт, касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд, включен в предмета на делото и от значение за изхода на спора. К. съд не може да го формулира сам въз основа на направените от него твърдения и доводи. Изложеното в касационната жалба, приложението към нея и уточнението има характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК трябва категорично да се разграничават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Те не се разглеждат в настоящото производство, а са предмет на производството по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана. Необосноваването на общо основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че в настоящото производство не се събират нови доказателства и поради това не може да бъде обсъждана представената от касатора присъда.
Ответницата по касационната жалба е претендирала разноски за това производство.Представила е договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,че е заплатила 100 лв. в брой за адвокатско възнаграждение.С оглед изхода на делото следва искането да бъде уважено на основание чл.81 вр.чл.78 ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1927/ 29.11.2013 г. по гр.д.№ 1148/ 2013 г.на Пловдивския окръжен съд, 5 гр. състав.
ОСЪЖДА Н. Т. С. да заплати на Н. Р. С. сумата 100/сто /лв.направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: