О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 25.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1709/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 вр.чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. И. Б., Г. К. Б., [фирма] и „МИБ-18“-ЕООД, чрез процесуален представител А. А.-Т., срещу решение № 2299/24.11.2015 г. по гр.д.№ № 2735/2015 г. на Апелативен съд-София.
Ответникът по касационната жалба КОНПИ, чрез процесуален представител главен инспектор Д. М. ,в писмен отговор я оспорва. Не претендира разноски.
Прокуратурата на РБ не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в предвидения от закона срок и е процесуално допустима , тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
С обжалваното решение е потвърдено решение №1683/21.04.2015 г. по гр.д.№50/2010 г. на Окръжен съд-Благоевград. С него е отхвърлена като неоснователна молбата на ответниците- касатори в настоящото производство, за поправка на очевидна фактическа грешка във влязлото в сила решение № 172/01.08.2012 г.,постановено по делото. Въззивният съд е приел, че с последното е отнето в полза на държавата имущество, принадлежащо на касатора [фирма] на обща стойност 1 638 795 лв., включващо поземлен имот, състоящ се от терен и две сгради, намиращ се в [населено място], две превозни средства и други движими вещи-машини.Посочената обща стойност на това имущество в диспозитива на решението първоинстанционният съд е съответна на сбора от стойностите на отделните вещи, отразени в мотивите му. Касаторите са твърдели наличие на очевидна фактическа грешка в пресмятането , тъй като поземленият имот бил оценен от назначената по делото съдебно-техническа експертиза на 71 400 лв. за терена и за двете сгради съответно 5 500 лв. и 6 600 лв. Въззивният съд е посочил, че погрешното пресмятане на суми е фактическа грешка само когато е налице несъответствие между формираната воля и нейното отразяване в мотивите на съдебния акт. Когато е налице формално правилно пресмятане, но въз основа на грешно приети от съда стойности, се касае за неправилност, която се отстранява по пътя на въззивното обжалване. Производството по чл.247 ГПК има за цел да отстрани несъответствието между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Поради това въззивният съд е направил извод, че дори да е вярно оплакването на касаторите, че отнетите в полза на държавата недвижими имоти са със сгрешена пазарна стойност, а не тази която е установена в изслушаните експертизи, е налице неправилност на акта, отстранима чрез обжалване. Позовал се е на задължителна съдебна практика формирана с решения на състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№ 175/ 2010 г.,ІІ г.о и по гр.д.№ 1647/ 2009 г.,І г.о.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че не е налице несъответствие между действителната воля на съда, изразена в съобразителната част на решението и диспозитива му. Навежда се довод, че се касае за аритметична грешка в пресмятането и когато тя се съдържа и в мотивите и в диспозитива, и тя се отстранява по реда на чл.247 ГПК. Касаторите посочват решение по гр.343/2011 г., І г.о. Цитират приетите стойности на имуществото според оценителната експертиза.
В приложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, както и че чрез уеднаквяването на съдебната практика ще бъдат постановявани решения, съобразени изцяло със законовата норма, а не само с част от нея.Прилагат решения на ВКС по гр.д.№2373/2013 г., ІІ г.о., гр.д.№343/2011 г., І г.о., гр.д.№2961/2013 г., ІІ г.о., във връзка с които не са изложени никакви доводи и които с изключение на едно дори на се цитирани в подадената жалба и приложението към нея.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Съгласно разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК –т.1 ,за да бъде селектирана касационната жалба касаторът трябва да обоснове наличието на общо и допълнително основание . Общо основание е извеждането на правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, а допълнително – развитието на въпроса в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК.В касационната жалба трябва категорично да се разграничават основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение представляват основания за касационно обжалване по чл.281т.3 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.В случая липсва дори и опит за формулиране на правен въпрос, произтичащ от правните изводи на въззивния съд . С формулировките, че двете инстанции са се произнесли по съществен материалноправен въпрос в решенията си и че съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който е от значение за изхода на делото, не може да бъде обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. Необходимо е касаторът да изложи конкретен правен въпрос, произтичащ от решаващите изводи на въззивния съда, залегнали в постановения от него съдебен акт. За пълнота следва да се посочи и че този въпрос трябва да е свързан с изводите на въззивния съд, доколкото предмет на касационен контрол е постановения от него съдебен акт, а не този на първоинстанционния съд. Когато се твърди специфично основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът следва да издири съдебна практика, на разрешенията в която противоречат изводите на въззивния съд. Кои съдебни актове влизат в обсега на понятието съдебна практика е посочено в цитираното ТР-т.2. С приложените от касаторите съдебни решения би могло да бъде обосновано специфично основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като те са от категорията на задължителните. Но съдебната практика трябва да е създадена при идентичност на разглежданите казуси, а това в настоящия случай не е така. Приложената задължителна съдебна практика е неотносима, тъй като в цитираните по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че е налице очевидна фактическа грешка при погрешно изчислени уравнителни суми , съдържащи се както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение , но при вярно изчислени наследствени квоти. Освен това по поставения от него въпрос касаторът следва да направи съпоставка и анализ на разрешенията в обжалваното решение и издирената практика, като посочи в какво се състоят различията, а не просто да приложи към изложението си съдебни актове.Когато се поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът трябва да издири съдебна практика ,съдържащите се правни разрешения в която счита за неправилни и да обоснове в каква насока следва те да бъдат изменени във връзка с измененията в законодателството или в обществените условия. Когато твърди, че не е създадена съдебна практика по поставения въпрос, трябва да посочи приложима конкретна правна норма във връзка с него, чието тълкуване иска и да обоснове в какво се състои непълнотата ,противоречивостта или неяснотата й. Всичко това не е сторено.
Тъй като касаторите не са обосновали общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване ,касационната жалба не следва да бъде селектирана.
По изложените съображения ВКС състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2299/ 24.11.2015 г. по гр.д.№ 2735/ 2015 г. на Апелативен съд-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: